6 Р Е Ш Е Н И Е № 6 Гр.София, 27.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1028 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Л., [населено място] срещу решение № 2920/19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 2605/11г. от Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 13057/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени загуби, настъпили в резултат на неизпълнение на задължение по договор за наем на сейф в денонощен трезор от 06.08.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.03.2010г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.12.2009г. неизвестни лица чрез употреба на сила и заплашване са преодолели охраната на обществен трезор в [населено място], [улица], разрушили са 193 броя трезорни касети и са отнели тяхното съдържание, което деяние покривало елементите на фактическия състав на престъплението “грабеж”. Изложени са съображения, че е налице непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ, поради което задължението на ответника да съхранява необявеното съдържание на сейфа на ищеца и в частност претендираната сума, се е погасило по право. Счетено е, че е изключена договорната отговорност на наемодателя на сейфа, поради което е неоснователна претенцията за компенсаторно обезщетение. С определение № 568/12.07.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване за произнасяне по въпросите: Какъв е критерият за разграничение на непреодолимата сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ и на неизпълнението на задължението да се полага грижа на добрия търговец по чл.302 ТЗ при осъществен “грабеж” на обществен трезор, когато задължението на наемодателя се изразява в опазване на неприкосновеността на трезорната касета? и Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за наличието на непреодолима сила по чл.306 ТЗ, без това възражение да е заявено в отговора на исковата молба, но в открито съдебно заседание е въведено възражение за освобождаване от отговорност поради изпълнение на договорните задължения, за доказването на което не са допуснати поискани от страната доказателства?. Съображения на състава на ВКС произтичат от следното: По първия въпрос: С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение – чл.605, ал.1 ТЗ. За разлика от уредбата на договора за банкова касета по чл.451 /отм./ ТЗ, според която банката отговаряше пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила – чл.454 /отм./ ТЗ, при договора на наем на сейф такова норма липсва, поради което отговорността на наемодателя се урежда по общите правила. Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ и това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Независимо от определението на непреодолимата сила в Търговския закон, правната доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са налице кумулативно или законът сочи на алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията. От характеристиката на договора за наем на сейф произтича задължението на наемодателя да осигури нормалното ползване на сейфа от наемодателя, но в охраняемо място. За разлика от договора за наем по чл.228 ЗЗД сейфът се ползва от наемателя за съхраняване на вещи /чл.605, ал.1, изр.2 ТЗ/, но същият не се предава в държане на наемателя. До вещите, съхранявани в сейфа, наемодателят няма достъп – чл.605, ал.1, изр.3 ТЗ, както това е по договора за влог по чл.250 ЗЗД. Следователно, държането на сейфа се осъществява от наемодателя, който срещу уговореното възнаграждение осъществява надзор над сейфа и помещението, в което се намира същия. Нормалното ползване на сейфа е свързано и произтича от поетото задължение на наемодателя да осъществява охрана на помещението. В този смисъл, грижата на добрия търговец – наемодател на сейф, включва предприемане на всички необходими мерки за препятстване на достъпа на неоторизирани лица до помещението и до сейфа, както и мерки за защита от въздействие върху помещението и сейфа, които биха могли да имат за резултат накърняване на неприкосновеността на съдържанието на сейфа. Грабежът по смисъла на чл.198 НК е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго с намерение за противозаконното й присвояване, като за това се употреби сила или заплашване. Грабежът е действие на трето лице, което може да бъде определено като събитие от извънреден характер съгласно чл.306, ал.2 ТЗ. При наема на сейф наемателят сключва договора с цел защита на вещите в сейфа от посегателства на трети лица, поради което евентуалният грабеж не е събитие, което е непредвидимо при сключването му. Договорът се сключва с оглед предотвратяване на посегателства, като наемодателят предоставя условията за това – мястото, сейфа и охраната. В този смисъл, непредотвратимост би била налице, ако наемодателят е изпълнил всички уговорени между страните условия за защита на сейфа, както и е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец. В случай, че задължението е изпълнено с грижата на добрия търговец, но охраната на помещението и сейфа е преодоляна, наемодателят би могъл да бъде освободен от отговорност, ако конкретните факти и обстоятелства обосновават извод за непредотвратимост на осъщественото посегателство, както с оглед на предприетите мерки при изпълнението на договора, така и към момента на настъпване и развитие на събитието. По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отделение дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: Разграничението между непреодолимата сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ и на неизпълнението на задължението да се полага грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ по договор за наем на сейф по чл.605 ТЗ се извършва според конкретните факти и обстоятелства относно осъщественото посегателство върху сейфа и помещението, в което той се намира, и предприетите мерки от наемодателя по опазване на неприкосновеността на сейфа и помещението при изпълнението на договора и към момента на настъпване и развитие на събитието. По втория въпрос: Възражението за наличието на обстоятелства, които могат да се определят като непреодолима сила по чл.306 ТЗ е правоизключващо отговорността на ответника възражение. Страните могат да твърдят нови обстоятелства до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция само в хипотезите по чл.266, ал.2 ГПК. Въззивният съд събира исканите от страните доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл.266, ал.3 ГПК. При въведено възражение за освобождаване от отговорност на ответника поради точно изпълнение на уговорените задължения, съдът се произнася по исканията на страните съобразно с допустимостта на доказателственото средство и относимостта на фактите и обстоятелствата, които ще се доказват с него. Твърдението на ответника, че е изпълнил точно задълженията си по договора, не би могло да се приравни на възражение за освобождаване от отговорност на всички възможни основания, като например: невиновна невъзможност за изпълнение – чл.81, ал.1 ЗЗД, възражение по чл.90 ЗЗД, липса на съдействие от кредитора – чл.93 ЗЗД. В този смисъл, твърдението на ответника следва да се обвърже с фактите и обстоятелствата, на които той се позовава за освобождаването си от отговорност, за да се квалифицира като конкретно възражение по предявения иск за изпълнение или за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението. По изложените съображения отговорът на поставения процесуален въпрос се дава от състава на ВКС в следния смисъл: Въззивният съд се произнася по въведено възражение за освобождаване от отговорност на длъжника поради изпълнение на договорните му задължения съобразно с конкретно въведените факти и обстоятелства, на които се позовава ответника по иска. Допустимо е произнасянето по наличието на непреодолима сила по чл.306 ТЗ, ако от фактите и обстоятелствата, на които се позовава ответникът за освобождаването си от отговорност, може да се направи извод, че е въведено възражение за невъзможност за изпълнение, която не може да му се вмени във вина поради настъпването на непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Доказването на обстоятелствата, които изключват отговорността, е в тежест на длъжника – ответник по иска. По същество на касационната жалба. Предвид на отговорите на поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Решаващият състав е приел, че извършеният “грабеж” представлява непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ, поради което задължението на ответника да съхранява необявеното съдържание на сейфа на ищеца и в частност претендираната сума, се е погасило по право. По отношение на обстоятелствата, при които се е осъществил „грабежа” съдът е направил констатация, че по същите не се спори между страните. Спорът е относно добросъвестното изпълнение на задълженията на наемодателя на сейфа и липсата или наличието на виновно поведение от негова страна. Фактът на осъществен достъп от трети лица в помещението със сейфовете е безспорен, но от същия не следва и безспорност на фактите и обстоятелствата, относими към изпълнението на задълженията на наемодателя. Добросъвестното изпълнение на задълженията с грижата на добрия търговец е определящо за отговорността на наемодателя, както и за прилагането на института на непреодолимата сила. Тежестта на доказване на тези факти пада върху ответника по иска и при недоказването на обстоятелства, които изключват отговорността му, претенцията на ищеца би била основателна. Първоинстанционният съд е приел, че възможността да се ангажират доказателства за установяване на пълното, точно и добросъвестно изпълнение на задълженията на ответника е преклудирана с изтичане на срока за отговор на исковата молба. Въззивният съд, в нарушение на процесуалното правило на чл.153 ГПК, е приел за доказани факти, които са спорни между страните. Въз основа на тези факти решаващият състав се е произнесъл по възражение, което не е въведено в процеса, като е приравнил твърдението на ответника за точно изпълнение на задълженията по договора с възражение за наличието на непреодолима сила. На следващо място, въззивният съд не е обсъдил доказателствата за настъпване на вреди за ищеца по иска и не е допуснал събирането на гласни доказателства, заявени с жалбата, с оглед на приетото разрешение по отговорността на ответника. По тези съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и на основание 293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се направи доклад на въззивната жалба и на отговора по чл.268, ал.1 ГПК, както и да се произнесе по доказателствените искания на въззивника. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2920/19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 2605/11г. от Софийския градски съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.