Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * срокове при трудови спорове * обяснения на страната * възстановяване на работа


Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

гр.София, 09.10.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и тринадесета година в състав:


Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА



като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1430 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.07.2012г. по гр.д.№317/2012г., с което ОС Видин е уважил предявените от Д. Ц. искове срещу [фирма] , с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
С определение от 16.04.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за това представлява ли заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена след изтичане срока на дадено от работодателя предизвестие по чл.328, ал.1, т.5 КТ изявление на последния, че трудовото правоотношение между страните не се прекратява с предизвестие, ако заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена следва ли работника да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа.
Жалбоподателят , [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове.
Ответницата по жалба Д. Ц. И., в писмено становище поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. Ц., извършено със заповед №4 от 07.02.2012 г. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ, катое възстановил същата на заеманата отпреди уволнението работа „продавач – консултант”. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ и само на това основание е отменил същата и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. За доказване на обстоятелството, че на ищцата са искани обяснения, работодателят е представил преписи от известия за доставяне и обратна разписка от Български пощи, както и препис от пощенски плик, в който е посочено единствено името и адреса на ищцата, но не е посочен подателя. Съдът е счел, че от тези писмени доказателства не може да се направи извод за съдържанието на изпратеното писмо и че това е доказателство за искани от ищцата писмени обяснения във връзка с започнало дисциплинарно производство, в резултат на което е била издадена обжалваната заповед.
Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че искът за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението е процесуално недопустим. Установено е по делото, че на същата е било връчено предизвестие на 05.01.2012 г., за това че договорът с нея ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, като срокът на същото е изтекъл на 05.02.2012г., но съдът е приел, че с издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение на 07.02.2012г., т.е. след изтичане на срока на предизвестие, самият работодател чрез заповедта за дисциплинарно уволнение е направил изявление, че трудовото правоотношение между страните не е било прекратено и поради това е издал заповедта за уволнение.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за това представлява ли заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена след изтичане срока на дадено от работодателя предизвестие по чл.328, ал.1, т.5 КТ изявление на последния, че трудовото правоотношение между страните не се прекратява с предизвестие, ако заповедта за дисциплинарно уволнение бъде отменена следва ли работника да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението работа.
Настоящият състав намира, че на поставения за разглеждане въпрос съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС, включително и с даденото разрешение в ТР№2/2012г. ОСГК на ВКС. В същата е прието, че заповед за дисциплинарно уволнение, последвала след отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не отменя действието на последното. С последвала отмяната на дисциплинарното уволнение като незаконосъобразно трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. Приема се, че в съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя и на работодателя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено преди дисциплинарното уволнение. Посочва се, че трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие и изтичането на срока води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.
Правилно е прието от съда, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразно и е отменено, тъй като работодателят не е доказал по делото, че е спазил изискването на чл.193 КТ за вземане обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното уволнение. Правилно въззивният съд е приел също така, че искът за възстановяване на предишната работа е обусловен от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. Прекратеното трудово правоотношение обаче се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на прекратяването му, включително и относно срока. Ето защо след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на трудовото правоотношение или срокът на отправеното от работодателя предизвестие по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ е изтекъл, то искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на предишната работа.
С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК съдът намира, че на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.
Предвид изложените съображения, съдът



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.07.2012г. по гр.д.№317/2012г. на ОС Видин в частта, с която като е потвърдено решение от 11.05.2012г. по гр.д.№72/2012г. на РС Белоградчик, е уважен предявения от Д. Ц. И. иск срещу [фирма] за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач – консултант” и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ц. И. иск срещу [фирма] за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач – консултант”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: