Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 09.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1593 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 571 от 09.06.2011г. е допуснато касационно обжалване на решение № 374 от 28.07.2010г. по гр.д.№ 962/2009г. на Софийски окръжен съд, с което при второ въззивно разглеждане на делото е отменено решение № 73 от 12.12.2006г. по гр.д.№ 173/2005г. на Сливнишки РС и вместо това е осъден Н. “П. Р.” [населено място] да предаде на М. Н. Б. владението на част от УПИ ІХ-38 от кв. 4 по регулационния план на Драгоман, заключена между точките А-Б-В-Г, оцветена с червен цвят на скицата към заключението на в.л. В. Д. на л. 67 от гр.д.№ 173/2005г. на РС-Сливница и е отхвърлен иска за разликата до цялата площ от 433 кв.м. и до южната регулационна линия на бивш парцел ІІ-609 кв. 69 по плана за 1930г. Със същото решение е признато за установено по отношение на Държавата, че ищцата Б. е собственик на тази реална част. Против това решение, касационни жалби са подали ищцата и двамата ответници. В касационната жалба на ищцата М. Н. Б. се навежда оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ, защото е възстановена застроена площ след влизане в сила на ЗВСОНИ но не е възстановена свободната незастроена площ, допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 157 от ГПК /отм/ и необоснованост. По тази касационна жалба е допуснато обжалване на основанието чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. т. 10 и ТР № 1/1995г. и по двата поставени въпроса: 1.длъжен ли е съдът служебно да назначи СТЕ за установяване на свободната незастроена площ от национализирания имот, или е ограничен от свободната площ от парцелите по сега действащия план. 2. коя площ подлежи на възстановяване – свободната незастроена към 15.02.1992г. /влизане в сила на ЗВСОНИ/ от отчуждения имот, или незастроенна част към същия момент от парцел по следващ план. Ответникът Н. “П. Р.” обжалва решението в частта, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС с оплаквания за неправилност, тъй като не е установено правото на собственост на ищцата върху възстановената площ и поради нарушение на ЗВСОНИ защото имота е застроен, а от свободната незастроена площ не може да се образува самостоятелен парцел. Касационно обжалване по тази жалба е допуснато на основанието чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса подлежи ли на реституция претендираната част от имота, за която иска е уважен, разрешен в противоречие с ТР № 1/1995г., защото имота е застроен. В касационната жалба на Областен управител, като представител на държавата се навежда оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗВСОНИ. Касаторът счита, че имота не подлежи на възстановяване Касационно обжалване по тази жалба е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, поради това, че въпросът подлежи ли на реституция претендираната част от имота, за която иска е уважен, е разрешен в противоречие с ТР № 1/1995г. и по въпроса. следва ли ищеца да докаже правото си на собственост при твърдение за настъпилата реституция в процес по чл. 108 от ЗС поради противоречие с Р № 793/12.11.2010г. по гр.д.№ 80/2010г. на ВКС І гр.о. по чл. 290 от ГПК/ Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхождат от процесуално легитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими. По делото е установено следното: Ищцата е единствен наследник на А. К. Б., починал на 08.09.1973г. С н.а. № 39, т.І. 1939г. той купува. нива от 4 400 кв.м. до гара Д.. Със Закона за национализацията на частните мини и индустриални предприятия от А. Б. е отчуждена мелница с дворно место от един дка в кв. 69 по плана на Д.. По ЗОСОИ е проведена процедура по обезщетяване, но само за национализираните движими вещи и парични влогове, видно от приложените административни дела. От единичните и тройната СТЕ, приети от РС се установява, че по първия регулационен план от 1923г., /или 1930г/. имот 609 не е записан на никого. За част от имот 609 е отреден парцел ІІ-609 по плана от 1930г., с площ 1433 кв.м., от които 120 придадени по регулация към парцела от друг имот. Имот 609 попада в очертанията на парцел ІІ-609 с площ 1313 кв.м. По този план е извършена национализацията. По плана от 1951г. имота не е променен. През 1957г. имота е записан на Промкомбинат С., а съседен на него е п. І-баня, фурна и пералня. Съставени са А. през 1962г. за парцел VІ от кв. 4 с площ 2100 кв.м. При актуализацията на този А. през 1972г. е записано, че в имота е изградена фурна. През 1960г. е изградена старата част на фурната През 1961г. е одобрен нов план. Бивш парцел ІІ-609 е заснет като парцел V-68 от кв. 4, с площ 1300 кв.м. и е записан на името на наследодателя А. Б. на основание н.а. № 39/1939г. От него се придават към парцела от север 70 кв.м. От бивш парцел ІІ-609 в парцел І-общински за баня, фурна и пералня попадат 133 кв.м. В парцел V-68 не попадат части от старата фурна. При действието на този план влиза в сила ЗВСОНИ. По него е издадено разрешение за строеж № 47 от 25.05.1992г. за изграждане на фурна. Старата фурна е пристроена с площ 398,31 кв.м. Частта от пристройката, която попада в бивш парцел ІІ-609 е 180 кв.м., а в парцел V-68 с площ 41 кв.м. от пристройката. От комбинираната скица на л. 67 от делото е видно, че парцел ІІ-609 по плана от 1923г./1930г./ съвпада с бивш парцел V-68 по плана от 1961г., но последния е с по-малка площ. Искът е уважен за площта, заключена между б. А-Б-В.-Г, която е разликата между площта на п.V-68 и сега парцел І-38. Искът е отхвърлен за площта, съставляваща разликата между парцел ІІ-609 и п.V-68. Съдът е приел, че е без значение дали ищцата се легитимира като собственик, тъй като правото на реституция за нея възниква с факта на национализацията. Приел е, че процесната площ е част от двора на национализираната мелница и е уважил иска за площ, която не е посочил, но видно от комбинираната скица, тя е част от парцел ІХ-38 по сега действащия план, както е уточнила претенцията си ищцата и е посочено в диспозитива на решението. С ТР № 1/1995г. на ОСГК се прие, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Това разрешение е съобразено с това, че терена има обслужващо сградата предназначение и за да не се възстановява собствеността върху маломерни терени. Когато след национализацията са извършени регулационни промени, реституцията се съобразява с тях, защото влезлия в сила дворищно регулационен план и по ЗПИНМ и по З. има вещно отчуждително действие. Преценката за възможността за обособяване на самостоятелен парцел се извършва по действащия план към момента на настъпване на реституциания ефект. Когато претендиращият реституция притежава съседния парцел не е необходимо да се съблюдава изискването от свободната площ да може да се образува самостоятелен парцел, защото не би се получил маломерен имот. При преценката дали имота е застроен следва да се изхожда от състоянието му към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, щом реституцията се извършва на основанията, посочени в първоначалната редакция на чл.1 от същия закон. Извършеното строителство след това е без значение, защото. собствеността се възстановява по силата на закона и строителството в този случай е извършено върху чужд имот. От доказателствата по делото се установява, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива от 4,400 дка, за част от която е бил отреден парцел ІІ-609 с придаваеми по регулация места от други имоти към него. От площта на този парцел по следващия регулационен план от 1961г. се придават по дворищна регулация части към парцел І-общински, които не подлежат на реституция. Към този момент и двата парцела са били държавни и следва да се приеме, че дворищната регулация е приложена, а в този случай тя има вещно транслативно действие. Така предмет на реституция може да бъде само площта на парцел V-68 по плана от 1961г. От него е реституирана площта на п.І-38, която не е предмет на делото. Спора е за частта, която попада южно от него в п.І-общински, сега заснет в плана като част от п.ІХ-38. Тъй като плана от 1961г. е заварения действащ план от ЗВСОНИ и реституцията е настъпила с влизане на закона в сила – 25.02.1992г., то на ищцата е възстановена тази разлика, обозначена във скицата към въззивното решение с б. А., колорирана в червено. Извършеното след влизане в сила на този закон строителство от кооперацията е частично в чужд имот и е ирелевантно за реституцията. Решението на въззивният съд е в същия смисъл, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 28.07.2010г. по гр.д.№ 962/2009г. на Софийски окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: