О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                            № 464                                      София, 29.07.2009 г.              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                                             Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 385 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4005/22.V.09 г. на В. С. С. от София, подадена против определение № 574 на САС, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 847/09 г., с което е била оставена без уважение частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 13 на СГС, ТК- Ф. отделение, от 12.ІІ.2009 г. по ф.д. № 226/06 г. – за прекратяване на исковото производство поради процесуална недопустимост на предявените от С. срещу ТД „Б” А. – София два отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 431, ал. 2 във вр. чл. 498 ГПК /отм./. Оплакванията на частния касатор са за постановяване на обжалваното въззивно определение на САС в противоречие както с материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което той претендира да бъде допуснато касационно обжалване на същото и то да бъде отменено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор С. релевира предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновавайки приложното поле на касационното обжалване за конкретния случай с довод, че процесуалноправният въпрос за липсата на правен интерес от водене на предявените от него срещу „Б” А. – София установителни искове, бил решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а също и че този въпрос бил „от значение за точното прилагане и развитие на правото”, при това: „без дори да ставало дума за точно прилагане на закона, а въобще за дерогиране на смисъла на нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК и принципите на процеса”. Във връзка с първата от изтъкнатите две предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор С. се позовава на противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІ на ТР № 1/6. ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Б” А. – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. П. И. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени от С. в частната му жалба. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-но пред САС, частната касационна жалба на В. С. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. С. , че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Вярно, че в исковата си молба с вх. № 18318/26.V.2006 г. пред първостепенния съд С. е поддържал, че имал качеството на заинтересовано лице, активно легитимирано поради това да предяви обективно съединените искове с правно основание по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, защото бил акционер в „С” А. – София, което пък на свой ред било акционер в ответното „Б” А. – София: като притежател на 58 556 бр. акции от капитала на последното. Въззивният съд обаче е споделил безкритично констатацията на СГС в противоположен смисъл /че С. нямал качеството акционер в нито едно от тези две д-ва/, приемайки, че в разглеждания случай правният интерес на С. бил „обусловен от установяване на качеството му на акционер в ответното д-во, по чиято партида се претендира, че са извършени порочните вписвания на промени на подлежащи /курсивът на ВКС, ТК, І-во отд./ на вписване обстоятелства”. Така процесуалноправният въпрос за наличие на правен интерес от водене на установителните искове по чл. 97 ГПК /отм./ - към които нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК има само препращащ характер, е бил решен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС, изразена в т. ІІ от ТР № 1 от 6. ХІІ.2002 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/02 г., според която постановка активно легитимирани да проведат такива искове са не само членове на дружеството, но също така и трети лица, имащи правен интерес. Това означава, че качеството „акционер”, което С. не е могъл да установи с достъпните му доказателствени средства по ГПК, не е необходимо условие при преценката дали той е бил активно легитимиран да предяви въпросните установителни искове. Разгледана по същество частната касационна жалба на В. С. С. е основателна. За преценката относно наличие на правен интерес от провеждане на установителните искове по чл. 97, ал. 1 или ал. 3 ГПК /отм./, към които нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е само препращаща, е от значение дали регистърното решение е с конститутивно или с декларативно действие. Съображения в тази насока обаче не са били изложени от състава на въззивната инстанция, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Необсъждането от САС на този ключов за легитимацията на С. въпрос – при вече установеното по несъмнен начин по делото обстоятелство, че той не е акционер в ответното „Б” АД-София /защото не е акционер и в участващото в последното като негов акционер „С”-АД/, налага атакуваното прекратително определение на въззивния съд да се отмени, като делото се върне на същия негов състав – за произнасяне по частната въззивна жалба на С. съобразно онова тълкуване на закона, което е дадено със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІ на ТР № 1 от 6. ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 574 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от з.з. на 8.V.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 847/09 г. ОТМЕНЯ определение № 574 на САС, ГК, 3-и с-в, от 8.V.2009 г., постановено по ч.гр. дело № 847/09 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от същия състав на САС. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1     2         Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 385 по описа за 2009 г.                                 Определение на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение по ч. търг. дело № 385 по описа за 2009 г.