О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 73 гр. София, 01.06.2018 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Тонева касационно частно дело № 480 по описа за 2018 г. като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.351 ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от адв.Л. Л. в качеството му на защитник на подсъдимия К. Й. С. против разпореждане № 1290 от 23.04.2018 г. по ВНОХД № 413/18 г. по описа на Софийския градски съд, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, с което на основание чл.351 ал.5 т.1 вр.ал.1 от НПК е върната касационната жалба, подадена от подсъдимия К. Й. С. чрез защитника му адв.Л. против присъда № 24 от 07.02.2018 г., постановено по същото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на частната жалбата поради неизпълнение от страна на частния жалбоподател на указанията на съда за отстраняване на недостатъците в касационната жалба в рамките на посочения 7-дневен срок, с оглед на което намира разпореждането на съдията-докладчик по делото за обосновано и законосъобразно. Върховният касационен съд като обсъди данните по делото и становището на прокурора, намери следното: Частната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. С присъда № 24 от 07.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 413/18 г., Софийският градски съд е отменил присъдата от 24.10.2017 г. на СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 9005/2016 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият К. Й. С. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.201 ал.1 пр.1 от НК, като вместо това го признал за виновен по същото обвинение и му наложил наказание 2 /две/ години „лишаване от свобода”, изтърпяването на което отложил за срок от 5 /пет/ години на основание чл.66 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото. Предмет на касационното обжалване по глава двадесет и трета от НПК са актовете, посочени в чл.346 от НПК. В настоящото производството въззивната инстанция е постановила нова осъдителна присъда, с която изцяло е отменена първоинстанционната оправдателна присъда. В този смисъл въззивният съдебен акт попада в хипотезата на чл.346 т.2 от НПК и поради това подлежи на касационен контрол. Жалбоподателят и подсъдим по делото С. е депозирал касационна жалба срещу въззивната присъда чрез защитника си в срок, но съдията-докладчик по делото преценил, че същата не съответства на изискванията на чл.351 ал.1 от НПК, поради което указал в седмодневен срок от получаване на съобщението за изготвени мотиви към присъдата, жалбата да бъде допълнена чрез посочване и аргументиране на точните касационни основания. Видно от приложените по делото съобщения до страните за изготвени мотиви към присъдата по ВНОХД № 413/2018 г., същите са получени от адв.Л. на 10.04.2018 г., а от подсъдимия К. С. – на 18.04.2018 г. Разпореждането на съдията-докладчик по делото за връщане на касационната жалба на основание чл.351 ал.5 т.1 от НПК поради неизпълнение в посочения седмодневен срок на указанията за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.351 ал.1 от НПК е изготвено на 23.04.2018 г. При така установените данни се изяснява, че към момента на изготвяне разпореждането на съдията-докладчик за връщане на касационната жалба е изтекъл 7-дневният срок за отстраняване недостатъците й по отношение на адв.Л. като защитник на подсъдимия, но не и по отношение на самия подсъдим К. С.. По отношение на последния срокът за допълване на жалбата по указания му начин е следвало да изтече на 25.04.2018 г. (работен ден), като считано от 26.04.2018 г. депозираната от него касационна жалба е могло да бъде върната на посоченото в атакуваното разпореждане основание. Независимо от обстоятелството, че защитникът е самостоятелна страна в процеса, същият упражнява не свои, а чужди права и законни интереси – тези на подсъдимия, когото представлява. В тази връзка изтичането на определения срок в конкретната хипотеза единствено по отношение на защитника не може да доведе до ограничаване възможността недостатъците в касационната жалба да бъдат отстранени в срока, течащ по отношение на самия подсъдим. Като не е съобразил това, съдията-докладчик по ВНОХД № 413/2018 г. по описа на СГС, НО, ІІ-въззивен състав е върнал жалбата преждевремнно, поради което разпореждането му подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на СГС за предоставяне на нов срок за отстраняване на недостатъците в касационната жалба, като на подсъдимия бъде указано да се съобразят със специфичните изисквания по чл.351 ал.1 от НПК, касаещи съдържанието на касационната жалба. Предвид изложеното и на основание чл.351 ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане № 1290 от 23.04.2018 г. по ВНОХД № 413/18 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, ІІ-въззивен състав, с което е върната депозираната от подсъдимия по делото К. Й. С. касационна жалба срещу присъда № 24 от 07.02.2018 г. по посоченото въззивно производство. Делото да се върне на СГС за администриране на касационната жалба по указания в настоящото определение ред. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.