4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №348 [населено място],18.06. 2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №135 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. К. срещу определение №19391/30.09.2014г. по ч.гр.д. №7430/14г. на Софийски градски съд, ВО, II А състав, в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 06.01.2014г. по гр. д. №3459/13г. на Софийски районен съд, 39 състав, за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение от 23.08.2013г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.При искане на страната за продължаване на срока, следва ли съдът да уведоми страната за продължаването на срока?; 2. Налице ли е процесуално нарушение, когато липсва разпореждане за продължаване на срока, а съдът се е произнесъл директно с разпореждане, с което е върнал подадената въззивна жалба?; 3. Налице ли е процесуално нарушение от страна на съда, когато продължава срока, но през това време делото е на доклад при съдията и страната не може да разбере с колко е продължен срокът? Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. С решение от 23.08.2013г. по гр. д. №3459/13г. на Софийски районен съд, 39 състав, са отхвърлени предявените от Н. В. К. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. На 04.10.2013г. Н. В. К. е подал въззивна жалба срещу решението. С разпореждане от 30.10.2013г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за плащане на държавна такса в размер на 408,52 лева по сметка на СГС. Съобщение за указанията е връчено на жалбоподателя на 13.11.2013г. чрез неговия пълномощник адвокат Д. П.. С молба от 20.11.2013г. пълномощникът на жалбаподателя адвокат П. е поискал да бъде продължен срокът за внасяне на държавната такса, поради обстоятелството,че не е успял да установи връзка със своя доверител. На 04.12.2013г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичането на първоначално определения срок. С разпореждане от 06.01.2014г. по гр. д. №3459/13г., Софийски районен съд е върнал въззивната жалба поради неизпълнение на дадените указания. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е приел, че предвид законовото определяне на началната дата на удължения срок, не е следвало да се изпраща изрично съобщение до молителя за определението за продължаване на срока. Приел е,че в продължения от СРС срок, изтекъл на 27.11.2013г., жалбоподателят не е отстранил нередовностите на въззивната жалба, поради което същата е била върната законосъобразно от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, първият формулиран от Н. В. К. правен въпрос се явява относим към предмета на спора, но по него частният жалбоподател не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването й по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.2 от ГПК продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщението до страната за определението на съда по молбата по чл.63 от ГПК. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл.7 ал.2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл.63 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /определение №454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д. №4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о., определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. на ВКС, ГК, III гр.о., определение №495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/, както и задължителната съдебна практика - определение №147 от 15.03.2012г. по ч. гр. д. №84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение № 385 от 04.10.2010г. по ч. гр. д. №374/2010г. на ВКС, ГК, II г. о., постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК. Вторият от поставените въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е обуславящ изхода на спора, доколкото не съответства на данните по делото. В случая първоинстанционният съд е постановил определение за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, след което е постановил обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на Н. В. К.. Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да осигури на страната възможност да се запознае с определението по молбата й за продължаване на срока, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 от ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Следователно моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. Въпреки липсата на задължение за съда да съобщава определението по молбата за продължаване на срока, на молителя следва да бъде предоставена възможност да се запознае своевременно с това определение. Също така новият срок, който съдът определя в производството по чл.63 от ГПК следва да бъде подходящ и съобразен с естеството на процесуалните действия, които страната следва да извърши. Той трябва да бъде съобразен и с датата, на която съдът се произнася по молбата, особено ако това е след изтичането на първоначалния срок. В този случай новият срок трябва да е достатъчно дълъг, за да има страната реална възможност, след като се запознае с определението на съда по чл.63 от ГПК, да извърши необходимите процесуални действия. В настоящата хипотеза първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата на Н. В. К. за продължаване на срока на 04.12.2013г., като е продължил срока с една седмица, считано от изтичането на първоначалния срок. Тъй като първоначалният срок е изтекъл на 20.11.2013г., на практика новият срок също е изтекъл още към момента на определянето му. По този начин съдът, формално продължавайки срока за изпълнение на указанията му, не е предоставил на страната възможност да се възползва от продължаването на срока. По изложените съображения настоящият състав приема, че въззивната жалба на Н. В. К. срещу решение от 23.08.2013г. по гр. д. №3459/13г. на Софийски районен съд е върната неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба, при което на въззивния жалбоподател следва да бъде определен нов срок за внасяне на дължимата държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №19391/30.09.2014г. по ч.гр.д. №7430/14г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено разпореждане от 06.01.2014г. по гр. д. №3459/13г. на Софийски районен съд, 39 състав, за връщане на подадената от Н. В. К. въззивна жалба срещу решение от 23.08.2013г. по същото дело, както и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 39 състав, за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.