Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София,26.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на 21 март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т.д. № 1486/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на „Иво-Транс 2009“ ЕООД- Гр.Благоевград, ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, срещу „Си-Транс“ЕООД ЕИК[ЕИК] -гр. Варна, с която се претендира, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА да бъде прогласена нищожността на арбитражно решение от 08.06.2020 г. по ВАД №231/2019 г. на АС Варна при СППМ като постановено по неарбитрируем, съгласно чл.19 ал.1 ГПК, спор със страна потребител по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП, евентуално да бъде отменено арбитражното решение на основание мл.47 ал.1,т.2 ЗМТА, поради липса на арбитражно споразумение. Второто основание се обосновава с твърдения, че последното, сключено между страните по спора, е подписано от Т.Й. като пълномощник на „Иво-Транс 2009“ ЕООД, извън представителната власт, с която е разполагал по пълномощно от страна на управителя на дружеството, и също така: документът, съдържащ арбитражната клауза е бил подправен: съдържанието на арбитражната клауза, подписана от страните по договор с друго съдържание е била добавена към договор, който не е бил сключван между тях и спорът е разгледан и разрешен от арбитражния орган при липса на арбитражно споразумение и на предпоставките на чл.7 ал.3 ЗМТА. С атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА арбитражно решение „Иво-Транс 2009“ ЕООД- Гр.Благоевград, ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН], са осъдени да заплатят на „Си-Транс“ЕООД ЕИК[ЕИК] -гр. Варна сумата от 120 000 лева на основание сключено между страните Споразумение от 27.02.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска , 27 245,90 лева-лихва обезщетение за забава и 7 250 лева-разноски в арбитражното производство. В предоставения срок за писмен отговор ответникът, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Сочи, че Й. не е потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗПП, доколкото по силата на подписаното между страните споразумение, той не придобива стоки и не ползва услуги, а участва като управител и представляващ „Вики 2005“ ЕООД и като търговски пълномощник на „Иво-Транс 2009 “ЕООД . Счита, че доколкото страните пред арбитража не са оспорвали автентичността на подписите под споразумението, то твърдението за липса на арбитражна клауза е неоснователно. Излага и съображения, че това, по какво съдържание на договора се е произнесъл арбитражния орган, е извън компетентността на съда при произнасяне по изчерпателно изброените основания по чл.47 ЗМТА. Излага и съображения, че по силата на пълномощното от управителя на „Иво-Транс 2009“ ЕООД Й. е имал право да сключва арбитражно споразумение, а дали е имал такова по отношение на материалното правоотношение е без значение в настоящото производство по чл.47 ЗМТА, доколкото това правоотношение не е в обсега на неговия предмет. При разглеждане на делото в публично съдебно заседание страните поддържат становищата си по иска, претендират и присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски. Развиват подробно съображенията си в представени в указания срок писмени защити. Допустимостта на иска е преценена с определение от 20.10.2020 г., с оглед предявяването му от легитимирани страни, в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. За да се произнесе по съществото на спора, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение взе в предвид следното: По оплакването за произнасянето от арбитражния съд по потребителски спор в разрез с чл.19 ал.1 ГПК като основание за нищожност на арбитражното решение в хипотезата на чл.47 ал.2 ЗМТА: Видно от съдържанието на споразумението, сключено на 27.02.2013 година, физическото лице-ищецът Т. И. Й. участва в три качества : в лично качество, в качеството си на управител на друга от страните по него-„Вики 2005“ ЕООД и като пълномощник на управителя на „Иво –Транс 2009“ЕООД. Споразумението има за предмет уреждането на погасяване на парични задължения по търговски сделки, като такива сключени между търговски дружества – чл.286 ал.1 ТЗ във вр. с чл.1 ал.2 ТЗ и чл.286 ал.3 ТЗ. В същото няма данни за това, че Й. е потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗПП, доколкото чрез подписаното между страните споразумение той не придобива стоки и не ползва услуги за лично ползване, а се задължава солидарно с „Иво Транс 2009“ЕООД да отговаря за задълженията на търговското дружество по фактури за продажба на петролни продукти. Следователно не става въпрос за потребителски спор и арбитражното решение не е постановено по такъв, т.е. не може да се направи извод за произнасяне по спор, който не е бил арбитрируем, съгласно чл.19 ал.1 ГПК. В този смисъл и решението на арбитража не е нищожно, съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА, т.е. този иск се явява неоснователен. В приетото по делото заключение на вещото лице- специалист в областта на за криминалистично изследване на документи в ЦЕКИ към НИК-МВР по извършената от него съдебно-техническата експертиза, се установява, че самото споразумение от 27.02. 2013 г., в екземпляра, представен в копие пред арбитражния орган съдържа лист , носещ текста на арбитражната клауза / т.7/ и подписите на страните, за който допуска,че е бил част от друг документ. Констатира, че лицевата страна и гърба на оригинала са отпечатани с различни принтери и с различен тонер и не са отпечатани едновременно. Същите са набрани и с различни шрифтове. Заключението е направено на база изискания и приложен по настоящото дело оригинал на документа, като копието по арбитражното дело е идентично с печатния текст, ръкописно изписаните имена и подписите на гърба на оригинала. Според твърденията в ИМ и съдържанието на споразумението, представено от страна на „Иво Транс 2009“ЕООД и Т. Й./ лист № 87 от преписката по арб.дело по ВАД №231/2019 г. на АС Варна при СППМ /, сравнено с това-обект на експертизата и въз основа на което се е произнесъл арбитражния орган, са налице съществени разлики в съдържанието на самите клаузи, възпроизведени на лист първи: т.1 –относно датата на падежа и размера на първата вноска , която „Вики 2005“ ЕООД ще заплаща на „СИ Транс“ ЕООД . Разлики са налице и в съдържанието на уговорките в т.2 , т.4 и особено –в т.6. в двата екземпляра от споразумението. На база заключението на в.л. и горните констатации и като отчита, че същите доводи и оплаквания относно подправеност на споразумението в екземпляра към ИМ по предявения пред арбитражния орган иск от страна на „Си-Транс“ЕООД са правени от страна на ответниците в производството пред АС Варна при СППМ, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. прави следните правни изводи: Основанието за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА изисква атакуваното арбитражно решение да е постановено без наличие на валидно споразумение между страните по чл.7 ал.1 ЗМТА за отнасяне на спора пред арбитражния орган, т.е. нормата обхваща хипотезите, когато такова споразумение липсва или не е било сключено в изискуемата форма, или страда от пороци, които го правят недействително, или е отпаднало по волята на страните. При проверката относно наличието на арбитражно споразумение, като абсолютна процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, е необходимо да се установи постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в договор или в подписани от страните други документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно конкретно правоотношение /чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА/. Доколкото посочените изисквания могат да бъдат преодоляни, с оглед поведението на ответника в арбитражното производство /чл.7 ал.3 ЗМТА/, разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗМТА предвижда, че възражението против компетентността на арбитража следва да се направи най-късно с отговора на исковата молба. В конкретния случай оспорването на ответниците /настоящи ищци/ безспорно касае съществуването на арбитражната клауза за спора, по който се произнася арбитражният орган, и е заявено в преклузивния срок по чл.20 ал.1 ЗМТА. Въпреки относителната независимост на арбитражното споразумение, част от договор, от останалите уговорки в същия по отношение на действителността на последните/ чл.19 ал.2 ЗМТА/ , следва да се отчита, че по своето естество, арбитражното споразумение не е абстрактна сделка, а писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж спорове, които са възникнали относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение-чл.7 ал.1 ЗМТА. С оглед събраните и обсъдени по-горе доказателства по настоящото дело става ясно, че в случая арбитражният орган е приел, че е компетентен да се произнесе по спора, на база представен пред него документ с подправено съдържание: споразумение от 27.02. 2013 г., което съдържа лист , носещ текста на арбитражната клауза / т.7/ и подписите на страните, който лист е бил част от друг документ и е в последствие единен с първия лист. При това положение няма как да се приеме, че този документ представлява писмено съгласие на страните да възложат на арбитраж спор, възникнал по твърдяно от ищеца в арбитражното производство „Си-Транс“ЕООД конкретно договорно правоотношение. В случая не е допустимо, а не е и необходимо, ВКС в рамките на производство по иск по чл.47 ал.1,т.2 ЗМТА да разглежда, дали и доколко действителната воля на страните по материалното правоотношение съвпада с тази, изразена в подправения по своето съдържание документ. Достатъчна е констатацията, че арбитражната клауза е била взета от друг документ и добавена в този, материализиращ споразумението, въз основа на което се е произнесъл арбитражния съд. Следователно следва да се приеме, че арбитражно споразумение за отнасяне на конкретния спор пред арбитраж изобщо липсва и искът за отмяна на арбитражното споразумение на основание чл.47 ал.1,т.2 ЗМТА се явява основателен, доколкото компетентността на арбитража не е била приета от ответниците в хода на арбитражното производство-ищци в настоящото производство пред ВКС. С оглед основателността, по изложените съображения, на този иск, не следва да се разглежда и искът , предявен при същата правна квалификация, основан на твърдение, че споразумението е сключено от лице без представителна власт. В полза на ищците следва да бъдат присъдени и съдебно-деловодни разноски от 6 175,84 лева, от които – държавна такса в размер на 5 889,84 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице – 286 лева. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 08.06.2020 г. по ВАД №231/2019 г. на АС Варна при СППМ, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА. ОТХВЪРЛЯ иска на „Иво-Транс 2009“ ЕООД- Гр.Благоевград, ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу „Си-Транс“ЕООД ЕИК[ЕИК] -гр. Варна да бъде прогласена нищожността на арбитражно решение от 08.06.2020 г. по ВАД №231/2019 г. на АС Варна при СППМ на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. ОСЪЖДА „Си-Транс“ЕООД ЕИК[ЕИК] -гр. Варна да заплати на„Иво-Транс 2009“ ЕООД- [населено място], ЕИК[ЕИК] и Т. И. Й. ЕГН: [ЕГН] сумата от 6 175,84 лева – съдебно-деловодни разноски за производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: