О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 София, 04.05.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 374/2016 г., като взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба на Г. И. Б. против определение № 68 от 06.01.2016 г., постановено по ВНХЧД № 453/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е върната подадената от него касационна частна жалба рег. № 4516/28.12.2015 г. срещу определение № 5426/24.11.2015 г. по ВНЧХД № 453/2014 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като депозираната от него частна жалба била допустима и следвало да бъде разгледана. Поддържа становище, че въззивният съд незаконосъобразно – в противоречие с чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България – приел, че атакуваното определение не било включено в актовете, подлежащи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК. Прокурорът от ВКП Антони Лаков застъпва становище, че частната жалба е неоснователна, тъй като липсват основания за отмяна на атакуваното определение на БлОС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доказателствените материали по делото, намери за установено следното: С присъда № 233 от 21.04.2015 г. по НЧХД № 741/2013 г. по описа на Гоцеделчевския районен съд частният жалбоподател Г. Б. (подсъдим по делото) е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от частния тъжител К. К. обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. С решение № 4581 от 13.10.2015 г., постановено по ВНЧХД № 255/2015 г. по описа на БлОС, присъдата на районния съд е била потвърдена. С определение № 2977 от 27.10.2015 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, Гоцеделчевският районен съд е осъдил частния тъжител К. К. да заплати на подсъдимия Г. Б. разноските за възнаграждение на защитник в размер на 300 лева. Частният тъжител К. обжалвал цитираното определение на първоинстанционния съд пред БлОС, като въззивният съд с определение № 5426 от 24.11.2015 г. по ВНЧД № 453/2015 г. отменил обжалвания съдебен акт. (Поради ненадлежно попълване на графите „от които в брой” и „по сметка” в представения от подсъдимия договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 26.02.2014 г. въззивната инстанция приела на основание т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че не било доказано извършването на разноски в производството). Подсъдимият Б. обжалвал определението на въззивния съд № 5426 от 24.11.2015 г. с касационна частна жалба, която на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК е била върната от БлОС с атакуваното пред настоящата инстанция определение № 68 от 06.01.2016 г. При преценката на тези данни ВКС намира, че при постановяване на определението за връщане на касационната частна жалба на Г. Б. въззивният съд поначало е действал процесуално законосъобразно. Към решаващия съдебен състав може да бъде отправена единствено забележка, че в производството по чл. 351, ал. 4 от НПК жалбата (респ. протестът) се връщат еднолично от съдия от въззивния съд, а не от състав на съда като колективен орган. Това нарушение в случая не се явява съществено, тъй като постановеното определение № 5426 от 24.11.2015 г. действително не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което подадената от частния жалбоподател касационна жалба не може да бъде разгледана от ВКС и подлежи на връщане на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК. Няма спор, че атакуваният съдебен акт е изключен от обхвата на изрично предвидения в чл. 346 от НПК предмет на касационното обжалване. Съгласно чл. 346, т. 3 от НПК на касационен контрол подлежат само определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда. Тъй като атакуваният с касационната жалба съдебен акт на БлОС от 24.11.2015 г. не съответства на законовия критерий да е постановен от въззивния съд по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК в случаите на нова присъда, той не се включва в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове, поради което и подадената срещу него касационна частна жалба е била законосъобразно върната като процесуално недопустима. Частният жалбоподател без основание се позовава на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и на Конституцията на Република България. Изключването на някои въззивни актове от обхвата на касационното обжалване не противоречи на конституционните начала на наказателния процес. Стесняването на кръга на съдебните актове, които подлежат на касация, има за цел облекчаването на ВКС от прекомерна и ненужна натовареност и му позволява пълноценно да осъществява функцията си по чл. 124 от Конституцията на Република България, състояща се във върховен съдебен надзор върху всички съдилища, а не върху всички съдебни актове. В Р № 16 от 16.06.1998 год. по дело № 7/98 г. Конституционният съд на Република България застъпва становище, че триинстанционното производство не е конституционен императив, а принципно и преобладаващо разрешение, от което са възможни изключения по определени категории дела. Ограничаването на обхвата на касационната проверка се обуславя от законодателни съображения, “също със значението на процесуални ценности, каквито са бързината на правораздаването, процесуалната дисциплина и процесуалната икономия”. Подобно разбиране се споделя и от доктрината, която също приема, че до касация трябва да стигат само делата с особено значим накърнен интерес. Както във всички съвременни правни системи, “касационната инстанция трябва да се произнася “в разумен срок”, задълбочено и правилно. Това не би било възможно, ако не съществуваха ограничения за касационно обжалване на някои от съдебните актове. С оглед тези съображения и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение на Благоевградския окръжен съд № 68 от 06.01.2016 г., постановено по ВНЧХД № 453/2015 г. по описа на същия съд, с което е върната подадената от Г. И. Б. касационна частна жалба вх. № 4516/28.12.2015 г. срещу определение № 5426 от 24.11.2015 г. по ВНЧХД № 453/2015 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.