Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 14 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и с участието на прокурор от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 742/2013 год. Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2 НПК, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал.1,т.1 и т.3 НПК по искане на осъдената А. Д. З. за възобновяване на нохд№1354/12 год. на Районен съд гр. Казанлък и отмяна или изменяване на постановената по делото присъда №16 от 21.01.2013 год. В искането основно се навеждат доводи за явна несправедливост на наказанието, тъй като не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства на осъдената, които биха обусловили много по- ниско по размер наказание от наложеното, което в случая не е съответно на тежестта на извършеното престъпление. Прави се искане за възобновяване на делото и облекчаване на наказателноправното положение на осъдената като бъде намален размерът на наложеното й наказание. В съдебно заседание осъдената се явява лично и с упълномощения от нея защитник – адв.П., който поддържа искането, и развива доводи, че осъдената З. страда от глухота и шизофрения. Не е имала възможност да разбере съдържанието на присъдата и не е знаела за правото да я обжалва пред въззивната инстанция. В своя лична защита осъдената З. иска намаляване наказанието за да лекува заболяванията си. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като при разглеждането на делото не са допуснати процесуални нарушения. Разгледано е по реда на Глава ХХVІІ НПК и материалният закон е приложен правилно. Наказанието е редуцирано по правилата, предвидени за тази диференцирана процедура. В последната си дума осъдената А. З. претендира намаляване размера на наложеното й наказание . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо. Присъдата е влязла в сила на 06.02.2013 год. като необжалвана, в предвидения от закона петнадесетдневен срок за обжалването й, от датата на нейното обявяване пред страните в съдебно заседание на 21.01.2013 год. Тя не е подлежала на касационна проверка. При тези данни и при данните, че искането за възобновяване е подадено в изискуемият се 6 - месечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК, изискванията на закона по чл.419- 421 НПК за неговата допустимост са изпълнени. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №16 от 21.01.2013 год. по нохд№1354/12 год. на Районен съд гр. Казанлък подсъдимата А. Д. З., ЕГН, е призната за виновна в това, че на 17.01.2012 год. в [населено място], при опасен рецидив, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1349.00 лв. (сумата от 412.00 лв., черна дамска чанта от естествена кожа, на стойност 50.00 лв., черно на цвят портмоне от естествен лак м.„A.” на стойност 20.00 лв., 1 бр. лична карта на стойност 27.00 лв., 1 бр. розов на цвят портфейл от изкуствена кожа, на стойност 8.00 лв., 1 бр. мобилен телефон м. „S. E” с ИМЕЙ, ведно със СИМ карта на „M тел” на стойност 62.00 лв., 1 бр. пръстен, изработен от четиринадесет каратово бяло и жълто злато, с тегло около 6 гр., на стойност 360.00 лв., един чифт златни обици с тегло от 2.5 гр., изработени от четиринадесет каратово бяло и жълто злато на стойност 150.00 лв., 1 бр. гладък златен синджир от четиринадесет каратово злато с тегло 1.5 гр. на стойност 90.00 лв., 1 бр. кух златен тръбен кръст с четиринадесет каратово жълто злато, с тегло около 2.5 гр. на стойност 150.00 лв., 1 бр. тестерен парфюм м.„M. M.” от 30 мл., на стойност 20.00 лв.,) от владението на Д. И. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194 ал. 1, вр.чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК е осъдена на девет години лишаване от свобода, което наказание е намалено с една трета на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ,съгласно чл. 58а ал. 1 НК, с режим на изтърпяване „строг”, в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип”. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство-1 бр. дамска черна кожена ръкавица, с жълт декоративен шев. Присъдени са разноските по делото от 40.00 лв. по сметка на РС Казанлък. Присъдата е влязла в сила на 06.02.2013 год. и не е проверявана по въззивен ред. Не е подлежала и на касационна проверка. От проверката се установи, че не са допуснати нарушения на процесуални правила, накърнили правото на защита на подсъдимата. Първоинстанционното производство по делото е протекло при съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата А. З. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласила за тяхното установяване да не се събират доказателства. Това признание е сторила в присъствието на назначеният й от съда служебен защитник, с участието на когото тя е изразила изричното си съгласие производството да се проведе при съкратено съдебно следствие, след като е била запозната от съда с последиците от признаването на фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, след като е констатирал, че самопризнанието й се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимата. Заявеното от осъдената и от нейният защитник в производството по възобновяване на делото, че тя е имала проблеми със сетивен орган – трудно е чувала, което и е попречило да защити правата си, включително да разбере съдържанието на присъдата и да я обжалва, не е подкрепено с обективни данни по делото. В хода на наказателното производство липсва каквато и да било индикация от поведението на осъдената за съществуване на такъв физически недостатък, който непреодолимо да й е попречил да упражни правата си в процеса. Видно от съдебния протокол пред първата инстанция и от протоколите за извършените процесуално-следствени действия , изготвени в досъдебното производство, осъдената не е показала каквито и да било физически и психически трудности в чуването, възприемането и разбирането на извършващите се спрямо нея процесуални действия от съда и от разследващия орган. От данните за самоличността й, както и от характеристичната справка, приобщена по реда на чл. 283 НПК, е видно, че осъдената е с основно образование и притежава интелектуално ниво, съответно на възрастта и образованието й (спр. на л.15 от досъд.произв.) . Съставът на ВКС доби лични впечатления, че осъдената възприема съдържанието на казаното й в съдебното заседание и разбира значението на процесуалните действия на съда. Следователно, наличието на известно увреждане на слуха на осъдената не е в степен да я е поставило в невъзможност да упражни правата си. Вън от това, от решаващо значение за охраната на правото и на защита е фактът, че и в двете фази на процеса тя е участвала със защитник, поради което е изпълнено априори и изискването на чл. 94, ал. 1,т. 2 НПК, предвиждащ безусловно задължителна защита в случаите, когато обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, пречещи му да се защитава сам. Следователно не са налице съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи основание за възобновяване на делото. Доводите за явна несправедливост на наказанието са ОСНОВАТЕЛНИ. Наказателната отговорност на осъдената е била реализирана при спазване на нормативното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК и при осъждането й е приложена разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 ,вр. чл. 54 НК. При правната оценка на определящите отговорността обстоятелства съдът не е подложил на внимателна оценка всички данни, определящи отговорността на осъдената. В тази насока оплакванията в искането за възобновяване са основателни. При индивидуализацията на наказанието на З. не е намерена точната мярка за наказателно въздействие в резултат на съпоставяне данните, които смекчават и отегчават отговорността й. Неоснователно съдът е намерил само едно смекчаващо вината й обстоятелство – тежко материално състояние, което обаче не е единственото от тази група обстоятелства. Не са съобразени като смекчаващи вината на подсъдимата и следните обстоятелства: влошеното й здравословно състояние – увреден слух, последователното й поведение (още от досъдебната фаза на процеса) на признание на авторството и начина на извършване инкриминираното деяние, с което е съдействала за разкриване на обективната истина, разкаянието й за извършеното деяние. Безспорно е, че наличието на многобройни осъждания, които не влияят на правната квалификация на престъплението като „опасен рецидив”, високата степен на обществена опасност на деянието, осъществяването му при наличие на ловкост, хладнокръвност, упоритост, обуславят отмерване на завишено по размер наказание, отчитащо отегчаващите отговорността обстоятелства. Като не е отчел тези данни и тяхното съотношение, решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт в частта относно наказанието. Спазването на материалния закон е изисквало съдът първоначално да индивидуализира наказанието на подсъдимата при условията на чл. 54, ал. 1 НК като при отмерването му то да не надхвърля предвиденият в закона негов среден размер, тъй като тежестта на деянието по конкретното обвинение е съобразена от законодателя изначално с предвиденият в санкционната част на състава специален минимум от две години лишаване от свобода. При долна граница на наказанието от две години лишаване от свобода и максимален предел на санкцията от десет години лишаване от свобода, предвидени в състава на инкриминираното деяние по чл. 196, ал. 1,т. 1, вр. чл. 194 НК, на осъдената при условията на съкратено съдебно следствие й се следва определяне на наказание по чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 НК в размер на шест години лишаване от свобода, което намалено с една трета е четири години лишаване от свобода. Осъдената А. З. ще следва да изтърпи наказание от четири години лишаване от свобода, което е в съответствие с индивидуализиращите отговорността й данни и е предпоставка за постигане целите по чл. 36 НК. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС прие, че допуснатото съществено нарушение по чл.348, ал.1,т.3 и ал.5,т.1 НПК, налагащо възобновяване на делото, може да бъде отстранено чрез изменяване на присъдата само относно наложеното на осъдената наказание. Съставът на ВКС, ІІІ н.о. упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1,т. 3 НПК, вр. чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК, при основание за изменяване на присъдата, което е в полза на осъденото лице, поради което Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд№1354/12 год. на Районен съд гр. Казанлък и ИЗМЕНЯВА присъда №16 от 21.01.2013 год. по нохд№1354/12 год. на Районен съд гр. Казанлък САМО В ЧАСТТА на наложеното НАКАЗАНИЕ на подсъдимата А. Д. З., ЕГН:, за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” НК, и вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 НК като го НАМАЛЯВА от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален режим „строг”, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит тип”. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на делото в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :