О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 355 София, 29.04.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 142 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Б. Г. против решение № 260028/21.09.2020 г. по в.гр.д. № 124/2020 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 110 от 07.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2661/2019 г. по описа на Районен съд Шумен, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че Й. П. С. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата от 5 607,11 лв., представляваща стойност на доставена и потребена ел.енергия за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., за която е издадена фактура № 02896511/26.08.2019 г. по партида с кл.№ [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица], ап.1. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв.. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на изводите на въззивния съд, че неотменените норми на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/ не могат за запълнят изискването на чл.83, ал.2 ЗЕ за приемане на правила, регламентиращи реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, респ. да фактурира допълнително начислените количества електрическа енергия. За да достигне то тези изводи, въззивният съд не е съобразил факта, че правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел.енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока / чл.183 ЗЗД/. Поддържа се, че съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната ел.енергия и тези гаранции са достатъчни за да защитят добросъвестните потребители, поради което гражданските съдилища не следва да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите и съответно да отхвърлят искове за заплащане на реално доставена и потребена ел.енергия. Твърди се, че изводите на съда за основателност на предявения отрицателен установителен иск противоречат на събраните по делото доказателства, установяващи по безспорен начин, че СТИ е произведено през 2015 г. и е монтирано като ново на обекта, с нулеви показания по всички тарифи, като при извършената метрологична експертиза по реда на чл. 57 и 58 ЗИ, е констатирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и е налице преминала енергия и по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея, както и че самото СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на енергията. Поддържа се неправилност и на изводите на въззивния съд, че в случая не следва да се ангажира отговорността на потребителя, тъй като ответното дружество носи отговорност за изправността на СТИ. Освен това, без значение е коя е причината за неточното фактуриране на енергията, тъй като начислената сума не цели обезщетяване на причинени вреди, нито има санкционен характер, а представлява цената на доставена и реално потребена ел.енергия, т.е. не следва да изследва изобщо въпросът за вината. В изложението на касационните основания се поставят следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД; 2/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от абоната ел.енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.; 3/ За да бъде кредитирано заключението на експертите от БИМ, следва ли действията, които извършват и обстоятелствата, които обследват, да са се развили пред тях и 4/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, от правно значение ли са причините, довели до измерване на част от потребената енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен. По първите два въпроса се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 21/1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., в които е прието, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на ел.енергия възникват по силата на договори за продажба на ел.енергия, като поради специфичния им предмет, част от правата и задълженията на страните имат специалната регламентация в ЗЕ, гарантираща защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Последната обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. В посочената съдебна практика е прието, че дори и да липсва специална правна уредба / преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и съответно от 23.11.2018 г. относно разпоредбите на чл.48–чл.51 ПИКЕЕ/ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е доказало, че именно ищцата-потребител е осъществила неправомерно въздействие върху СТИ, довело да констатираното натрупване на показания в трети регистър, тъй като не било установено какви са били показанията на скрития регистър при първоначалния монтаж на СТИ, както и от коя дата е започнал записът в скрития регистър. На следващо място е изложено, че липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане води до невъзможност да се определи реално доставената ел.енергия за минал период, поради което направената корекция се явява произволна, респ. води до извод за недоказаност, че посоченото във фактурата количество е реално консумирано от потребителя точно в периода 31.08.2017 г. – 30.08.2018 г. В заключение е прието, че потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.енергия, но само ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното количество ел.енергия. Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставените от касатора материалноправни въпроси, обобщени и конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане за продажната цена за разликата между измереното и реално доставеното количеството ел.енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и имат ли правно значение в този случай конкретните причини, довели до измерване на част от потребената ел.енергия в скрит регистър, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в скрития регистър е безспорно установен. Въпросът е от значение за крайния изход на делото като включен в неговия предмет и обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало вземането на ответното дружество поради неустановени автор на процесното софтуерно въздействие върху СТИ и начален момент, съответно период на натрупване на показания в скрития регистър, както и на конкретната причина за натрупването им. Разрешението в обжалваното решение е в противоречие, както с посочените от касатора решения на ВКС, така и с други актове по чл.290 ГПК, известни на настоящия съдебен състав, т.е. налице е общия и допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Повдигнатият процесуалноправен въпрос ще бъде разгледан от настоящия състав при обсъждане на основателността на оплакванията в касационната жалба за необоснованост и за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при преценка на събраните по делото доказателствени средства. За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 112,14 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260028/21.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 124/2020 г. по описа на Шуменски окръжен съд. УКАЗВА на „Енерго-Про Продажби“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 112,14 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: