РЕШЕНИЕ
№ 932
гр.София, 28.01.2010
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, III г.о. в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и
девета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка
Найденова, като изслуша докладваното от
съдия Керелска...................... гр. дело №5093 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 218 от 05.03.2009 год., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2008 год. по гр.д. № 108/2008 год. на Окръжен съд гр. М. по касационна жалба на К. А. Н. и М. С. К. и двамата от гр. М..
За да допусне касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че повдигнатия от касатора материалноправен въпрос , а именно може ли собственикът на земята да се защити с иск по чл. 109,ал.1 ЗС срещу лице, което ползва изградена в терена му сграда , за която е издаден акт за узаконяване , в обжалваното решение е решен в противоречие с практиката на ВКС, /основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на районен съд гр. М. от 28.12.2007 год. , постановено по гр.д. № 1077/2006 год. , с което са отхвърлени предявените от К. А. Н. и М. С. К. срещу „Хлебопроизводство" ООД, гр. М. искове, както следва: с пр. осн. Чл. 109,ал.1 ЗС, с който се иска ответника да прекрати неоснователното си действие , с което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост като премахне незаконно построеният павилион в собствения им имот , находящ се в гр. М. с пр. осн.
чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 024,50 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на част от този имот за периода от 11.05.2005 год. до 27.10.2006 год. и иск с пр. осн. Чл. 86 ЗЗД за сумата 291,75 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл. 59 ЗЗД.
За да постанови това решение въззивният съд е приел , че по силата на нот. Акт № 58, том VI, per. № 1* дело №918/2003 год. на нотариус И. Ф. , ищците се явяват съсобственици на процесния недвижим имот , представляващ урегулиран поземлен имот LV / №55/, находящ се в гр. М., кв. I по регулационен план на гр. М. от 1972 год. , целия от 450 кв.м., при граници : от изток УПИ *, от запад -ул. „ Индустриална", от север УПИ * и от юг -ул. „Любен К. ;.
Прието е за безспорно, че в лицевата страна на този имот се намира павилион за продажба на хляб, поставен още през 1978 год. като към настоящия момент, по силата на приватизационна сделка, павилиона е собственост на ответника. Прието е, че същият безспорно пречи на ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост върху имота. Независимо от това доколкото павилиона е бил узаконен с акт за узаконяване , издаден на 10.10.1994 год. същият се намира в имота на законно основание, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Решението е неправилно.
При разглеждането на спора при условията на косвения съдебен контрол въззивният съд е следвало да извърши преценка относно законосъобразността на представения по делото акт за узаконяване на павилиона, по същество . В този смисъл е следвало да назначи експертиза, която да извърши проверка дали към момента на издаване на акта са били налице условията за това, предвидени в разпоредбата на чл. 162,ал.1 ЗТСУ / отм./В това число да се провери дали извършеното узаконяване е било допустимо в случай, че обекта е бил построен при условията на чл. 120 ППЗТСУ / отм./ като временно строителство, за което по делото има данни. / виж резолюция от 11.05.1994 год. върху скица на стр. 79 от първоинстанционното дело/ като допълнително се съберат данни за категоричното изясняване на този въпрос. С оглед разпоредбата на чл. 152 ГПК / отм. / съдът има процесуалната възможност да назначи експертизата служебно.
Като не е сторил това , а се ограничил в изследване и обсъждане единствено на въпроса относно компетентността на лицето , издало акта за узаконяване, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, обусловило постановяване на съдебното решение при непълнота на доказателствата.
В отговор на поставения материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да се посочи, че и при наличие на издаден акт за узаконяване на процесната постройка , заинтересования собственик има възможност да се брани с иск по чл. 109 ЗС ако узаконяването е извършено в нарушение на действащите правила и норми ,като това бъде установено по реда на косвения съдебен контрол в рамките на гражданския процес. Този въпрос се явява преюдициален за разрешаване на спора по чл. 109,ал.1 ЗС. Тази преценка на издадения административен акт няма за цел и последица неговото потвърждаване, изменяване или отмяна, а следва да се извърши с оглед на това дали неговото действие следва да бъде зачетено или не. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона в TP № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. на ОСГК на ВС. "
Обжалваното решение е постановено при условията на чл. 293,ал.2,предл. 2-ро ГПК и подлежи на отмяна.
Доколкото се налага извършването на нови съдопроизводствени действия / изслушване на съдебно техническа експертиза за изясняване на посочените вече въпроси/ делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав
на III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.06.2008 год., постановено по гр.д. 108/ 2008 год. на Окръжен съд гр. М. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението не подлежи на обжалване.