Р Е Ш Е Н И Е № 72 София , 24.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Бисер Троянов при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 213/ 2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимите Г. Л. Д. и Д. Л. Д. против решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбите / обединени в общ документ/ се изтъква по отношение и на двамата подсъдими, че съдът не е отчел при индивидуализация на наказанието всички релевантни факти и е наложил явно несправедливи санкции, които следва да бъдат смекчени. В подкрепа на оплакването се сочи, че касаторите не са причинили на пострадалата ненужни страдания и увреждания, макар да са имали възможност да го сторят, а са се ограничили само до сломяване на физическата й съпротива. Според защитата е пренебрегнат и фактът, че те са признали вината си, били са задържани в очакване на присъда и фактически са търпяли неналожено наказание без да бъдат бонифицирани за това. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимите и техния защитник адвокат А. поддържат жалбите, като прибавят съображения за тежко финансово състояние, което е предпоставило мотивите за инкриминираната дейност. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският окръжен съд с присъда № 10 от 02.03.2017 г. по нохд № 709/2016 г. признал · подсъдимият Д. Л. Д. за виновен в това, че на 24.12.2015 г.в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. Л. Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 870, 80 лева от владението на С. И. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 198, ал. 1 ,вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, намалени съгласно чл. 58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК на пет години и четири месеца, търпими в затвор при първоначален строг режим. Съдът, на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал от така определения срок времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство, считано от 22.01.2016 г. · подсъдимият Г. Л. Д. за виновен в това, че на 24.12.2015 г.в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с Д. Л. Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 870,80 лева от владението на С. И. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл. 198, ал.1 ,вр. с чл.20, ал.2 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем години, намалени съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК на пет години и четири месеца, търпими в затвор при първоначален строг режим. Съдът , на основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от така определения срок времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство, считано от 22.01.2016 г. На основание чл. 68 , ал.1 от НК било постановено той да изтърпи и наказанието от шест месеца лишаване от свобода ,наложено по нохд № 565/2014 г. по описа на Районен съд- Ботевград. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. изменил първоинстанционната присъда единствено относно мястото на изтърпяване на наказанията предвид настъпила законодателна промяна. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения : Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК след като подсъдимите на основание чл. 371, ал. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях. Самопризнанията им се разпростират и върху всички обстоятелства, свързани с упражненото върху пострадалата насилие и причинените й увреждания. Касационната проверка не установи нарушения при индивидуализация на наложените на подсъдимите наказания. Въззивната инстанция изчерпателно и задълбочено е обсъдила всички данни, свързани с отмерване на тежестта на необходимите санкции. Изводът за висока степен на обществена опасност на инкриминираната дейност е съобразен с начина на извършването й. Подсъдимите планирали нападението и добре го организирали, избирайки както жертвата – самотно живееща седемдесет и пет годишна жена, така и момента – нощта на голям християнски празник, който ангажирал голяма част от обществото. Братята Д. се придвижили с кола и си водели помощник - свидетелят И.. Правилно апелативният съд се е спрял и на проявената от подсъдимите бруталност по отношение на пострадалата. Жалбоподателите първо съборили възрастната жена на земята с лице към пода, а след това единият от тях, Г. вързал ръцете й с конопено въже на гърба и я държал притисната, докато другият, Д., тършувал и събирал вещите й. В резултат на упражненото насилие С. Б. получила множество кръвонасядания и охлузвания, но и гръдна травма, изразяваща се в счупване на две ребра и плеврален кръвоизлив. На тази база неоспорим е изводът на предходната инстанция, че интензитет на упражненото насилие надхвърля необходимостта да се осигури отнемане на инкриминираните вещи. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че подсъдимите не са причинили никакви излишни увреждания на пострадалата. Възможността жертвата да реагира на нападението е била напълно блокирана както с връзване й , така и от заплашителното присъствие на двама млади и силни мъже без надежда за помощ отнякъде. Въпреки това подсъдимите притиснали С. Б. силно и грубо на пода, а след грабежа я оставили вързана и наранена, без средства за комуникация. Законосъобразно е и заключението за висока обществена опасност на всеки от жалбоподателите. В тази насока съдът е съобразил манифестираните чрез механизма на извършване на деянието отрицателни личностни качества на жалбоподателите, но също така се е спрял на криминалното им минало, сочещо на повтаряем модел на асоциално поведение. Не е вярно твърдението в жалбата, че съдът е пренебрегнал значението на самопризнанията на подсъдимите. На стр.7 и 8 от мотивите на решението са изложени аргументи защо процесуалното им поведение не следва да се цени допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство. Разкриването на престъплението по никакъв начин не е улеснено от подсъдимите, а решението да признаят фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт им е осигурило законовата възможност за намаляване на наказанието по чл. 58а от НК. За пълнота на изложението и в отговор на доводите в жалбата следва да се прибави , че задържането на подсъдимите в изпълнение на мярка за неотклонение е отчетено по реда на чл. 59, ал. 1 от НК и е приспаднато от срока на лишаване от свобода. То няма характеристиките на смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е предприето в изпълнение на целите на чл. 57 от НПК и не се нуждае от допълнителна компенсация чрез смекчаване на степента на наказателната репресия. Най-сетне неприемливи са и оплакванията на защитата, че предходните инстанции са игнорирали лишото финансово положение на подсъдимите като фактор, формирал криминалните им нагласи. Точно обратното следва от съдържанието на проверявания акт. На стр.7 от мотивите на решението изрично е отбелязано съгласието на въззивната инстанция с разсъжденията на първостепенния съд, че престъпното поведение на подсъдимите в значителна степен е мотивирано от тяхното тежко материално и социално положение, тъй като са родени и израсли в многолюдно ромско семейство, не са получили образование и са силно ограничени в търсенето на работа и легални източници на средства за препитание. Тази констатация е адекватно отразена в комплекса от фактори за индивидуализация на наказанието тъй като, макар да е отчетен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанието лишаване от свобода е определено под средния размер от десет години- Обобщено, не е налице очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда, от една страна, и обществената опасност на деянието и извършителите и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга. В конкретизирания от съда размер наложените наказания съответстват на целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция, поради което настоящият състав не констатира основанието по чл. 348 , ал.1 т.3 от НПК за тяхното намаляване. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 561 от 13.12.2017 г. по внохд №953/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.