Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 07.07.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор КИРИЛ ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 518/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от частните обвинители Г. Д. и Т. Д. чрез повереника им – адв. Д. срещу решение № 71 от 23.03.2017 година по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. В касационната жалба на частните обвинители е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение и постановяване ефективно изтърпяване на правилно определеното по размер наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Т. И. Н.. В съдебното заседание пред ВКС частните обвинители Г. Д. и Т. Д., редовно призовани не се явяват. Явява се техният повереник – адв.Д., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Подсъдимият Т. Н., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.Б. изразява становище в подкрепа на въззивния съдебен акт, като намира жалбата на частните обвинители за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП също намира жалбата на частните обвинители за неоснователна, а решението на АС–гр. Пловдив за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 2 от 16.01.2017 г., постановена по НОХД № 571/2016 г. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Т. И. Н. за виновен в това, че на 20.05.2016 г. на път ІІІ-5504 на км 10, между селата О. и М., [община], обл.С. З., при управление на МПС – товарен автомобил „С.Б.” с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. Д., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 и чл.58а ал.1 вр.чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което отложил за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила на основание чл.66 ал.1 от НК, а по първоначално повдигнатото му обвинение за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП го оправдал. С присъдата си ОС – тр. Стара Загора наложил на подсъдимия Н. и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от частните обвинители чрез повереника им – адв.Д. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 71 от 23.03.2017 г. въззивният съд на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на ОС – гр. Стара Загора. Касационната жалба на частните обвинители, депозирана чрез повереника им е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на частните обвинители Г. Д. и Т. Д. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от повереника на частните обвинители – адв.Д. са насочени срещу приложението на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК по отношение на иначе правилно отмереното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Н. в размер на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца. Освобождаването на подсъдимия Н. от ефективно изтърпяване на наказанието е преценено като несъответстващо на обществената опасност на деянието и неефективно за постигане целите на индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия, както и на генералната превенция по отношение на останалите водачи на МПС в страната, поощрявани от перспективата за безнаказаност на безотговорното им поведение зад волана. В жалбата се сочи, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от страна на подсъдимия не би могло да намали болката и страданията на частните обвинители от загубата на най-близкия за тях човек – сина им Д. Д. в разцвета на силите му /на 23 години/, но съдебен акт в този смисъл би довел до усещане за законност и справедливост. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Пловдивския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Н.. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на подсъдимия и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, близък до минималния на предвидената в закона санкция за това престъпление преди редукцията му по правилата на чл.58а ал.1 от НК. В решението си ПАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни за личността му, младата му възраст, трудовата му и образователна ангажираност, опитът да окаже помощ на пострадалия Д., липсата на санкции за административни нарушения по ЗДвП и изразената самокритичност, които го очертават като личност с ниска степен на обществена опасност. В противовес на тях като отегчаващо наказателната му отговорност е прието единствено високата степен на обществена опасност на извършеното деяние от гледна точка на настъпилия вредоносен резултат – смъртта на друг млад човек. Анализът на посочените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Н. мотивира касационната инстанция изцяло да възприеме извода на ПАС за това, че установените смекчаващи отговорността му обстоятелства нямат такава относителна тежест, която да обоснове определяне на наказанието по правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради което наложеното наказание от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК възприе като справедливо. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Н. по вид и размер, Пловдивският АС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че сериозният превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и тяхното естество – трудова ангажираност, продължаване на образованието, липсата до момента на административни нарушения по ЗДвП, чистото съдебно минало – очертаващи го като личност с положителна социална ориентация и нагласа за следване нормите на правото, нравствеността и морала, обуславят възможността поправянето и превъзпитаването му да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Този извод се подкрепя и от практически липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства извън обективно високата обществена опасност на зачестилите напоследък престъпления по транспорта, която обаче не следва да бъде разглеждана извън контекста на обстоятелствата по конкретното наказателно производство. Тези аргументи на съдебните инстанции по фактите изцяло се споделят и от ВКС, който в настоящия си състав намира, че наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия Н. от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на основание чл.66 ал.1 от НК не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 от НПК, поради което жалбата на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Такова е становището на касационния съд и досежно размера на кумулативно наложеното на подсъдимия Н. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ години. Така комплексната санкция спрямо него е от естество да постигне целите по чл.36 от НК, поради което не е налице необходимост от коригирането й. Водим от изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 23.03.2017 г., постановено по ВНОХД № 52/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.