Ключови фрази


7
решение по гр.д.№ 3620 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е




№ 60085

гр.София, 18.06.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3620 по описа за 2020 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 60 от 19.02.2021 г. е допусната до касационно разглеждане жалбата на И. Г. К., З. М. А. и Н. М. И. срещу решение № 101 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 24 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, допълнено и поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 20267 от 24.07.2020 г. и решение № 20295 от 21.08.2020 г. по същото дело В ЧАСТТА МУ, с която е изменено частично решение № 260 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният иск за делба на имот с площ от 2 279 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м.“П.“, представляващ имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Смолян, обл.Смолян, одобрена със заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, включително цитираното от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?
В молба- становище 08.06.2021 г., пълномощникът на касаторите И. Г. К., З. М. А. и Н. М. И. поддържа жалбата. Моли решението в обжалваната от тях част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение за допускане на делбата на имот с идентификатор .... Претендира и за направените по делото разноски.
Ответниците по жалбата И. И. К., И. В. С. и А. В. И. оспорват жалбата. Молят решението в допусната за разглеждане част да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото разноски.
Останалите ответници по жалбата Й. Н. К., М. Н. Т., С. Г. М., Е. Н. К., Н. Д. К., Р. Д. К. и Н. Н. К. не вземат становище.
По поставения въпрос практиката на ВКС, включително и задължителна такава /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ е непротиворечива и в съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК в смисъл, че въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, а по правилността на решението е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Когато обаче пререшава спора /постановява решение в полза на страната, подала въззивната жалба/, въззивният съд е длъжен да се произнесе и по всички доводи и възражения на насрещната страна по делото.
В конкретния случай въззивният съд е пререшил спора /отменил е решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на имот с идентификатор ... и вместо това е отхвърлил иска за делба на този имот, без да се произнесе по доводите на съделителя И. К., посочени в подадения от него отговор на въззивната жалба, а именно: че към датата на реституиране на имота през 1994 г. наследникът И. К. е бил владелец само на своята ид.ч. от имота, но не и на частите на останалите наследници, тъй като сам е подал заявление за възстановяването на правото на собственост в полза на всички наследници; че към 2008 г., когато И. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за жилищната сграда и пристройката към нея, изградени в делбения имот, и когато е изповядана сделката по нотариален акт № ... г., И. К. все още е имал съзнание, че е собственик само на 1/6 ид.ч. от имота, поради което констативен нотариален акт за собственост е издаден само за жилищната сграда и пристройката, но не и за земята и с нотариалния акт № ... г. са прехвърлени жилищната сграда и пристройката, заедно само с 1/6 ид.ч. от мястото; че И. К. не е извършил каквито и да било действия, с които да „преобърне“ държането на ид.ч. на останалите наследници във владение. Поради това въззивното решение е неправилно на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК- като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе с решение по съществото на спора.
Пред ВКС делото е висящо само по иска за делба на имот с идентификатор ... по КК на [населено място], общ.Смолян от 2010 г.
От представеното по делото решение № 5930 от 09.05.1994 г. на Поземлена комисия- гр.Смолян, влязло в сила на 27.11.1997 г., се установява, че правото на собственост върху процесният имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Смолян, обл.Смолян, м.“П.“ е било възстановено на наследниците на И. Г. К.. Недоказано остана възражението на съделителката И. С., че това решение не е влязло в сила на посочената в него дата, тъй като не е било съобщено на всички заинтересовани страни. Извършената върху решението на ПК заверка за влизането му в сила на 27.11.1997 г. с подпис и печат представлява официално удостоверение, поради което съгласно чл.193, ал.3 ГПК при оспорването му в тежест на оспорващата страна е било да ангажира доказателства във връзка с това оспорване. А такива доказателства И. С. не е представила по делото.
Неоснователно е и възражението, че процесният имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като върху него са били изградени сгради още преди 01.03.1991 г.: От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че И. К. е построил в имота преди 01.03.1991 г. жилищна сграда и спомагателни стопански постройки. Тези сгради обаче са била незаконни и няма доказателства за отстъпено до 01.03.1991 г. право на строеж за тях, поради което по аргумент от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ мястото е подлежало на реституция по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. В случая не е приложима разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ, както твърди И. К., тъй като не се касае за имот, в който са изградени сгради за осъществяване на обществени мероприятия по пар.1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а за имот, в който частно лице е изградило незаконни жилищна сграда и спомагателни стопански постройки.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ ГРАООО3121 от 16.10.2015 г. на Община Смолян, след смъртта на бившия собственик на имота И. Г. К., починал на 29.11.1953 г., са останали следните негови наследници по закон:
1. дъщеря Т. И. Д., починала на 07.11.2004 г. и оставила за наследници двете си дъщери З. М. А. и Н. М. И.;
2. син Г. И. К., починал 26.05.1999 г. и оставил за наследници сина си И. Г. К. и съпругата си Н. Т. К.. Последната е починала на 18.01.2013 г. и е оставила за наследник единствения си син И. Г. К.;
3. син Н. И. К., починал на 16.03.2005 г. и оставил за наследници двете си дъщери Й. Н. К. и М. Н. Т. и съпругата си Д. Г. К.. Последната е починала на 03.10.2005 г. и е оставила за наследници двете си дъщери Й. Н. К. и М. Н. Т.;
4. син И. И. К.;
5. дъщеря Р. И. М., починала на 08.07.1981 г. и оставила за наследници сина си С. Г. М. и съпруга си Г. С. М.. Последният е починал на 15.06.2008 г. и е оставил за наследник сина си С. Г. М.;
6. син Д. И. К., починал на 23.11.2001 г. и оставил за наследници съпругата си Е. Н. К. и двамата си синове Н. Д. К. и Р. Д. К. и
7. Й. Г. К.- съпруга на И. К., починала на 17.11.1980 г. и оставила за наследници горепосочените лица.
Поради това и с оглед разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН квотите на наследниците върху възстановения с решението на ПК- гр.Смолян имот са:
1. за З. М. А.-1/12 ид.ч.
2. за Н. М. И.- 1/12 ид.ч.
3. за И. Г. К.- 1/6 ид.ч.
4. за Й. Н. К.-1/12 ид.ч.
5. за М. Н. Т.- 1/12 ид.ч.
6. за И. И. К.- 1/6 ид.ч.
7. за С. Г. М.- 1/6 ид.ч.
8. за Е. Н. К.- 1/18 ид.ч.
9. за Н. Д. К.- 1/18 ид.ч.
10. за Р. Д. К.- 1/18 ид.ч.
След възстановяване на собствеността върху имота с решението на ПК- гр.Смолян, обаче са извършени две разпореждания с него: С нотариален акт № ... г. наследникът И. И. К. е дарил на А. В. И. и на И. В. С. притежаваната от него 1/6 ид.ч. от имота, заедно с намиращите се в имота сгради, а с нотариален акт № ... г. наследниците Й. Н. К., М. Н. Т., С. Г. М., Е. Н. К., Н. Д. К. и Р. Д. К. са дарили на наследника И. Г. К. притежаваните от тях 3/6 идеални части от имота. След тези разпоредителни сделки имотът е станал съсобствен между:
1. З. М. А., притежаваща 1/12 ид.ч.
2. Н. М. И., притежаваща 1/12 ид.ч.
3. И. Г. К., притежаващ общо 8/12 ид.ч.
4. А. В. И., притежаваща 1/12 ид.ч. и
5. И. В. С., притежаваща 1/12 ид.ч.
Между тези лица и при тези квоти следва да се допусне делбата на процесния имот № ....
По отношение на ответниците Й. Н. К., М. Н. Т., С. Г. М., Е. Н. К., Н. Д. К. и Р. Д. К., предвид прехвърлянето на наследствените им дялове с нотариален акт № ... г., искът за делба на този имот следва да се отхвърли.
Следва да се отхвърли искът за делба и спрямо Н. Н. К. /съпруга на наследника И. И. К./, която няма никакви собственически права върху поземления имот.
Във връзка с делбата на този имот настоящият състав на ВКС приема за неоснователно възражението на ответника И. И. К. за придобиване на имота на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от преди реституцията на имота до завеждане на исковата молба за делба през 2018 г. поради следното: Действително, от представеното удостоверение за ползване № 383 от 28.09.1987 г. и събраните показания на свидетелите З. Т., Г. С., П. В., С. М. и Н. В. по делото е доказано, че И. И. К. е установил фактическа власт върху процесния имот с площ от 2 279 кв.м. още преди реституцията с решението на ПК от 1994 г.: върху част от него с площ от 1 дка на основание предоставено му с решение № 12 от 03.03.1987 г. на ИК на ОбНС-Смолян право на ползване по ПМС № 11 от 1982 г., а върху останалата част- без правно основание. Построил е там къща и плевня, в която отглеждал животни, оградил мястото с желязна ограда, засаждал в него картофи, фасул, лозница, цветя. До влизане в сила на решението на ПК от 1994 г., за частта от имота с площ от 1 дка той е бил само държател /като ползувател на основание предоставеното му право на ползване/, а за останалата част /разликата над 1 дка до 2 279 кв.м./ е бил владелец, но тъй като се касае за имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗЗ, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ /нова от 1997 г./, изтеклият в негова полза давностен срок до 22.11.1997 г. не може да бъде зачетен.
С решението на ПК- гр.Смолян от 1994 г., влязло в сила на 27.11.1997 г., правото на собственост върху имота е възстановена на всички наследници на И. К.. Тъй като имотът е наследствен, упражняваната от наследника И. К. фактическа власт върху имота към този момент следва да се определи като владение на собствената му идеална част от имота и държане на частите на останалите наследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот, след влизане в сила на решението на ПК от 1994 г. И. К. е следвало да предприеме действия, с които ясно и недвусмислено да демонстрира пред останалите наследници намерението си да свои /владее/ за себе си целия имот, включително и притежаваните от другите наследници идеални части, тоест да „преобърне“ държането на тези ид.ч. във владение.
По делото обаче не са ангажирани доказателства за това. Никой от разпитаните по делото петима свидетели не твърди след влизане в сила на решението на ПК от 1994 г. И. К. да е предприел каквито и да е действия по демонстриране пред останалите наследници на намерението си да свои целия наследствен имот. Напротив, по делото са събрани доказателства за обратното- че И. К. е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че той е сънаследник и признавайки правата на останалите сънаследници. В този смисъл е подаденото от самия него до поземлената комисия заявление за реституция на имота на името на общия наследодател И. К.; обстоятелството, че пред 2008 г. с нотариалния акт № ... г. е дарил на А. И. и И. С. само 1/6 ид.ч. от поземления имот /тоест само толкова, колкото притежава по наследство/ и обстоятелството, че за съставянето на констативен нотариален акт № ... г. за собственост върху изградените в мястото сгради е поискал съгласието на сънаследниците З. М. А. и Н. М. И. /за което те са му подписали нотариално заверени декларации от 10.07.2007 г. и 12.09.2007 г., приложени по нотариалното дело/. От тези негови действия може да се направи категоричния извод, че към 16.12.2008 г. И. К. все още е считал поземления имот за наследствен и следователно е осъществявал фактическа власт върху притежаваните от другите наследници части от имота в качеството си на държател, а не на владелец.
След 16.12.2008 г. също не е установено И. К. да е предприел действия, с които да е отблъснал владението на останалите наследници и да е установил владение върху притежаваните от тях ид.ч. от наследствения имот, но дори и да е сторил това, от 16.12.2008 г. до подаването на исковата молба по настоящото дело /10.07.2018 г./ не са изтекли 10 години, колкото съгласно чл.79, ал.1 ЗС е необходимия срок за придобиване по давност на недвижим имот при недобросъвестно владение.
Недоказано остана твърдението, че И. К. е установил владение върху целия имот на основание сключен между наследниците неформален договор за делба на имота. Доказателства в тази насока не са събрани. Представените по делото пълномощни от част от наследниците на общия наследодател И. К.- дъщерята Т. И. Д. от 15.02.1994 г. и сина Д. И. К. от 01.06.1994 г.- доказват само, че част от наследниците на И. К. са имали намерение да сключат договор за доброволна делба на този имот, като имотът остане собственост на наследника И. К., който от своя страна им е изплатил парично уравнение. Не се спори обаче, че такъв договор за делба не е сключен, а и липсват доказателства останалите наследници на общия наследодател И. К. към 1994 г. /двамата му сина Г. К. и Н. К. и наследниците на дъщерята Р. М./ да са имали намерение да сключат такъв договор за делба, по силата на който процесният имот да остане в изключителна собственост на И. К.. Разпитаните по делото петима свидетели също не знаят за сключването на такъв неформален договор за делба между наследниците и за започнало въз основа на такъв договор владение на И. К. върху процесния имот.
Неоснователно е твърдението на И. К., че обясненията на съделителя И. К. по приложена прокурорска преписка № 678 от 2018 г. на Районна прокуратура- Смолян, представлявали признание на правата на И. К. върху наследствения имот. Дадените от И. Г. К. обяснения по прокурорската преписка са в смисъл, че И. К. е изградил в наследственото място две незаконни постройки вероятно преди повече от 30 години и че реално е завзел имота. По съществото си тези обяснения са признание само относно осъществяваната от И. К. фактическа власт върху наследствения имот, но не и признание за придобито въз основа на давностно владение право на собственост на И. К. върху този имот.
Обстоятелството, че в процесния имот с идентификатор ... има жилищна сграда и спомагателни постройки към нея, за които се доказа, че са собственост само на съделителките И. С. и А. И. /по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № ... г. от И. К. и съпругата му Н. К., които от своя страна са ги придобили на основание давностно владение, което е доказано от представения по делото и неоспорен от страните констативен нотариален акт № ... г./ не е пречка за допускане на делбата на дворното място съгласно постановките на т.3г от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. Това обстоятелство обаче следва да се вземе предвид във втората фаза на делбата- при оценката на делбените имоти и разпределението им между съделителите.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците И. К., И. С. и А. И. следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора И. К. направените от него разноски за адвокат по делото пред въззивната инстанция в размер на 600 лв., а на него и на останалите две касаторки З. А. и Н. И.- разноски пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно представените списъци за разноски.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 101 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 24 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд и постановените за допълване и поправка на очевидни фактически грешки в това решение две решения- решение № 20267 от 24.07.2020 г. и решение № 20295 от 21.08.2020 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която е изменено частично решение № 260 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният иск за делба на имот с площ от 2 279 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м.“П.“, представляващ имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Смолян, обл.Смолян, одобрена със заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, КАКТО И В ЧАСТТА за присъдените разноски за въззивната инстанция И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между З. М. А. от [населено място], [улица], вх..., ет..., ап..., Н. М. И. от [населено място], ж.к.“О. 1, [жилищен адрес] вх .., ет..., ап....; И. Г. К. от [населено място], ул.“А. А.- М.“ № ...; И. В. С. от [населено място], [улица] А. В. И. от [населено място], общ.Смолян на следния недвижим имот: имот с площ от 2 279 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м.“П.“, представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], общ.Смолян, обл.Смолян, одобрена със заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, без намиращите се в имота жилищна сграда и спомагателни стопански постройки, при следните квоти:
- 1/12 ид.ч. за З. М. А.;
- 1/12 ид.ч. за Н. М. И.;
- 8/12 ид.ч. за И. Г. К.;
- 1/12 ид.ч. за И. В. С. и
- 1/12 ид.ч. за А. В. И..
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА на горепосочения имот по отношение на Й. Н. К. от [населено място], [улица], вх..., ет..., ап...., М. Н. Т. от [населено място], [улица], С. Г. М. от [населено място], [улица], Е. Н. К. от [населено място], ул.С.“ № ..., Н. Д. К. от [населено място], [улица], Р. Д. К. от [населено място], [улица], И. И. К. от [населено място], [улица] Н. Н. К. от същия адрес.
ОСЪЖДА И. И. К., И. В. С. и А. В. И. с горепосочените адреси да заплатят на И. Г. К. с горепосочения адрес на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокат по делото пред въззивния съд.
ОСЪЖДА И. И. К., И. В. С. и А. В. И. с горепосочените адреси да заплатят на И. Г. К., З. М. А. и Н. М. И. с горепосочените адреси на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.