6 Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 15 февруари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1203/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия И. И. В. срещу въззивно решение № 254/04.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 260/2017 г. от Апелативен съд – Варна. В жалбата се излагат доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Отправени са алтернативни искания – за отмяна на атакуваното решение и ново разглеждане на делото от втората инстанция; оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 159, ал. 6 от НК на основание чл. 9, ал.2 от НК; намаляване на наложените наказания; преквалификация на деянието по третото обвинение в по-леко наказуемия състав на чл. 159, ал. 2 от НК и приложение на чл. 78а от НК. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, жалбата се поддържа от лично от подсъдимия В. и неговия защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 36/25.11.2016 г., постановена по НОХД № 272/2016 г. от Окръжен съд – Силистра, подсъдимият В. е бил признат за виновен както следва : -за извършено през периода месец ноември 2014 г.– месец април 2015 г. престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода; - за извършено през периода 30.03.2008 г. – 21.05.2015 г. престъпление по чл. 159, ал. 6 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; - за извършено през периода 29.04.2015 г.-30.04.2015 г. престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 във вр. ал. 2 и ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева; - на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е наложил най-тежкото от така определените наказания – осем години лишаване от свобода и присъединил глоба в размер на две хиляди лева. По жалба на подсъдимия и по протест на прокурора е било образувано ВНОХД № 40/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 72/11.04.2017 г. първоинстанционната присъда е отменена, а делото върнато за ново разглеждане. Въззивният съд е направил констатацията, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. При повторното разглеждане на делото с присъда № 21/23.05.2017 г., постановена по НОХД № 108/2017 г. от Окръжен съд – Силистра, подсъдимият В. е бил признат за виновен : -за извършено през периода месец ноември 2014 г.– месец април 2015 г. престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. Подсъдимият е бил оправдан в това да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на Б. А. А.; - за извършено през периода 30.03.2008 г. – 21.05.2015 г. престъпление по чл. 159, ал. 6 от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода; - за извършено през периода 29.04.2015 г.-30.04.2015 г. престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 във вр. ал. 3 и ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева; - на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е наложил най-тежкото от така определените наказания – шест години лишаване от свобода и присъединил глоба в размер на две хиляди лева. Със сега атакуваното въззивно решение присъдата е изменена, като наказанието за престъплението по чл. 149, ал.5, т. 1 от НК по протест на прокурора е увеличено на осем години лишаване от свобода и в тази връзка е извършена корекция на определеното по чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, приложен е закон за същото наказуемо престъпление в частта, с която подсъдимият В. е признат за виновен да е извършил деяние по т. 1 на чл. 159, ал. 4 от НК. Искането, отправено от подсъдимия И. В. и неговата защита, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане ще бъде удовлетворено, но не по изложените в жалбата съображения. Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено при съкратено съдебно следствие по втората от регламентираните в чл. 371 от НПК две процедури. За да се пристъпи към провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, са необходими следните предпоставки : подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт; да се съгласи да не се събират доказателства за тези факти; съдът да констатира, че самопризнанието, направено от подсъдимия, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Само при наличието на тези предпоставки съдът има възможност да постанови определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което да допусне провеждането на съкратено съдебно следствие с правните последици за подсъдимия по чл. 373, ал. 2 от НПК. В конкретния случай окръжният съд с разпореждане от 27.04.2017 г. (виж, л. 19 от делото) е насрочил делото за разглеждане по реда на глава двадесет и седма от НПК. В съдебното заседание, проведено на 23.05.2017 г., защитникът на подсъдимия (адвокат Й.) е заявил - „желаем производството да протече по този начин, по който е насрочено делото, тоест по т. 2 на чл. 371 от НПК”, след което съдът е дал ход са съкратеното съдебно следствие с прочитане на обвинителния акт. Отново е последвало изявление на защитника, в което той е посочил следното : „желаем производството да протече по този ред, а именно по реда чл. 371, т. 2 от НПК, като признаем всички обстоятелства и факти. Не желаем да се събират нови доказателства, тъй като ни е ясно, че те ще бъдат ползвани. Ще изложим виждането си по отношение на доказателствата в хода на съдебните прения”. В съдебния протокол е отразено разясняване правата на подсъдимия, както и заключението на съда, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата в досъдебното производство и е постановено определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. При така отразеното в съдебния протокол съдът не е имал основание да проведе съкратено съдебно следствие поради практическа липса на направено от подсъдимия цялостно признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти, което е абсолютна предпоставка за провеждането на коментираната диференцирана процедура. Защитникът не би могъл да направи признание на фактите от името и вместо подсъдимия. Това процесуално действие може да се извърши само от подсъдимия. Несъмнено, в първото по ред разглеждане на делото от първата инстанция, също проведено по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, подсъдимият В. е направил изявление, че признава фактите и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях, но това не освобождава съда, след като делото е върнато за ново разглеждане, стриктно да спази процедурата. Не би могло да бъде и друго, защото самопризнанието на подсъдимия е това, което предпоставя обсъждането на останалите предпоставки за провеждане на съкратеното съдебно следствие и винаги се отнася до фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обосноваващи съставомерните признаци на деянието, в рамките на които се обсъжда и правната му квалификация. Нарушението на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, не е констатирано при въззивната проверка на присъдата. Въззивният съд не е изпълнил пълноценно задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК – да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и така сам е допуснал процесуално нарушение. Само при законосъобразно проведена процедура съдебните инстанции имат процесуална възможност да се позоват на фактическите положения, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. По така изложените съображения, атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, който е допуснал констатираното нарушение на процесуалните правила, останало незабелязано при въззивната проверка. С оглед изхода на делото в тази инстанция, обсъждането на доводите, отнасящи се до нарушение на материалния закон, пороци при събирането на доказателствата и явната несправедливост на наложените наказания, е безпредметно, но те подлежат на съобразяване при новото разглеждане на делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 254/04.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 260/2017 г. от Апелативен съд – Варна, както и присъда № 21/23.05.2017 г. на Окръжен съд – Силистра по НОХД № 108/2017 г. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Силистра за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.