6 Р Е Ш Е Н И Е № 50060 София, 19.10.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2546 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, представлявано от адв. Д. Т., срещу решение № 265076 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 9097/2020г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 73341 от 16.04.2020г. по гр.д. № 3597/2019г. на СРС, 119 състав. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът е осъден да заплати на Д. Й. Й. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 25 000 лева, частично предявена от сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ И. Й. Й. при ПТП, настъпило на 10.05.2015г. в [населено място], област К., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.01.2019г. до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че по делото не е установена при условията на пълно и главно доказване особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка между ищцата и нейния брат, както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания, различни от нормално възприетите в обществото. По отношение на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се позовава на §96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответницата по касация Д. Й. Й., представлявана от адв. В. Т., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност на извода на въззивния съд, че се явява материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, тъй като от събраните по делото доказателства се установява наличието на създадена между тях по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка, и търпени от нея болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките на починалия. Сочи, че с оглед датата на сключване на процесния застрахователен договор §96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ се явява неприложим. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила в цялост. Третото лице-помагач на ответника – настоящ касатор, А. С. С. не представя отговор на касационната жалба. С определение № 50167 от 29.03.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че с оглед въведения с жалбата предмет на въззивна проверка, спорен пред въззивната инстанция е само въпросът материалноправно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния брат при процесното ПТП от 10.05.2015 г. Приел е, че от показанията на свидетеля Г. П. - съсед на ищцата в [населено място], се установява, че приживе ищцата и брат й живеели в едно домакинство, в къщата на родителите им; били неразделни и много се обичали, отношенията им били много добри; след смъртта на И. реакцията на ищцата била трогателна, изпаднала в състояние, което свидетелят не знае как да нарече, постоянно плачела; говорели ѝ много, но тя постоянно била в такова състояние и дори сега, когато станело въпрос, сълзите ѝ били на очите; тежко било да загуби братчето си, което било упование и за нея, и за родителите им; преди смъртта на И. двамата с ищцата били неразделни, заедно излизали, заедно ходели на събития в градинката на площада на селото, все заедно били. Въззивният съд е приел за установено от показанията на свидетелката К. К. - леля на ищцата, че когато И. бил жив, с ищцата били много близки, той ѝ бил опората; живеели в едно домакинство, ищцата водела брат си на училище, грижела се за него, навсякъде били заедно; ищцата преживяла смъртта му много тежко, имала здравословни проблеми – изпаднала в едни такива нервни кризи, и сега й било тежко; преди смъртта на И. били в много близки, приятелски отношения, повече отколкото обикновено са брат и сестра, просто не можели един без друг. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите като достоверни, преки и неопровергани от други доказателства по делото и въз основа на тях е приел за установено, че между ищцата и брат ѝ е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка – до смъртта на И. живеели в едно домакинство и били силно привързани един към друг, били неразделни, навсякъде ходели заедно, а отношенията им били приятелски повече от обичайното за брат и сестра. Приел е, че привързаността им е била толкова силна, че ищцата преживяла смъртта на брат си много тежко, изпаднала в депресия, постоянно плачела, като и понастоящем изпитва тъга от загубата на брат си, изгубила е човек, от когото с основание е очаквала емоционална подкрепа и взаимна грижа. Поради това въззивният съд е намерил за доказано, че ищцата е търпяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между брат и сестра. Въззивният съд е посочил, че в жалбата няма доводи във връзка с размера на определеното от районния съд обезщетение, поради което и съобразно чл. 269 ГПК няма правомощие да проверява правилността на изводите на СРС относно този размер. По материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно нея легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50064 от 04.07.2023г. по т.д. № 990/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка /напр., относимо към връзката между братя и сестри, изключително близки отношения между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца, израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Изводът на въззивния съд за доказаност на изведените в тълкувателното решение критерии за изключителност на търпените от ищцата вреди като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при процесното ПТП смърт на нейния брат И. Й., е необоснован. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. П. и К. К. /леля на ищцата/ се установява, че ищцата и брат ѝ са живеели в едно домакинство, в дома на родителите си, и имали много добри и безконфликни отношения, обичали се и били неразделни – излизали заедно в градинката, на площада, на дискотека, като ищцата водела брат си на училище и се грижела за него. Според свидетелите братът И. Й. бил опора на сестра си и нейно упование. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите не установяват отношения между починалия и неговата сестра, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между брат и сестра. Пребиваването им в едно домакинство, полагането на грижи от по-голямата сестра за по-малкия ѝ брат, включително придружаването му до училище, споделената обич и общите им занимания, са израз на типичните за българските традиции отношения между брат и сестра, но не разкриват изключителност на съществувалата между тях родствена връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между ищцата и починалия ѝ брат по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищцата в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Й.. Субективна преценка на свидетелката К., че ищцата и брат ѝ са били по-близки, отколкото обикновено са брат и сестра, не е достатъчна за обосноваване на противния извод, доколкото не са доказани конкретни факти, които го подкрепят. От показанията на свидетелите, че ищцата е приела изключително тежко смъртта на брат си, изпаднала в нервна криза и постоянно плачела, не се установява в правната ѝ сфера да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи сестрата по повод загубата на обичания от нея брат. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя извода, че ищцата не е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди и предявеният от нея частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е неоснователен. Предвид неоснователността на иска не следва да се обсъждат въведените с касационната жалба оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон при произнасяне по размера на обезщетението поради неприлагане на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ бр.101/2018 г.). По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на частичния иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата 25 000 лева. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта относно възложените в тежест на ответника разноски за първоинстанционното и за въззивното производство. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 1030 лева, от които 500 лева – държавна такса за въззивното производство, и 530 лева – държавна такса за касационната инстанция /останалата част заплатена държавна такса в размер на 500 лева е недължима и поради това неправилно събрана, с оглед на което при поискване подлежи на връщане/. Ищцата следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 250 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 265076 от 27.07.2021г. по в.гр.д. № 9097/2020г. на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Й., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], вх.А, ап.3, чрез адв. В. Д. против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 25 000 лева, представляща част от общо дължимото обезщетение в размер на 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ И. Й. Й., настъпила при ПТП на 10.05.2015г. ОСЪЖДА Д. Й. Й. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата 1280 лева /хиляда двеста и осемдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 250 лева и заплатена държавна такса за въззивното и за касационното производство в размер на 1030 лева, на основание чл.78 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: