Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 125
София, 21.02.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 228 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. касационна жалба против въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 302 от 20.12.2019г. по гр.д. № 1475/2018г. на РС Карнобат и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено, че А. Д. дължи на „ЮРОБАНК България“ЕАД, следните суми: главница 7 934.23 евро, частично от главница в размер на 19 639.39евро, 157.20лв.- нотариални разноски за период от 4.10.2017г.до 18.03.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г., разноски по делото за държавна такса от 313.50лв. и 866.26лв. адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 209 от 26.03.2018г. по ч.гр.д.№ 310/2018г.на РС Карнобат и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С определение № 101 от 25.03.2021г., производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 5/2019г.на ОСГТК. Към настоящия момент същото е постановено, отстранени са пречките пред движението, съгласно чл.230 ал.1 т.1 ГПК, което налага възобновяване на производството. Съгласно ал.3 от цитираната норма и доколкото същото следва да продължи от онова действие, при което е било спряно, следва съдът да се произнесе по допустимостта на подадената касационна жалба.

Въззивният съд е приел иска за основателен като се е позовал на т.18 от ТР по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. За целта, предсрочната изискуемост следва да е обявена на длъжника. Доколкото същата е била уговорена в договора, но съдът е преценил, че изпратеното от Банката изявление за настъпването й, не е надлежно връчено /поради неспазване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК/, то въззивният съд е приел, че обявяването на предсрочната изискуемост, в случая, е настъпило с получаването на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Посочил е, че са настъпили предвидените в чл.28, т.1 от Общите условия към сключения договор за ипотечен кредит обективни предпоставки - неплащане на 91 на брой месечни вноски за период от повече от четири години /от 11.02.2013г. до 21.08.2017г./ Пред вид обстоятелството, че искът е насочен срещу поръчителя по договора за кредит, въззивният съд е обсъдил направеното възражение за предявяване на иска след изтичане на шест-месечния срок по чл.147 ЗЗД. Приел е същото за неоснователно с аргумента, че в случая посоченият срок не е започнал да тече. За да стане това следва цялото вземане на кредитора да е станало изискуемо поради настъпване на падежа, а не само отделни негови вноски. Съдът е приел, че районният съд неоснователно е изключил от доказателствата по делото представения погасителен план със следните аргументи: В договора за банков кредит е предвидено, че усвоената част от кредите се погасява на анюитетни месечни вноски, за период от 360 месеца. Това, както и обстоятелството, че кредитът е в размер на 21 000евро и кога следва да започне да погасява главницата, са обстоятелства, които са били известни на кредитополучателя. Последният е знаел какви са задълженията му и ги е изпълнявал в продължение на пет години. По делото няма данни, Банката да е отказала да предостави погасителния план. Освен това, заявената претенция е само за главницата, чийто размер е бил известен на длъжника, а и е установен със неоспореното от страните заключение на приетата по делото експертиза.

При тези мотиви, касаторът в представеното изложение, поставя следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстнационния съд писмено доказателство – погасителен план?, 2. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително и в хипотеза на предсрочна изискуемост? и 3. Настъпва ли предсрочна изискуемост на цялото вземане по сключения договор за кредит, ако изявлението на банката-кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е съобщено единствено на назначения особен представител на поръчителя, но не и на длъжника?

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЮРОБАНК България“ЕАД,, чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. По същество счита постановеният въззивен акт за правилен.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третия поставен въпрос, поради евентуално противоречие на приетото по него в постановения въззивен акт с т.18 от ТР т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Първият поставен въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, защото не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. В съдържанието на зададения въпрос се съдържа условието, че въззивният съд е основал решението си на погасителния план, което доказателство е било изключено от първоинстнационния съд, а това не отговаря на фактите по делото. Както беше посочено по-горе, в случая въззивният съд в мотивите си изрично е посочил, че погасителният план е ирелевантен за решаване на спора, пред вид обстоятелствата, че заявената претенция е само за част от главницата, нейният размер е бил известен на длъжника, а и е установен със неоспореното от страните заключение на приетата по делото експертиза. /Безспорни са и обстоятелствата относно размера на кредита -21 000евро, че се погасява на анюитетни месечни вноски за период от 360 месеца и началният момент, от който започва погасяването на главницата/.

Отговорът на втория поставен въпрос е даден с постановеното ТР по т.д.№ 5/2019г.на ОСГТК на ВКС, с което се отстрани съществуващото противоречие в практиката, като се прие идентично на приетото от въззивния съд, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

Относно третият поставен въпрос следва да се посочи следното:

След подписване на договора, поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение. Неговата отговорност е солидарна с тази на главния длъжник и при липса на уговорени по-леки условия, както е в случая, поръчителят дължи каквото, колкото и когато дължи главният длъжник. Назначеният от съда особен представител, по реда на чл.47, ал.6 ГПК, обезпечава участието по делото на страната / в случая поръчителя/, която е била уведомена след изтичането на срока по чл.47, ал.2 ГПК. Съгласно установената практика /вж.напр. решение по гр.д.№ 826/2021г.на ІV г.о./ представителната власт на особения представител е свързана и се разпростира до предприемане на действия в хода на делото.

Съгласно т.18 от ТР т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС - обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а в случая въззивният съд е приел, че изпратеното от Банката изявление за настъпването на предсрочната изискуемост, не е надлежно връчено преди подаване на заявлението. Съгласно приетото в ТР № 8 от 2.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, когато не е доказано настъпването на предсрочна изискуемост за част от кредита, това не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Не е необходимо в исковата молба, съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен иска, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, която в случая е неизпълнението на договора за кредит. Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на длъжника вноски. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите – чрез доказване на сключен договор за кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи.

Изложеното налага допускане на касационно обжалване на въззивния акт, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото касационната жалба е подадена от особен представител, дължимата държавна такса от 184лв., съгласно т.7 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2013г.на ОСГТК на ВКС следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на съответната страна, съобразно изхода на делото.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 228 по описа за 2021г. на Върховен касационен съд.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас.

ДЕЛОТО да се докладва да разпределение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :