Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 21 август 2018г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 917/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод касационна жалба на подс.Г. М., чрез защитника - адв. М. Т., срещу въззивна присъда № 190 от 05.07.2017г., постановена по внохд № 4056/17г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен състав. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Заявени са данни предимно в подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Нарушение на материалния закон се изтъква като последица от неправилна интерпретация на доказателствените източници. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв.Т., защитник на подсъдимия М. поддържа касационната жалба по изложените в нея и допълнението съображения, като моли за нейното уважаване. Прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. Подсъдимият Г. поддържа изразеното от защитника му становище, както и направеното искане. Представителят на държавното обвинение намира касационната жалба за неоснователна, поради което претендира атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: С присъда от 27.06.2016г., постановена по нохд №16833/13г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав е признал подсъдимия Г. Т. М. за невиновен в извършването на престъпление по чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. С въззивна присъда № 190 от 05.07.2017г., постановена по вонхд № 4056/16г., по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав, е отменена частично и место това е постановена нова, с която подсъдимия Г. Т. М. е признат за виновен в това, че на 22.05.2013г. в [населено място],[жк], ул.”улица” № /номер/, [жилищен адрес] е държал акцизни стоки - 340 бр. кутии цигари, марка „марка” с единична цена 7,50лв., на обща стойност 2 550лв., с обща стойност на дължимия акциз 1273лв., без бандерол, като такъв се изисква по закон – чл.2, т.2 от Закона за акциза и данъчните складове и чл.25 и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, като случаят не е маловажен и деянието е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл. 234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр чл.28, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимия. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено по нохд № 85/12г. на Районен съд – Елин Пелин. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба e допустима, но неоснователна. Поддържат се всички касационни основания, като акцентът с оглед изложените съображения в допълнението на жалбата е относно допуснати съществени процесуални нарушения и то в дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена единствено да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. Съобразявайки тези положения, ВКС намери, че дължи отговор единствено на съдържащите се в жалбата твърдения за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с аналитичната й дейност. Оценката по същество на доказателствата, дадена от самия касатор, не може да бъде предмет на разглеждане, тъй като излиза извън рамките на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За да постанови съдебния си акт, отговарящ в пълнота на законоустановените в чл. 339, ал. 3 вр. чл.305 от НПК изисквания за съдържание, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорената пред него присъда. Последният е дал своята оценка относно доказателствената дейност на предходната инстанция и след направен самостоятелен анализ на наличния по делото доказателствен материал, събран от двете инстанции/проведено е въззивно съдебно следствие/, е установил нови фактически положения. В рамките на аналитичната си дейност, Софийски градски съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, обсъждането на което води до фактически изводи, различни от установените. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивният съд е дал различна оценка на част от показанията на свидетелките М. и Б. и по-точно на заявеното от тях за това кое е лицето изхвърлило кашона с инкриминираните цигари без бандерол. Неоснователно е искането на защитата за изключване от доказателствената маса на показанията на св.Б., депозирани на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. За да приеме, че в конкретният случай, проведеният разпит на досъдебното производство не е опорочен във връзка с установената неграмотност на свидетелката / в съдебната фаза/ и отразеното лично прочитане на записаното в протокола, съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящия състав и не се налага преповтарянето им. В допълнение следва да се посочи, че не всеки порок води до негодност на дадено доказателствено средство, налагащо изключването му от доказателствената маса. По принцип грамотността на свидетеля няма отношение към достоверността съдържанието на показанията му. Има значение във връзка с правата му в качеството на свидетел, сред които и това по чл.122, ал.2 от НПК, от което св.Б. е могла да се ползва. От протокола за разпит – том 1, л.32 и 33 от досъдебното производство, е видно, че на свидетелката са били разяснени правата й, за което тя е положила подпис. Също така при снемане на самоличността й изрично е отразено, че тя е с основно образование. По същество оценката показанията на тази свидетелка не е направена изолирано, а в контекста на цялостната доказателствена съвкупност и в частност същите се проверят от показанията на свидетелите Б., П. и В.. Действително както сочи и касатора показанията на тези свидетели са с характеристики на производни доказателства, доколкото не изхождат от първоизточника, но в случая те са допустим източник на доказателства. В принципен аспект следва да се посочи, че изводима от принципа за непосредственост е необходимостта съдът да събере всички първични доказателства, които могат да се открият, както и все във връзка с този принцип е недопустима замяната на първични доказателства с производни такива. Противното би довело до абсолютни нарушения на основни съдопроизводствени правила, които са в разрез и с правовия ред, в частност изискуем се от задачите на НПК. Това обаче не означава забрана за събиране в наказателния процес на производни доказателства, нито за тяхното използване в процеса на доказване. Значението им може да бъде разгледано в три насоки: като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични доказателства и за замяната на първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни. В случая производните доказателства не заместват първичните такива/показанията на св.Б./, а са използвани за тяхната проверка. Също така следва да се посочи, че съобщеното от свидетелката Б. пред полицейските служители, касаещо авторството на подсъдимия, е станала непосредствено след падането на кашона с цигари на нейната тераса, преди изобщо да има образувано досъдебно производство. В обобщение може да каже, че не се констатираха процесуални нарушения, които да притежават характеристиките на съществени такива, да водят до ограничаване правото на защита на подсъдимите и да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане Не са допуснати и нарушения на материалния закон. Независимо, че касаторът навежда това оплакване като последица от твърденията си за допуснати процесуални нарушение, следва да се посочи, при установените от въззивния съд фактически положения, изводът, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.234, ал.2, т.1вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, е правилен. Конкретното инкриминирано изпълнително деяние на престъплението по чл.234, ал. 1 от НК е „държане“ на акцизни стоки без бандерол, какъвто е изискуем по силата на закона. То се изразява в осъществяване на фактическа власт върху инкриминираната вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент да се разпореди с нея, в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. За престъплението се предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода, като наложеното наказание от три години е към законовия минимум. Не са налице обстоятелства, които да обуславят необходимост от допълнително снизхождение и намаляване размера на така определеното наказание. Изложеното дава основание на този състав на касационния съд да приеме за неоснователна касационната жалба, което предопределя оставянето в сила на въззивната присъда. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 05.07.2017г., постановена по внохд № 4056/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: