Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 28.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 353/2015 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 615 от 06.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на решение № 281 от 24.10.2014 г. по в.т.д. № 512/2014 г. на Апелативен съд – Варна по въпроса, свързан с тълкуването на чл.302 ГПК във връзка с темпоралното действие на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е бил отменен индивидуален административен акт по см. на чл.13, ал.2, предл.1 от Закона за енергетиката, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.
В касационната си жалба търговското дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], поддържа, че въззивният състав на Апелативен съд – Варна при постановяване на атакуваното решение № 281 от 24.10.2014 г. по в.т.д. № 512/2014 г., с което след отмяна на решение № 543 от 31.05.2014 г. по т.д. № 1703/2013 г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове: за сумата 589 601.91 лв., представляваща заплатени суми по издадени фактури за периода от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г. за цена на достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и за сумата 5 087.29 лв. – обезщетение за мораторни лихви за периода 16.08.2013 г. – 16.09.2013 г., е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на изводите. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за липсата на обратно действие на решението на Върховния административен съд за отмяна на решението на ДКЕВР, определящо цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Счита, че конститутивното действие на съдебното решение се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, важащи не само за страните по административното дело, а за всички. С отричането на основанието за възникване на задължение за заплащане на временната цена, определена по размер с отменения акт на ДКЕВР, обосновава дължимостта от страна на ответното дружество на получените от него суми, на отпаднало основание. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения по всяко от касационните оплаквания, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите от това правни последици. Доводите се поддържат в проведеното на 24.02.2016 г. публично съдебно заседание.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощници счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Доводи в подкрепа на становището за правилност на въззивното решение са развити и в представена писмена защита от процесуалните пълномощници на ответното дружество, поддържани в публично съдебно заседание на 24.02.2016 г., с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна е приел, че отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР не води до отпадане на облигационното правоотношение между страните, в случая неформален договор, по предоставяне от ответника на достъп на ищеца до разпределителната мрежа, за да може да продава електроенергията си, произведена от В.. Счетено е, че след като цената за достъп е регулируема от ДКЕВР, отмяна на административния акт, с който това е сторено, не означава отпадане на основанието за това. Решаващият съдебен състав е изразил становище, че решението на Върховния административен съд/ВАС/ за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР няма обратно действие, а има конститутивно действие занапред. Прието е, че разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК, съгласно която отмяната има действие спрямо всички, означава само, че административният акт се счита отменен спрямо всички. Счетено е също така, че решения на съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не са задължителни за общите граждански съдилища, тъй като съгласно чл.302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.
Въззивният състав е изложил и допълнителни мотиви/ при евентуално, хипотетично становище за обратното действие на решението на ВАС/ за недопустимо преуреждане на договори с продължително или периодично изпълнение, по аргумент от разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД. Изтъкнат е и допълнителен довод, че достъпът до електроразпределителната мрежа не е безвъзмезден, а единичните цени са били съгласувани между страните с изпращане на фактурите от ответника и осчетоводяването им и съответно изплащането им от ищеца.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно.
По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, в Търговска колегия на ВКС, по идентични правни въпроси, по реда на чл.290 ГПК са постановени следните решения: решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. и решения № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. и № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о.
По трите посочени търговски дела касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по единствения правен въпрос - за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт/ по см. на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. В първото посочено решение по т.д. № 2956/2014 г., съдебният състав на І т.о. на ВКС, е даден отговор на поставения в определението за допускане на касационно обжалване правен въпрос и той е в смисъл, че нормата на чл.195, ал.1 АПК урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. В същия смисъл са и отговорите на този правен въпрос, дадени в постановените решения по т.д. № 2611/2014 г. и т.д. № 3018/2014 г., ІІ т.о. на ВКС. Отговорите са ясно дадени в смисъл, че „влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие”.
В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло вече дадения от различни съдебни състави на Търговска колегия на ВКС отговор на релевантния и за настоящото дело правен въпрос. Съображенията за това са следните:
Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., с което в рамките на нормативно установените правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, е отменено в частта по Раздел VІІ – за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение Ц-10/30.03.2011 г.1 т.1 и т.2 – за вятърни електрически централи, работещи до и над 2250 ч. В представеното по делото решение № 4045 от 21.03.2013 г. по адм.дело № 12423/2012 г. на Върховния административен съд, ІV отделение е прието, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената форма по см. на чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК, поради констатирана липса на мотиви и липса на конкретни фактически основания за определяне на временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от В.. Съдебният състав на ВАС е констатирал и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в: преждевременно започване на административното производство поради невъзникнало право на заявителите, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, да сезират регулатора за определяне на временни цени за достъп в хипотезата на чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, тъй като към момента на сезиране на ДКЕВР не е изтекъл предвиденият в § 197, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок за производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, а от друга страна не е установена забава на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определяне на цените за достъп. Решението на ДКЕВР в посочената му част е отменено и поради допуснато нарушение на материалния закон – липса на обективни критерии за определяне на временни цени за достъп, непосочване на метод за регулиране в съответствие с чл.32, ал.1 ЗЕ и неприлагане на разпоредбата на чл.21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия. Съдебният състав на ВАС е изложил и подробни правни мотиви за допуснато от ДКЕВР несъобразяване с целта на Закона за енергетиката.
Решението на тричленния съдебен състав на ВАС е потвърдено изцяло с решение № 9484 от 25.06.2013 г. по адм.дело № 6473/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. С постановяване на това неподлежащо на обжалване решение на ВАС, е приключило оспорването по съдебен ред на законосъобразността на издадения от ДКЕВР индивидуален административен акт за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносна мрежа на съответните оператори. Компетентният да се произнесе по това оспорване съд - Върховният административен съд, е отменил като незаконосъобразно решението на ДКЕВР поради това, че то не отговаря на четири от предвидените в чл.146 от АПК изисквания за законосъобразност. Всяко едно от посочените в решението нарушения - неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона съставляват нормативно предвидени изисквания, /наред с изискването по чл.146 т.1 АПК – за компетентност на издателя на административния акт/ за законосъобразност на административния акт.
За да може индивидуалният административен акт /какъвто характер има отмененото решение на ДКЕВР съгл. чл.36а, ал.2 ЗЕ/ да породи годни правни последици е необходимо да отговаря на всички посочени в чл.146 АПК изисквания. Същественото нарушение дори и на едно от тези изисквания в производството по издаване на индивидуален административен акт съставлява основание за неговата отмяна. Констатираната от Върховния административен съд незаконосъобразност на решението на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, довела до отмяната му с влязло в сила решение, води до отпадането с обратна сила на разпоредените с индивидуалния административен акт правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 АПК решението има сила за страните по делото, а при отмяна на оспорения акт съдебното решение има действие по отношение на всички. Становището относно проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт и, че то се състои в отпадане на правните последици от издадения административен акт с обратна сила, се поддържа и в практиката на Върховния административен съд, петчленен състав – Определение № 12792/10.04.2013 г. по адм.д. № 6480/2013 г., Определение № 12954/10.08.2013 г. по адм.д. № 6491/2013 г., Определение № 13270 по адм.д. № 7227/2013 г. /преписи от които са представени в първоинстанционното производство/, което становище се поддържа и в докрината.
Съгласно разпоредбата на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на Върховния административен съд за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, е задължителен за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Задължителната сила на решението на ВАС следва да бъде зачетена, тъй като за произнасянето по настоящото дело е от значение именно отмененият, като незаконосъобразен, невлязъл в сила индивидуален административен акт, с осъществено предварително изпълнение.
Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. споделя изцяло изразеното в решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т.о. разбиране, че в нормата на чл.195, ал.1 АПК, в която изрично е разпоредено зачитането на действието на нормативни актове до отмяната им по съдебен ред, е уредено изключение от общото правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване. Обективираното становище в тълкувателните мотиви към това решение е в съответствие с предвиденото законодателно разрешение, което очевидно е съобразено със съответния вид административен акт и с това, че нормативният административен акт съдържа подзаконови правни норми.
Предвид горното, на поставения правен въпрос следва да се отговори, че влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен като незаконосъобразен издаден от ДКЕВР индивидуален административен акт, действа от момента на издаване на административния акт. Съгласно чл.302 ГПК решението на Върховния административен съд има задължителна сила и следва да бъде зачетено от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразния индивидуален административен акт.
С оглед отговора на поставения въпрос, подадената касационна жалба е основателна.
Законодателно предвиденият възмезден характер за достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносна/електроразпределителна мрежа, както и регламентираното в чл.84, ал.2 ЗЕ тяхно задължение да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, не означават, че заплащането на цената за достъп е нормативно регламентирано и, че основанието за заплащане на тази цена за исковия период произтича от закона. В случая плащането по процесните фактури за периода от м.септември 2012 г. до м.юни 2013 г., вкл., е осъществено от дружеството – касатор на основание решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп. Този индивидуален административен акт е издаден на основание § 197, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕ/ ДВ бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, предвид законовите правомощия на регулаторния орган по чл.32, ал.4, във вр. с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ да определи временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи. В посочената преходна разпоредба - § 197, ал.2 изрично е посочено, че КЕВР следва да определи условията за достъп до сключването на договор в случай, че производителите на електрическа енергия не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната /електроразпределителна мрежа съобразно изискванията на чл.84, ал.2 ЗЕ и в рамките на предвидения в § 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок. След като с отмененото като незаконосъобразно решение на ДКЕВР са определени именно условията за достъп до електроразпределителната мрежа, то с отмяната му от ВАС с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил исковата сума, формирана като сбор от плащанията по процесните фактури.
С представените в първоинстанционното производство фактури ищцовото дружество е доказало факта на плащането на исковата сума – общо 589 601.91 лв. за цена за достъп, а твърдението на ответника по касация, че е налице основание за задържане на полученото от него не е установено.
Не би могло да се сподели застъпеното от въззивния съдебен състав разбиране, че за исковия период е съществувал договор за достъп само предвид реалното му изпълнение от страните, нито становището за приложимост на чл.88 ЗЗД. От осъщественото фактическо предоставяне на достъп до електропреносна и разпределителна мрежи и имайки предвид законовата регламентация относно реда и предпоставките за сключване на такъв договор, не би могло да се изведат изводи в този смисъл. В случая няма спор, че между страните не е имало сключен договор с продължително изпълнение по см. на чл.84, ал.2 ЗЕ, в срока по § 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ и то при одобрени от КЕВР общи условия / чл.30, ал.1 З.от Закона за енергията от възобновяеми източници/, по който цената за достъп да е надлежно определена от регулаторния орган, в рамките на законовопредвидените правомощия на последния. От друга страна, отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, означава липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент за дължимата от ищцовото дружество цена за достъп до електроразпределителната и електропреносна мрежа. Това е достатъчно, за да се приеме за основателен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Като неприложима следва да се прецени и разпоредбата на чл.326, ал.2 от Търговския закон, предвид законодателно предвидените правомощия на КЕВР за регулиране на цените за достъп. Това обуславя неправилност на допълнителните съображения на въззивния съд, че единичните цени за достъп до електроразпределителната мрежа са двустранно съгласувани между страните с изпращане на фактурите и съответно плащанията по тях.
Предвид изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 589 601.91 лв. по издадени фактури за периода м.септември 2012 г. – м.юни 2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 16.09.2013 г., както и за обезщетение за забава в размер на 5 087.29 лв. за периода от 16.08.2013 г. до 16.09.2013 г.
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за всички инстанции в размер на 97 882.13 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 281 от 24.10.2014 г. по в.т.д. № 512/2014 г. на Апелативен съд – Варна, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 589 601.91 /петстотин осемдесет и девет хиляди шестстотин и един лева и деветдесет и една стотинки/лева, представляваща заплатени суми по издадени за периода от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г. фактури за цена на достъп до електроразпределителната мрежа за периода м.09.2012 г. – 06.2013 г., на отпаднало основание, поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва от 16.09.2013 г. до окончателното плащане и сумата 5 087.29 /пет хиляди и осемдесет и седем/лева – обезщетение за мораторни лихви за периода 16.08.2013 г. – 16.09.2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 97 882.13 /деветдесет и седем хиляди осемстотин осемдесет и два/ лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|