Р Е Ш Е Н И Е № 276 София, 13 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни 2014 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Д. Генчев................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 908/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод на искане на осъдения К. П. В. за възобновяване на осн. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК на наказателното производство по ВНОХД № 82/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца. В искането се съдържат аргументи за наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с игнорирането на важни обстоятелства по делото, които биха довели до извод за липса на обществена опасност на деянието или нейната явна незначителност – фактът, че предметът на престъплението е самоделно оръжие, че друго лице го е оставило у подсъдимия, но впоследствие е починало, че оръжието не е било показвано и демонстрирано, а държано под леглото на подсъдимия. Наличието на съществени процесуални нарушения се обосновава с прекаленото надценяване на показанията на св. Г. Н.. Прави се искане за възобновяване на производството по въззивното дело, отмяна на постановеното решение и оправдаването на подсъдимия. С първоинстанционна присъда №113/10.12.2013 г., постановена по НОХД № 802/2013 г. от Районен съд – гр.Враца, подс. К. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, за което на основание чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, наложено на подс. В. с одобрено споразумение по НОХД № 1174/2011 г. Определен е първоначален строг режим за изтърпяването на наказанията. Присъдата е била проверена от Окръжен съд – гр.Враца по повод жалба на подс. В., като с решение №35/29.04.2014г., постановено по ВНОХД № 82/2014 г., е била потвърдена. Пред касационния съд защитникът на осъдения поддържа искането с изложените в него съображения. Алтернативно излага съображения за липса на умисъл към извършване на престъплението поради това, че осъденият не е съзнавал, че държи огнестрелно оръжие, както и за наличие на предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК. Прави искане за оправдаването на осъденото лице. Осъденият в своя защита заявява, че е държал самоделното оръжие за своя „неизбежна самозащита”, че е жертва на престъпник и че желае да изчисти името си. В последната си дума иска оправдаване. Прокурорът от ВКП счита, че искането е неоснователно и с оглед констатацията, че в населението на страната има много концентрирано оръжие, то липсват основания за приложението на чл. 9 ал.2 от НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, тъй като е подадено от осъдения чрез негов упълномощен защитник в срока по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. ВКС не констатира при разглеждането на делото в предходните две инстанции да е допуснато твърдяното съществено процесуално нарушение. Показанията на св. Г. Н. са били оценени в точния им смисъл, без да са били изопачени по какъвто и да е начин във вреда на осъдения. Обстоятелствата, за които той е бил разпитван и е депозирал показания, са били потвърдени и от св. В. В., както и намират пълна опора и в писменото доказателство по делото – протокол за доброволно предаване /л. 6 от досъд. производство/. По същество по отношение на фактите не е имало спор в нито един момент от двуинстанционното съдебно производство, като предмет на спора се е явявала само тяхната правна оценка. Предходните взаимоотношения между св. Н. и подс. В. не са предмет на доказване по настоящето дело, а няма и обективни данни изпълнението на служебните задължения от страна на свидетеля по разкриване на престъпление да са повлияни от обществената активност на подсъдимия. Подобен проблем би бил възможен, ако показанията на св. Н. бяха единственото доказателство в полза на обвинението, което обективно не е така. Оценъчната дейност на въззивния съд в доказателствения процес е съобразена с изискванията на закона, като липсват игнорирани или недооценени доказателства. С оглед на това ВКС не констатира да е било допуснато съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да е основание за отмяна на въззивното решение чрез възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане. При правилно установени факти инстанциите по същество са допуснали нарушение на закона, тъй като не са приложили правилно материалния закон. Не се констатира да е налице липса на умисъл у осъдения към съставомерното по чл. 339 ал.1 от НК деяние. Неговите обяснения относно целта на държането на огнестрелното оръжие – за самозащита, както и обстоятелството, че дълги години е бил ловец, като е имал разрешително за носене на огнестрелно оръжие и е притежавал такова, изключват незнанието на вида и характера на съхраняваното от него оръжие, макар и самоделно. Налице е съзнание за обективните елементи от състава на чл. 339 ал.1 от НК и желание за фактическото осъществяване на деянието, въпреки неговата противоправност. За да откаже приложението на чл. 9 ал.2 от НК, въззивният съд е приел няколко аргумента: че оръжието и патронът са били във фактическа власт на подсъдимия в продължителен период от време, че ги е съхранявал под леглото, което не изключва възможността за достъп на други лица до него, както и че подсъдимият е осъждан за престъпления по чл. 343б от НК. Касационната инстанция намира, че тези обстоятелства са били надценени във вреда на подсъдимия, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. На първо място, вярно е, че на досъдебното производство /л.26/ В. е бил привлечен към наказателна отговорност за това, че на неустановена дата е придобил и до 08.03.2013 г. е държал инкриминираните оръжие и патрон. С обвинителния акт, обаче, на него му е повдигнато обвинение /както сам въззивният съд е приел в друга част на решението си/ обвинение само за формата на изпълнителното деяние „държане” и то само за датата 08.03.2013 г. При това положение отчитането в тежест на подсъдимия на факти, свързани с деянието, които прокурорът не е инкриминирал с обвинителния си акт, е недопустимо. Обвинителният акт предопределя фактическите и правни рамки на обвинението, по тях подсъдимият се защитава в хода на целия процес, поради което в негова вреда не могат да се тълкуват факти, за които съдът може и да е събрал доказателства, но които не са били въведени в обвинението от прокурора по надлежния начин. Поради това съдилищата не са имали право да приемат, че оръжието и патронът са били във фактическа власт в продължителен период от време и да отчитат това обстоятелство като такова, което завишава обществената опасност на деянието на В.. На следващо място, не е основателен, тъй като не почива на нормалната житейска логика, и аргументът за това, че обществената опасност на конкретното деяние е завишена поради обстоятелството, че оръжието и патронът са се намирали под леглото на подсъдимия, тъй като не изключвало възможността за достъп на други лица. Домът на едно лице е неприкосновено място, до което не би следвало да имат достъп лица без негово знание и съгласие. Осъденият е живеел сам, домът не бил обитаван от други лица. Няма данни оръжието да е било държано на видно място, той да е демонстрирал, че го притежава, както и да го е употребявал /вж показанията на св. Г. и Ц./. Единственият свидетел, който е знаел, че осъденият В. притежава самоделното оръжие, е бил св. Андровски, но и от неговите показания не се установява В. да е употребявал оръжието, нито дори, че е имал намерение да го ползва. Не намират опора в закона и в правната доктрина правните аргументи на въззивния съд, че предвид предходните осъждания на В. за престъпления по чл. 343в от НК, разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК не би могла да се приложи към инкриминираното деяние. Съдебното минало на едно лице не е абсолютен аргумент при преценката на обществената опасност на едно конкретно деяние. Законодателят изключва престъпността на деянието тогава, когато самото то поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Отправен аргумент за приложимостта на чл. 9 ал.2 от НК е характеристиката на деянието, а не на дееца. Затова тази разпоредба може да се приложи дори и в случаи, в които деянието с оглед неговата правна квалификация предвид предходни осъждания на дееца представлява „опасен рецидив”. В случая характеристиките на личността на В. като осъждано лице не са се отразили по никакъв начин върху естеството и начина на осъществяване на конкретното деяние. При тези констатации и с оглед положителните характеристични данни на подсъдимия въззивният съд е следвало да направи различен правен извод относно обществената опасност на деянието. То, макар и формално да съдържа всички признаци на престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, с всички свои характеристики относно време, място и начин на извършване разкрива явно незначителна обществена опасност. Предметът на престъплението е държан /според обвинението/ за кратък период от време, представлява самоделно атипично оръжие и само един патрон /стар и ръждясал/ за него. Осъденият не е демонстрирал нито оръжието, нито фактът, че го притежава, няма данни да го е използвал. В усамотената вила, в която е живее, и предвид многократните кражби, извършвани в района, се е страхувал за имуществото и за себе си. При тези данни държането на самоделното оръжие и един патрон за него е било по-скоро с цел собственото му успокоение, а не с намерение реално те да бъдат използвани. Налице са предпоставките на чл. 9 ал.2 от НК по отношение на деянието, осъществено от осъдения В., тъй като то не е престъпно, поради което той следва да бъде оправдан на това основание. По този начин във въззивната инстанция е допуснато съществено нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване на производството по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено в производството по възобновяване на делото, доколкото в правомощията на касационния съд е възможността да приложи чл. 24 ал.1 т.1 от НПК и поради това, че деянието не е престъпление, да оправдае подсъдимия в рамките на приетите фактически положения по влязлата в сила присъда. С оглед на това и на основание чл. 425 ал.1 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 82/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца. ОТМЕНЯ въззивно решение № 35/29.04.2014, постановено по делото, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД № 802/2013 г. по описа на РС – Враца, като вместо това: ОПРАВДАВА подс. К. П. В. с ЕГН [ЕГН], като го признава за невиновен в това да е извършил престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Подс. К. П. В. да се освободи незабавно, освен ако не се задържа на друго основание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.