Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 205 гр. София, 29 юни 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април..….две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова….……………..…………………….…в присъствието на прокурора И. Чобанова....…......……………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно дело № 118  по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. ХЮСНЮ Ю. за възобновяване на ВНОХД № 184/2008 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 76/07.10.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 65/29.05.2008 г. по НОХД № 65/2008 г. на районен съд - Исперих. С тази присъда подсъдимият Б е бил признат за виновен в това, че на 15/16.01.2008 г., в с. Л., обл. Разградска, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 361. 10 лв. - хранителни стоки на стойност 166. 60 лв., собственост на М. Н. и лични вещи и пари на обща стойност 194. 50 лв., собственост на А. А. , без съгласие на собствениците им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. С присъдата подсъдимият Ю е бил осъден да заплати на гражданския ищец А. А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 180 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и служебния му защитник, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че процесуалните права на осъдения са били съществено ограничени поради провеждане на съдебното производство без преводач и участие на защитник. Претендира се отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Счита, че подсъдимият е владеел български език в нужната степен, за да разбере обвинението, а защитата му не е била задължителна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 10.02.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 07.10.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Оплакванията, застъпени в искането на осъдения, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. Процесуалните права на подсъдимия не са били ограничени съществено с оглед провеждане на съдебното производство пред първата, а и пред въззивната инстанция, без преводач от турски език и без участие на защитник. Поначало, с оглед характера на подигнатото срещу него обвинение и рискуваната санкция – по чл. 196 ал. 1 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, защитата му не е била задължителна. В различие от досъдебната фаза, когато по негово искане е назначен служебен защитник заради невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение – на основание чл. 94, ал. 1, т. 9, в съдебния процес той не е проявил такава активност. Нещо повече, в съдебния протокол изрично е записано изявлението му, че не желае защитник. В принципен план съдът е длъжен внимателно да проверява валидността на такъв отказ, но позицията на подсъдимия очевидно е била обвързана с друго твърдение – че не говори български език, по който повод е поискал преводач. ВКС споделя извода, че такъв не му е бил необходим, като в този аспект не е било налице и основанието по чл. 94 ал. 1, т. 4 от НПК за назначаване на служебен защитник на лице, което не владее български език. Правото на подсъдимото лице да ползва безплатно услугите на преводач и кореспондиращото задължение на съда да назначи такъв, когато то не владее езика, на който се води наказателния процес (по чл. 22 ал. 2 от НПК), е строго обвързано с осигуряване на правото му да узнае същината на обвинението, а оттук и възможността да предприеме съответна на интересите му линия на защита, така че процесът да бъде справедлив в съгласие с изискването по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „е”, вр. б. „а” от ЕКЗПЧ. Въпросът дали подсъдимият не разбира или не говори български език, респ. неговото владеене не е достатъчно, за да се осигури правото му на защита, е фактически. В случая, проверката на материалите по делото не разкрива подобно положение. На досъдебната фаза Ю. не е имал особени затруднения при комуникацията на български език с дознателя и своя служебен защитник, а и назначаването на последния е било сторено на друго основание – по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, а не по ал. 1, т. 4 от НК. Изрично е заявил, че владее говоримо български език, но не толкова добре писмено. В с. з. пред Исперихския РС тази му позиция е променена в насока, че не може да говори български език. На това му твърдение не е дадена вяра и с основание, тъй като последващите му изявления, записани в протокола са демонстрация на обратното. Той адекватно е отговарял на задаваните му въпроси и чрез обясненията си, както и позиция по същество, добре е провел избраната от него линия на защита – за неучастие в кражбата, а това безусловно очертава и знанието му за съществото на обвинението. Редовно призован за въззивното производство, сам е избрал да не се яви. При това положение ВКС намира, че процесуалните права на подсъдимия, свързани със справедливото разглеждане на неговото дело в контекста на знание за съществото на обвинението и осигуряване на адекватна защита на български език, не са били съществено ограничени поради неучастие на преводач от турски език, както и на служебен защитник. Тази позиция не се променя поради назначаването на преводач пред ВКС, което е било сторено само с оглед застъпените в искането твърдения, а не поради фактическата им състоятелност. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. ХЮСНЮ Ю. за възобновяване на ВНОХД № 184/2008 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 76/07.10.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 65/29.05.2008 г. по НОХД № 65/2008 г. на районен съд - Исперих. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.