Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * подведомственост * недопустимост на иск * неоснователно обогатяване * отговорност за вреди


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№65

С., 18.03.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 690 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 26838 от 24.10.2014 г. на [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител юрк. М. Ш. против определение № 9337 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 6111 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № I-37-84 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6896/2012 г. на Софийски районен съд за прекратяване производството по предявената от [фирма], [населено място] против Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ искова молба поради неподведомственост на спора и изпращането й по подсъдност на Административен съд – [населено място].
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като искът е за неоснователно обогатяване и неправилно двете предходни съдебни инстанции са преквалифицирали претенцията като такава за непозволено увреждане от незаконосъобразни действия или бездействия по повод осъществяване на административна дейност и така в нарушение на материалния и процесуалния закон делото е препратено към Административен съд – София град.
Ответникът по касационната частна жалба Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
С искова молба вх. № 2683 от 16.02.2012 г. касаторът [фирма] сезира Софийския районен съд с искане да осъди ответника да му заплати надвнесени суми в размер на 15 008,92 лв. главница и 4 925,56 лв. лихви на основание изменен с окончателно решение № 8822 от 26.09.2007 г. на Върховния административен съд Акт за установяване на публично държавно вземане № У.–4 от 22.05.2006 г. С определение № I–37–84 от 11.11.2013 г. районният съд приема, че производството пред него следва да бъде прекратено, а делото изпратено на Административен съд–София град, тъй като надвнесените и подлежащи на възстановяване суми от публични вземания не са граждански вземания и като такива споровете за тях не са подведомствени на гражданските съдилища, а следва да бъдат предмет на разглеждане по специалния ред на чл.1, ал.1 З., който препраща към АПК.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение с мотивите, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства обуславят извода за предявени искове по чл.1, ал.1 З. и делото е от компетентността на административните съдилища, тъй като твърдените вреди са резултат от незаконосъобразен акт на административния орган ДКЕВР.
[фирма], [населено място] се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване и в трите хипотези на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Въпросът „Съществува ли конкуренция между институтите на неоснователното обогатяване и деликт (отговорност за обезвреда) и ограничен ли е ищецът във вида на търсената защита” не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като мотивите на въззивния съд са свързани единственото с дадената квалификация на спора и по него липсва произнасяне.
По изведения процесуален въпрос „Кой е компетентният съд да разгледа спор с правна квалификация чл.1, ал.1 З. с оглед наличието на противоречива практика на съдилищата” настоящият съдебен състав намира, че също не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Посочените две решения № 213/2011 г. по гр. д. № 233/2010 г. и решение № 44/2010 по гр. д. № 323/2009 г. на Софийския апелативен съд не удостоверяват наличието на противоречива съдебна практика, защото са постановени по искове, предявени отпреди изменението на З. с ДВ. бр.105 от 29.12.2005 г. Съгласно редакцията на закона към онзи момент компетентен съд е този, пред който е предявен искът за обезщетение, а съгласно последващото изменение на закона гледането на тези искове става по специалния ред на АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика след изменението от 2005 г.
С оглед данните по делото ВКС, II г. о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационната жалба следва да бъде разгледана по същество по формулирания от частния жалбоподател първи въпрос, а именно „По какъв ред следва да търсят правата си гражданите и организациите, които са платили в полза на държавата суми въз основа на изменен (отменен) административен акт”.
Правоотношенията, които се развиват между държавата и юридическите лица по повод събиране на публични държавни вземания, каквито са таксите по Закона за енергетиката и тарифата към него са с публичноправен характер. Такива са и правоотношенията, с които се извършва прихващане или възстановяване на недължимо платени в полза на бюджета суми и това производство има изрична правна уредба в чл.128 и сл. ДОПК. Вземанията на гражданите и организациите, които произтичат от недължимоплатени или надвнесени в полза на бюджета суми, обаче имат частноправен характер и когато не са налице предпоставките за прихващане по ДОПК, тяхното възстановяване може да се иска от съответния административен орган по общия ред на чл. 21 и сл. от АПК. В случай на незаконосъобразен отказ от страна на административния орган гражданите и организациите могат да защитят правата си по съдебен ред, като претендират причинените им вреди.
Непозволеното увреждане е уредено в чл.45 и сл. ЗЗД. Когато деликтът е в резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, законодателят е уредил специален ред за реализиране отговорността на държавата (общините) с приемането на З., където съгласно чл.1, ал.2, тези искове се разглеждат по реда на АПК, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1 от закона.
Изложените в исковата молба вх.№ 2683 от 16.02.2012 г. факти и обстоятелства и заявеният петитум, обосновават предявени искове за вреди по З. – ищецът твърди, че е платил сумата недължимо, тъй като същата незаконосъобразно е определена в административен акт, който по повод обжалването е изменен и претендира връщането й от органа, постановил незаконосъобразния акт. Липсват твърдения, че именно посоченият ответник се е обогатил с исковата сума, а напротив поддържа се, че същата е събрана като публично държавно вземане, съответно е отишла в държавния бюджет, поради което неоснователен е доводът, че ищецът сам определя предмета на делото и че в случая неправомерно съдът е преквалифицирал иска му от такъв за неоснователно обогатяване в иск за непозволено увреждане. Правната квалификация на спора е от изричната компетентност на съда и зависи само и единствено от изведените фактически твърдения на ищеца в исковата молба, както и в неговите искания към съда (основание и петитум на иска). Предложената в исковата молба правна квалификация не обвързва съда. В случая гражданският съд правилно е квалифицирал твърденията на ищеца и заявеният петитум и отчитайки липсата на твърдения, че именно ответникът се е обогатил с исковата сума, е приел, че искът е за реализиране на деликтна отговорност на държавата в лицето на ДКЕВР.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9337 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 6111 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9337 от 09.05.2014 г. по ч.гр.д. № 6111 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: