4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 гр. София, 16.03.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1194 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „ИЗТОЧНИ РОДОПИ” ООД, [населено място], срещу решение № 21023/15.02.2021г. по в. гр. д. № 1/2021г. на Окръжен съд–Кърджали, с което е потвърдено решение № 260065/15.10.2020г. по гр. д. № 1118/2018г. на Районен съд- Кърджали, с което „Източни Родопи” ООД е осъдено да заплати на „Viasat World Limited“ сумата от 10 906, 64 евро - неплатена лицензна такса по договор № EXP1213BGZT, HIS1123BGIZT, BAL75BGIZT за разпространение на телевизионните програми VIASAT EXPLORE, VIASAT HISTORY, TV 1000, договор № 657 за кабелно разпространение на канала „VIASAT NATURE” по фактури № 1040885, № 1043290, № 1045876, № 1047700, № 1050403, № 1052709, № 1056121, № 1057700, № 1060020, № 1061910, № 1067102, № 106819, № 1071431, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3364, 62 евро - законна лихва върху сумата по всяка фактура за периода от 16.09.2012г. до 12.07.2018г., както и сумата от 6728 лева - разноски по делото. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че в процесното споразумение не е направено уточнение кое е приложимото гражданско законодателство, защото то вече е било изрично уговорено във всеки един от договорите между страните. Въззивният съд неправилно е достигнал до извода, че приложимо е английското законодателство и за двата договора за кабелно разпространение на канали от 2006г и от 2010г., напълно игнорирайки разпоредбите в тях и позовавайки се на чл.5 от споразумението за одобряване на погасителен план от 2015г. Ответникът по жалбата и ищец делото, „Viasat World Limited“, в писмен отговор заявява, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съответно, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на производството страните са били изрично задължени от съда да изразят становище относно приложимото право, като дружеството ищец заявява, че приложимо е английското материално право, а ответникът по исковете не е взело отношение. Поддържа, че съдът правилно въз основа на субективния принцип по чл.93 КМЧП е установил английското материално право, изхождайки от сключените между страните договори и споразумение за одобряване на погасителен план от 30.07.2015г., като в споразумението е обективирана последната договорна воля между страните. С него се потвърждават натрупаните от ответника парични задължения, както и приложимото право за възникналите спорове, а именно: действащото законодателство на Англия, предвид общите условия на договор № 657 от 01.09.2010г., съгласно чл.1 и чл.5 от споразумението. Твърди се, че чрез Общите условия страните се освобождават от необходимостта да уговарят елементите на всяка отделна сделка, като по този начин се ускорява сключването на договора. В случая, спазвайки разпоредбата на чл. 29 КМПЧ, съдът е разгледал спора по българския Граждански процесуален кодекс, прилагайки английското материално право, установено с назначена експертиза за разяснение на съдържанието му. Претендира се присъждане на направените съдебно - деловодните разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, въззивният състав е намерил за доказани елементите от фактическия състав на предявения иск за заплащане на сумата от 21 263, 97 лева главница и 6 561,01 лева лихва, въз основа на облигационно правоотношение между страните. Прието е, че по делото е установено съществуване между страните на валидни облигационни правоотношения по силата на договори за разпространение на телевизионни програми. Установено е, че ищецът е изпълнил облигационното си задължение като е предоставял програмите до приемно оборудване на ответника за разпространение на абонати, за което последният дължи уговорените лицензни такси – 10 904,64 евро, възлизащи на 21263,97 лева, при курс 1,95 лева. При така разпределената тежест на доказване е счетено, че ответникът не е установил, при условията на насрещно и пълно доказване, изпълнението на облигационното си задължение, а именно заплащането на сумите по издадените от ищеца фактури, респективно изпълнението на договорното си задължение. Не е доказан и соченият от ответника правопогасяващ юридически факт, а именно изтекла в негова полза погасителна давност. Окръжният съд е възприел изразеното от ищеца в хода на производството становище за приложимост на английското право, като ответникът не е взел становище относно приложимото материално право. Констатирал е, че при сключване на договора от 01.04.2006г. страните са договорили за приложимо българското право, а с договор № 657 от 01.09.2010г. - за приложимо законодателството на Англия и Уелс. Със споразумение № 2/ 01.01.2012г. страните са изменили сключените на 01.04.2006г. и 01.09.2010г. договори по отношение на срока и размера на месечната лицензна такса, а със споразумение за одобряване на погасителен план страните консенсуално са потвърдили произхода и каузата на задължението към ищеца, одобрили са погасителен план за вземането и са приели като приложимо право действащото законодателство на Англия, наред с Общите условия за разпространение на програмите „Viasat Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV 1000“ на MTG World Ltd. Въз основа на установеното въззивният състав е счел, че на основание чл.93 ал.1 от КМЧП, с оглед постигнатите писмени съглашения между страните и изразеното становище за приложимото право, че в настоящия случай това е правото на Англия. Също така решаващият състав е приел, че с постигнатото между страните споразумение за одобряване на погасителен план, признавайки вземането на ищеца, ответникът е потвърдил дължимите от него парични задължения към ищеца, за заплащане на лицензни такси за предоставено неизключително право и за разпространение на четирите телевизионни канала - „Viasat Explore“, „Viasat Nature“, „Viasat History“ и „TV 1000“ - предмет на договорите от 01.04.2006г. и 01.09.2010г. Изложил е съображения, че липсата на нотариално удостоверяване на подписите на страните в споразумението за одобряване на погасителен план и пропускът за откриване производство по оспорване авторството на положения от ответника подпис, по надлежния за това процесуален ред, не прави споразумението недействително, поради което същото поражда правни последици и представлява годен и валиден, обвързващ страните юридически факт. Същевременно е прието, че с осчетоводяването и включването на част от процесните фактури в дневника за покупко-продажби от страна на ответника, а именно на фактура № 1056121/20.03.2014г. на стойност 800,43 евро, на фактура № 1057700/20.05.2014г. на стойност 800,43 евро и на фактура № 1060020/19.08.2014г. на стойност 800,43 евро, последният е признал съществуването на валидно правоотношение между страните, пълното надлежно изпълнение на възникналото правоотношение от страна на ищеца, а именно извършването на доставка на услугата, чрез предоставяне на ответника на право на излъчване на чуждестранните телевизионни канали, както и дължимостта от ответника на претендираните суми. Въззивният състав е намерил за неоснователно възраженията на ответника за неизпълнение на договорно задължение за издаване ежемесечно на фактурите за дължимата лицензна такса и за нищожност на уговорената лицензна такса. Аргументирал се е, че по делото е установено, че ищецът е изпълнил облигационното си задължение като е предоставял програмите до приемно оборудване на ответника за разпространение на абонати, за което последният дължи уговорените лицензни такси. Счел, че несвоевременното издаване на счетоводен документ- фактура не се отразява на валидността на договорните отношения между страните и не прави нищожна уговорката за заплащане на лицензна такса. С оглед установеното съдържание на правото на Англия като приложимо право и на основание чл.93 ал.1 вр. чл. 102 ал.1 т.7 КМЧП съдът е достигнал до извода, че не е налице погасяване по давност на вземанията - главница и законни лихви. Намерил е за приложима шестгодишна давност при сключване на договорите между страните на 01.04.2006г. и на 01.09.2010г. и дванадесетгодишна давност при сключване на споразумението от 15.04.2015г. за одобряване на погасителен план, която при предявяване на исковете на 11.07.2018г. не е изтекла. Счел е за правилно приетото от първоинстанционния съд, че разрешението на ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо, тъй като приложимо е правото на Англия, а не материалноправните разпоредби на българското право относно давността. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „ Кой е приложимия материален закон между субект на българското право и чуждестранно юридическо лице, при положение, че по всеки един от договорите е уговорено различно приложимо право?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Формулираният въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като видно от исковата молба, предмет на делото са вземания само по един договор - с № 657, по посочени фактури, издадени за периода от 16.09.2012г. до 18.12.2015г., като други договори не се обхващат от предмета на спора. По отношение на този договор страните изрично са уговорили приложение на правото на Англия и Уелс. С оглед неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21023/15.02.2021г. по в.гр.д. № 1/2021г. на Окръжен съд–Кърджали. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.