2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 906/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е №312 гр.София, 10 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 906/2014 година Чрез свой защитник подсъдимите А. С. и А. А. са обжалвали по касационен ред въззивната (нова) присъда, която Благоевградският окръжен съд издал срещу тях, отменяйки преди това присъдата на Разложкия районен съд. Първоинстанционната присъда – 1624/4.ІV.2013 год. по нохд 836/2011 год., е за освобождаването на С. и А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по обвинението им в кражба по чл.195, ал.1, т.4 (чрез „използвано моторно превозно средство”-два леки автомобила с ремаркета) във връзка със 194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК (в съучастие от двамата), извършена на 31.V.2011 год. от владението на търговско дружество и с предмет метални части от машини и други подобни на обща стойност 620 лева. Административната глоба 1000 лева по чл.78а НК им е била наложена обаче след по-леко наказуема преквалификация на обвинението – по чл.197, т.2, във вр. със 194, ал.3 НК (за маловажен случай на кражба с връщане на откраднатото, съответно с отпадане на обвинението за използване на МПС за извършването ѝ). Второинстанционната (въззивна, нова) присъда – 1200/19.ІІІ.2014 год. по внохд 422/2013 год., е постановена след протест от съответния прокурор и с осъждане на С. и А. по първоначалното им обвинение на лишаване от свобода по 3 месеца условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок. В касационната жалба и допълнението към нея по реда на чл.351, ал.3 НПК се съдържа цялостно оспорване на осъждането (въпреки липсата на въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда), а от ВКС е поискано или да оправдае подсъдимите, или да върне делото за ново разглеждане. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, а според прокурора трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна само по отношение на следното. І. Отговорността на С. и А. е трябвало да бъде по чл.197 НК, а наказанието-пробация. В първата насока би могло да се обсъжда дали въобще е бил налице „съответен протест” по смисъла на чл.336, ал.2 НПК, който да е позволявал на БОС да се позовава на правомощието си да постанови нова присъда без да запази приложението на чл.197 НК – в протеста няма нито дума за неправилното му приложение; нещо повече – още в обвинителния акт се съдържа твърдение за доброволно предаване от подсъдимите на откраднатото. Във втората насока би могло пък да се предположи, че ако БОС не беше пропуснал да съобрази значимото по чл.197 НК обстоятелство, той също щеше да се спре на минимално възможното в случая наказание пробация – след като напълно правилно е решил все пак да определи наказанията при условията на чл.55 НК, поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства. С оглед на изложеното ВКС смята за съобразено с правомощието му по чл.354, ал.2, т.1 и 2, във вр. съответно с чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, да приложи спрямо подсъдимите чл.197, т.3, във вр. със 195, ал.1, т.4 НК и да намали наказанията им на пробация, включваща двете задължителни за налагане мерки по чл.42а, ал.2 НК за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично на първата от тях. ІІ. По отношение на останалото в касационната жалба тя е неоснователна. То е най-напред неубедително при липсата на въззивна жалба по такива общи въпроси в касационната, като например за доказаността на умишленото участие на двамата подсъдими в извършването на кражбата. Касационният жалбоподател вероятно също има предвид тази особеност в развитието на делото, защото е отделил най-голямо внимание на възраженията си срещу процесуалната незаконосъобразност при мотивирането на въззивния съдебен акт. Този подход обаче е на свой ред неубедителен не само с неуместно високите на моменти претенции към мотивите на съда (например как да бъдат конструирани те спрямо първоинстанционните мотиви). Проявена е и непоследователност към изискванията за процесуална годност на доказателствата, която в един случай голословно се отрича, а в друг – годността им изобщо не се обсъжда. Така напълно безкритично е отречено доказателственото значение на извънпроцесуалното значение на признанието, което подсъдимите направили за собствената си инкриминирана дейност пред свидетеля Г., докато жалбоподателят без никакво колебание прави изводи за субективната страна на същата дейност, основани на „поясненията”, които С. и А. са написали саморъчно в протоколите за доброволно предаване на вещите. Тук коректността изисква, разбира се, да бъде отбелязано, че и БОС е допуснал основание за критика с недостатъчната аргументация за своите различия с РРС относно показанията на Г. (за отношението на ВКС вж. по-подробно в р.1/95-І, Сб., с.140; 1114/05-06-ІІ, Бюл. 8/05; 489/09-10-І, Бюл. 1/11). Що се отнася до ползването на саморъчните „пояснения” на подсъдимите в съответните протоколи, едва ли не като техни „обяснения”, „примерът”на БОС в тази насока е в явно противоречие с НПК. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 1200 от 19 март 2014 год. по внохд 422/2013 год. на Благоевградския окръжен съд, като само - преквалифицира извършеното престъпление – по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал.1, т.4 НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и - намалява наложените на двамата подсъдими наказания – на пробация, която включва: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично в продължение на шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител със същата продължителност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ