6 Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 27 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1332 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото М. П. В. срещу решение № 285/22.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 246/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено в частта относно родителските права и издръжката решение № 94/28.02.2017 г. по гр. дело № 1558/2016 г. на Дупнишкия районен съд, и вместо това е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на страните М. М. В. е възложено на майката – ищцата С. И. Г. (В.); определен е режим на лични контакти между бащата (касатора) и детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. на първия ден до 18 ч. на следващия, и 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на „бащата“ (майката); и жалбоподателят е осъден да заплаща на сина си парична издръжка в размер 150 лв., ведно със законната лихва при забава, до прекратяване или промяна на издръжката; в тежест на касатора са възложени и разноски по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответницата по касационната жалба – ищцата С. И. Г., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 334/10.04.2018 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните правни въпроси: 1) относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това; и 2) за задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права. Разрешение на първия въпрос е дадено със задължителните указания и разяснения в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съгласно които, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. Разрешение на втория въпрос е дадено със задължителните указания и разяснения в т. I.2 от ППВС №1/12.11.1974 г., и основаната на тях практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, например – решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази практика на ВКС, изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Разяснено е и че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. В решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато именно то се е отразило върху постановения краен резултат по спора. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с обжалваното решение въззивният съд е разрешил и двата правни въпроса в противоречие с така цитираната задължителна практика на ВС и формираната въз основа на нея практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. За да предостави упражняването на родителските права на майката, окръжният съд е посочил в мотивите към решението си единствено, че в практиката са изключително редки случаите на възлагане на „родителски контрол“ върху малолетно дете в полза на бащата; че обикновено те се свързват с изключително укоримо от морална гледна точка, с оглед общоприетите представи за това, поведение на майката; както и че в случая не са налице такива обстоятелства. В производството и пред двете съдебни инстанции двамата родители (страните по делото) не са изслушани от съда съгласно чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК. При извършената касационна проверка, настоящата инстанция намира обжалваното въззивно решение за неправилно. Излагайки единствено така посочените лаконични мотиви относно упражняването на родителските права, без никакво обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на установявяващите се от тях обстоятелства, въззивният съд е допуснал изключително съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до абсолютна необоснованост на въззивното решение – до липсата каквато и да било преценка относно защитата на интересите на малолетното дете при разрешаването на този основен спорен въпрос по делото за упражняването на родителските права спрямо него; респ. – довело и до грубо нарушение на материалния закон, който изисква интересите на детето да бъдат защитени във възможно най-пълна степен при решаването на този въпрос. Освен горното и неизслушването на двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК, окръжният съд е допуснал по делото и множество други нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени – също в грубо неизпълнение на задължението му служебно да следи за защитата на интересите на детето. Във въззивното производство и двете страни са представили нови (непредставени пред първата инстанция) писмени доказателства – сключени от тях трудови договори, които съдът не е приел. Не е уважил и направеното с въззивната жалба на ищцата искане за събиране на доказателства относно даваните от касатора-ответник дежурства при работата му като лекар. Въззивният съд не се е произнесъл с решението си относно местожителството на детето (по този въпрос не се е произнесъл и първоинстанционният съд), както и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните, въпреки че е възприел (видно от доклада в откритото съдебно заседание и от самото въззивно решение) обстоятелството, че с въззивната жалба на ищцата първоинстанционното решение е обжалвано и в тази негова част. В случая това непроизнасяне на въззивния съд не съставлява непълнота на решението му, а именно – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като разпоредбата на чл. 59, ал. 2, предл. 1 от СК изрично задължава съда служебно да постанови при кого от родителите да живеят децата, а съгласно цитираните по-горе задължителни указания, дадени с т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., при разрешаването на въпроса относно упражняването на родителските права съдът следва да извърши преценка и на обстоятелството, доколко противобрачното поведение на виновния за разстройството на брака съпруг има отношение към възпитанието на децата, т.е. – релевантно е и за преценката на качествата му като родител. По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Тъй като допуснатите от въззивния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, изслушване на страните и произнасяне по част от предмета на спора, по която е недопустимо да се произнесе директно касационната съдебна инстанция, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да призове страните за личното им явяване в откритото съдебно заседание за изслушването им съгласно чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК; следва да приеме представените и от двете страни нови писмени доказателства (трудови договори) и да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба на ищцата доказателства относно даваните от касатора-ответник дежурства при работата му като лекар. Ако при изслушването им страните изложат твърдения и за други обстоятелства, релевантни за интересите на детето, и направят искания за събиране и на други доказателства за установяване на такива обстоятелства, съдът следва да допусне и събере и тях; също в тази връзка – с оглед изясняването във възможно най-пълен обем на обстоятелствата, които в случая са от значение за интересите на малолетното дете, съдът следва служебно да възложи и изготвянето на актуален социален доклад. При постановяването на новото въззивно решение, окръжният съд следва да се произнесе и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните; и по всички въпроси, по които дължи служебно произнасяне съгласно чл. 59, ал. 2 от СК – при кого от родителите да живее детето, на кого от тях предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права и режима на личните отношения между детето и родителя, на когото упражняването не се предоставя, издръжката на детето. За да се произнесе по тези въпроси, съдът следва да обсъди в мотивите си поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и социалните доклади по делото, при което да установи във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, както и да извърши комплексна преценка на същите – именно с оглед защитата на интересите на детето, като се съобрази с разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД и с цитираната по-горе задължителна задължителна практика на ВС и формираната въз основа на нея практика на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски пред всяка от съдебните инстанции по делото, включително за настоящото касационно производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 285/22.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 246/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: