ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №  321   София 03.05.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                        БОЯН БАЛЕВСКИ                                         при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  286/ 2010   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “П” АД - гр. Б. срещу Определение № 23 от 18.І.2010 г. по ч.гр.д. № 626/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение № 4326/18.ІХ.2009 г. в полза на “А” О. - гр. Б. срещу “П” АД - гр. Б. за сумата 90 000 евро - неустойка въз основа на нот.акт № 53/15.VІ. 2006 г., със законната лихва и за 7491.49 лв. - разноски, и е потвърдено Определение № 5442/9. ХІ.2009 г., с което не е уважено искането на “П”АД- гр. Б. за спиране на незабав - ното изпълнение. Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на разпореждането, поради допускане на незабавно изпълнение в противоречие с чл. 418 ал. 2 и 3 ГПК, тъй като съдът не е проверил кои са възложените строителни и довършителни работи и налице ли е виновно неизпълнение, което не може да се установи от представения нотариален акт, и за което съдът е следвало да изиска и събере допълнителни доказателства, и да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като забавянето е по вина на заявителя и жалбоподателят не дължи неустойка, нито лихва върху нея. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно не е уважил искането за спиране на незабавното изпълнение, като е посочил, че длъжникът има право да наведе всички доводи относно съществуването на материалното право, въпреки което съдът е разгледал само част от тях и не се е произнесъл по доводите за нищожност на неустойката, в подкрепа на което излага подробни съображения. Жалбоподателят заключава, че нотариалният акт не може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и затова, че за жалбоподателя липсва качество ”купувач”, като до решаване по исков ред на спора за неустойката, изпълнението следва да бъде спряно, излага и съображения, че са несъстоятелни твърденията за виновно неизпълнение на договора и за дължимост на неустойката, и иска да се спре принудителното изпълнение в случай, че не се уважи искането за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи разрешените процесуалните въпроси - допуснато е незабавно изпълнение, без нотариалният акт да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и без документи, установяващи изискуемостта на вземането за неустойка, в смисъла, изложен в частната жалба, включително излага и доводи за недължимост на лихви върху неустойката, уговорена за забавено изпълнение. Излага и материалноправни въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона: дължима ли е неустойката, като се има предвид възражението за нищожност на клаузата на посочените основания и възражението за липса на съдействие и полагане на дължимата грижа от страна на длъжника, игнорирани от съда. Иска да се допусне касационно обжалване на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение и на определението, с което съдът е отказал да спре изпълнението, като се позова на съдебна практика по въпроса за нищожност на договорна неустойка - Р. на ВКС № 561 по гр.д. № 1885/ 2003 г. и Р. № 544 по т.д. № 31/ 2006 г. на ВКС. Ответникът по частната жалба “А” О. - гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него са потвърдени разпореждане за незабавно изпълнение, и определение, с което е отказано спиране на изпълнението, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 90 000 евро - неустойка но нот.акт № 53 от 15.VІ.2006 г., по съображения, че жалбоподателят излага съображения за липса на материалноправни предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които в това производство не могат да бъдат изследвани, защото съдът извършва проверка дали документът е от кръга на изброените в цитираната разпоредба, дали е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Съдът е посочел, че тази проверка е извършена от първоинстанционния съд, който няма правомощия да преценява доколко съществува реално вземането и доколко молителят е негов носител, като жалбата срещу съдебния акт може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, касаещи пороци на несъдебното изпълнително основание, а не на изпълняемото право. За да потвърди определението, с което е отказано спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК, въззивният съд е преценил, че представените доказателства не съставляват убедителни писмени доказателства, удостоверяващи погасяването или недължимостта на вземането по изпълнителния лист, като в това производство е недопустимо съдът да се произнася по възражението за нищожност на неустойката. Изложените от жалбоподателя правни въпроси, могат да се сведат до релевантния за делото въпрос и той е: за да се уважи искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК за неустойка въз основа на нотариален акт за продажба на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на посочените в имота обекти, следва ли заявителят да представи документи, с които да удостовери настъпването на друго обстоятелство по чл. 418 ал. 3 ГПК и нотариалният акт в частта за неустойката удостоверява ли изискуемо подлежащо на изпълнение вземане. Този въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи разпореждането за незабавно изпълнение, като въпросът за лихвата върху неустойката за забава, е обусловен от изложения въпрос. Материалноправните въпроси, изложени от жалбоподателя, може да са важни, но не са релевантни за делото, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл. Посоченият релевантен за делото въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него няма съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частната жалба е основателна срещу въззивното определение в частта относно разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418 ал. 1 и 2 ГПК, следва: 1. да е представен документ от посочените в чл. 417 ГПК, чиято редовност съдът проверява от външна страна и 2. да е налице подлежащо на изпълнение вземане, удостоверено с документа. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Представеният по делото нотариален акт, по който се иска заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК за вземане за неустойка за виновно неизпълнение, не удостоверява задължение за плащане на парична сума, като подлежащо на изпълнение вземане, тъй като изискуемостта на вземането за неустойка, е в зависимост от виновното неизпълнение на купувача на задължението да изгради обектите в уговорения срок, като преценката допуснато ли е неизпълнение, е обусловена от произнасяне по възражението на купувача за нищожност на клаузата за неустойка. Това са други факти, извън изпълнителното основание, които не са удостоверени с него и не могат да се обсъждат в производството по чл. 418 ГПК. Тъй като според нотариалния акт изискуемостта на вземането за неустойка, е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, съгласно чл. 418 ал. 3 ГПК настъпването на обстоятелството трябва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ, какъвто не съставлява представеното от заявителя Удостоверение № 123/19.V.2009 г., издадено от Община Н. за въвеждане на строеж в експлоатация. Поради изложеното, заявителят няма подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 ГПК, тъй като представеното изпълнително основание не удостоверява вземане, подлежащо на изпълнение по този ред и заявителят не е удостоверил с официални или изходящи от длъжника документи, че изискуемостта на вземането за неустойка е настъпила поради друго обстоятелство - чл. 418 ал. 3 ГПК. Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане за неустойка въз основа на т.3 от нот.акт № 53/ 15.V.2006 г. не може да се уважи. По изложените съображения неправилно въззивният съд е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени разпореждането за незабавно изпълнение и да се обезсили издаденият изпълнителен лист. С оглед този изход на делото по касационната жалба, тъй като се обезсилва издадения изпълнителен лист, жалбоподателят няма правен интерес от жалбата срещу въззивното определение, с което е потвърдено определението, с което е отказано да се уважи искането му за спиране на предварителното изпълнение по чл. 420 ал. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 23 от 18.І.2010 г. по ч.гр.д. № 626/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено Разпореждане от 18.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 5326/ 2009 г. на Бургаски районен съд за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист и вместо това постановява: ОТМЕНЯ Разпореждане от 18.ІХ.2009 г. по ч.гр. № 5326/ 2009 г. на Бургаски районен съд за постановяване на незабавно изпълнение и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на Заповед № 4326/18.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 5326/2009 г. на БРС. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “П” АД - гр. Б. срещу Определение № 23 от 18.І.2010 г. по ч.гр.д. № 626/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено Определение № 5442/9. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5326/ 2009 г. на БРС, с което не е уважено искането за спиране на незабавното изпълнение по чл. 420 ал. 2 ГПК. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: