2 Р Е Ш Е Н И Е № 50021 гр. София,05.07.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2335 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД против решение № 663 от 15.04.2019г. по в.т.д. № 5178/2018г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1640/03.08.2018г. по т. д. № 2729/2017г., в частта, с която е уважен предявеният срещу касатора от „Ай Ду АДВ“ ООД по реда та чл.422 ГПК установителен иск за дължимост на сумата 50997,26 лева по запис на заповед от 04.01.2017г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на СРС, 64-състав. Жалбоподателят атакува въззивното решение като недопустимо, съответно като неправилно, като поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че процесното вземане е прието в производството по несъстоятелност, тъй като е включено в списъка на приетите вземания, публикуван през 2019г., поради което на основание чл.637, ал.2 ТЗ, спряното заварено исково производство по чл.637, ал.1 ТЗ следва да бъде прекратено. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата и ищец по делото, „Ай Ду АДВ“ ЕООД, твърди, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на направените за настоящото производство разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Синдикът на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД К. счита, че производството по спора следва да бъде прекратено на основание чл.637, ал.2 ТЗ, поради включване на вземанията на ищеца в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 15.02.2019г., одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 27.09.2019г. Поддържа се, че срещу приемането на вземането не е подадено възражение от кредиторите. С определение по чл.288 ГПК ВКС е допуснал касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК с поглед извършване на преценка за вероятна недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: След образуване на въззивното производство, с решение от 04.12.2018г по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е открито, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска - настоящ касатор, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата на касатора в търговския регистър се установява, че вземането на „Ай Ду АДВ“ ЕООД за 50 997,26 лева – главница по записа на заповед от 04.01.2017г. (предмет на въззивното производство), за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на СРС, 64-състав, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на 15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева. С определение по чл. 692 ТЗ от 27.09.2019г. по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кийлайн Холдингс“ АД. С оглед установените факти, неоснователно е твърдението на синдика К., че срещу вземането не са постъпили възражения. Такива не само са направени от длъжника и от друг кредитор в срока по чл.690 ТЗ, но те са разгледани на съда по несъстоятелността с определението му по чл.692 ТЗ, като са оставени без уважение. По завареното висящо въззивно производство, с предмет установителен иск по реда на чл.422 ГПК относно вземането по записа на заповед, е проведено едно заседание - на 19.02.2019г., след което на 15.04.2019г. е постановено въззивното решение, предмет на касационното обжалване. С оглед така установените обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема следното от правна страна: За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност (това е датата на решението за откриване на това производство – чл.634а ТЗ), каквото е и вземането на ищеца, са въведени кратки преклузивни срокове за предявяване на вземанията им (основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ). Процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността обхваща: 1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността (с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 Т); 2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; 3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и 4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания, след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, предмет на възражението, може да бъде продължен от длъжник/кредитор, за който резултата от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния 14-дневен срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър. Когато обаче към момента на откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника има заварено дело срещу него по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие на завареното дело с нуждите на производството по несъстоятелност (предвид предварителното изпълнение на решението и принципната невъзможност кредиторите да се удовлетворят извън делото по несъстоятелност), като за процесуална икономия, на исковото производство по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно / арбитражно производство се спира по силата на закона – чл.637, ал.1 ТЗ – решение № 195 /26.11.2010г. по т. д. №199/2010г. на II т.о. на ВКС, решение № 10 от 09.02.2018г. по т. д. № 1022/2017г. на II ТО на ВКС и определение № 188/ 13.03.2013г. по ч.т.д. № 56/ 2013г. на I т.о. на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК (изкл. при предявени от длъжника насрещни права за защита на масата на несъстоятелността посредством насрещен иск или възражение за прихващане), за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност, като при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, а решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността (чл.637, ал.4 ТЗ), както решението по чл.694 ТЗ. Когато предявеното от кредитора по чл.637, ал.1 ТЗ вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания и срещу него се подаде възражение по чл.690 ТЗ (от длъжника и/ или кредитор), производството се възобновява по чл.637, ал.3, т.2 ТЗ с конституиране като страни, както на синдика, така и на възразилия кредитор, след приключване на производството по чл.692 ТЗ (в този смисъл и решение № 91 /15.07.2009г. по т. д. № 19/2009г.на I т.о. на ВКС). Ако по време на висящността на производството по чл.692 ТЗ, възражението срещу вземане, включено в списъка на приетите вземания, се оттегли, и преклузивният срок за възражения по чл.690 ТЗ е изтекъл, вземането става безспорно и приложение ще намери чл.637, ал.2 ТЗ. В случай, че срещу приетото от синдика вземане на кредитора не постъпи в преклузивния срок възражение по чл.690 ТЗ, производството по чл.637, ал.1 ТЗ се прекратява, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по см. на чл.693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл.637, ал.1 ТЗ е безпредметно, като условие за прекратяването е и ползващото се с незабавно изпълнение решение за откриване на производството по несъстоятелност да се стабилизира – т. е. да влезе в сила. В настоящия случай, предвид постъпилите и разгледани възражения срещу процесното вземане в производството по несъстоятелност, вземането не се явява „прието“ по смисъла на чл.693 ТЗ и спрямо него е приложима разпоредбата на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, а не тази на чл.637, ал.2 ТЗ. Дефинирането на понятието „прието вземане“ за нуждите на производството по несъстоятелност е дадено с нормата на чл.693 ТЗ. Според нея, „прието вземане“ е включеното в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ, с изключение на вземане по чл.694, ал.1 ТЗ. Правилото, което може да бъде изведено от посочената разпоредба е, че „прието“ е вземане, което е установено в самото производство по търговска несъстоятелност или посредством обслужващите я искове по чл.694 и чл.637, ал.1 ТЗ (решенията и по двата иска имат сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност), като са изчерпани допустимите от закона способи за оспорване на вземането, с оглед на което то се счита установено т.е. „прието“ по отношение на всички страни по делото по несъстоятелност. Ето защо, неоснователни са доводите, че „прието“ по см. на чл.693 ТЗ е вземане, предмет на заварено по см. на чл.637, ал.1 ТЗ дело, включено от синдика в списъка на приетите вземания, за което е направено възражение по чл.690 ТЗ, но последното не е уважено с определението по чл.692 ТЗ, с което е одобрен изготвения от синдика списък на приетите вземания без корекции. Такова тълкуване би изпразнило от съдържание и разпоредбата на чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, която изрично предвижда, че завареното от решението по чл.630 ТЗ исково производство се възобновява, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692 ТЗ. Тази разпоредба отчита факта, че с оглед поддържаното в несъстоятелността възражение срещу вземане, то се явява спорно, като спорът следва да намери своето разрешение в рамките на завареното от несъстоятелността исково производство, с предмет същото вземане, с участието на всички страни в производството по чл.690 ТЗ. В настоящия случай с решение по чл.630 ТЗ от 04.12.2018г. е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника – ответник по иска; кредиторът - ищец е предявил в законоустановения срок вземанията си в производството по несъстоятелност; същите са включени от синдика в списъка на приетите вземания, обявен на 15.02.2019г. в ТР; срещу вземанията на 22.02.2019г. са постъпили възражения от длъжника и от друг кредитор, които не са били уважени с определението на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ от 27.09.2019г. В очертаната хипотеза, за периода от откриване на производството по несъстоятелност - 04.12.2018г. до приключване на процедурата по чл.692 ТЗ на 27.09.2019г., исковото производство се счита спряно по силата на закона на основание чл.637, ал.1 ТЗ, доколкото ответникът не е въвел като предмет на исковото дело права в защита на масата на несъстоятелността чрез възражение за прихващане или посредством предявяването на насрещен иск. От горните факти се установява, че при спряно по чл.637, ал.1 ТЗ по силата на закона въззивно производство, апелативният съд е провел на 19.02.2019г. единственото за това производство открито съдебно заседание (към този момент не е бил изтекъл вкл. и 7-дневния срок за възражения срещу списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 15.02.2019г.), след което е постановил на 15.04.2019г. решение по спора, преди приключване на процедурата по приемане на вземанията по списъците по чл.686, ал.1 ТЗ по делото по несъстоятелност с постановеното на 27.09.2019г. определение по чл.692 ТЗ. С оглед постановяването на атакуваното решение при спряно по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ, въззивно производство, решението се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, като делото се върне на апелативния съд за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат конституирани като страни в процеса синдикът на дружеството с открито производство по несъстоятелност и възразилият кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД, които могат да навеждат нови факти и да представят нови доказателства. Доколкото вземанията на възразилия кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД също са били предмет на възражение по чл.690 ТЗ, то следва да се извърши проверка дали по отношения на тях има висящо производство по чл.694, ал.1, т.1 или ал.3, т.1 ТЗ, съответно заварено производство по чл.637, ал.3 вр. ал.1 ТЗ. При наличие на някое от тези производства, следва да се приложи разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 663 от 15.04.2019г. по в.т.д. № 5178/2018г. на Апелативен съд – София. ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за разглеждане от друг състав, с участието вкл. на синдика и възразилия кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.