Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 22 януари 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 978/2015г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите С. П., В. М. и С. М., депозирана чрез техния защитник, срещу решение №57 от 06.04.2015г. на Великотърновски апелативен съд /АС/, по внохд №340/2014г. С визирания съдебен акт е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда на Плевенски окръжен съд /ОС/, постановена на 18.11.2014г., по нохд №34/2012г., с която подсъдимите са признати за виновни в осъществено на 10.03.2011г., в [населено място], в съучастие, в качеството на извършители престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и 3, и т.6, пр.1, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, с пострадали М. Ц. и малолетната В. Ц., с произтичащите от това санкционни последици- ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода за В. М. и С. М., и лишаване за свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, отмерено при условията на чл.63, ал.2, т.1 от НК за С. П., непълнолетен към момента на посегателството. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица и по повдигнатите им обвинения по чл.131, ал.1, т.9, вр. чл.129, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за причинени на същата дата и място, със средство, опасно за живота на мнозина /ловни пушки, 12 калибър, марка /марка/ и 16 калибър, марка /марка/ средни телесни повреди на П. М., Н. П., Й. Ц. и К. Ц., и лека телесна повреда на П. М., а за С. П. и за престъпно деяние по чл.339, ал.1, пр.2, като са им са наложени съответни по вид и размер наказания лишаване за свобода. При съблюдаване изискванията на чл.23 от НК на подсъдимите лица са определени общи най-тежки санкции за изтърпяване - ПЕТ ГОДИНИ лишаване за свобода, при първоначален общ режим на изпълнение в затворническо общежитие от открит тип за С. П., лишаване за свобода за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, при строг режим, в затвор за В. М. и С. М., като на основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено тяхното предварително задържане под стража и на същите са възложени направените по наказателното дело разноски. Подадената жалба обективира израз на недоволство от обявеното въззивно решение, поради допуснати „съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон”, без да се визират конкретни форми на проявление и да се предлагат обосноваващи ги фактически аргументи и юридически съображения. Направеното волеизявление е подкрепено с бланкетни доводи за липса на задълбочен доказателствен анализ и на мотиви в съдебните актове, и за недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин. Единственото съдържащо се в жалбата фрагментарно възражение е за налична доказателствена непълнота, изразяваща се в отказ да бъде назначена допълнителна експертиза на веществено доказателство – един брой метална сачма, с неправилна форма, отстранена чрез оперативна намеса от белия дроб на М. Ц., която е трябвало да даде отговор за причините на дължащата се деформация /пряко попадение или рикошет/, като с недопускането й са ограничени процесуалните права на подсъдимите лица и е възпрепятствано установяването на субективната страна на престъплението по чл.116, ал.1,т.4, пр.2 и 3, и т.6, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК Релевираните декларативни оплаквания са съпроводени с алтернативни претенции за упражняване на лимитираните в чл.354, ал.1, т.т. 2 и 4 от НПК правомощия, или за изменение на съдебния акт в санкционната част, чрез намаляване на наложените наказания. В открито заседание на 19.01.2016г., С. П., В. М. и С. М. се явяват лично, и с упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения подсъдимите лица и защитата поддържат касационната жалба, с поставен акцент на липсата на категоричен доказателствен материал, обосноваващ обвинителната теза, като молят за постановяване на оправдателна присъда. В производството частните обвинители М. Ц., Й. Ц. и К. Ц. не участват, редовно уведомени. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира атакуваното решение на Великотърновски АС да бъде оставено в сила. Касационната жалба на подсъдимите лица е неоснователна. Формално претендираното несъблюдаване на нормите, императивно установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните за повдигнатите срещу С. П., В. М. и С. М. обвинения обстоятелства, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение, не е съобразено с реализираните от първостепенния и въззивен съд процесуални действия, и не почива на инкорпорираните по делото доказателства. Настоящият състав на Върховния касационен съд не установи бланкетно поднесените в жалбата „нарушения” при осъществените от предходните инстанции, обсъждане и оценка на доказателствените източници, обосновали погрешни очертания на фактологията за инкриминираните престъпления и тяхното авторство, и довели до дерогиране на материалния закон, и несправедливост на наказанията. Фактическите констатации, значими за престъпната съставомерност на извършената от подсъдимите лица инкриминирана дейност, са направени след обстойна интерпретация на приобщените гласни, писмени и веществени доказателства, и професионална оценка на изготвените в хода на проведеното разследване съдебни експертизи. Декларативно релевираните в жалбата „противоречия” в гласните доказателствени средства са преодолени с юридически усет при критичния подход в преценката на достоверността им и задълбочената им проверка, чрез съпоставяне с останалия доказателствен материал. В съответствие с процесуалните изисквания, безспорната установеност на инкорпорираните чрез условно обозначените в мотивите на първоинстанционната присъда и въззивно решение две групи свидетелски показания - на близките и роднините на подсъдимите С. П., В. М. и С. М., подкрепящи лансираната от тях защитна версия, и съдействащи за оневиняването им, и депозираните разкази от членовете на фамилията на К. Ц. и лицата-очевидци,/част от които пострадали от престъпното посегателство и конституирани като частни обвинители в наказателния процес/, е обусловена от констатираната корелация помежду им и от съществуващата кореспондираща връзка с приложените протоколи за оглед на местопроизшествието от 10.03.2011г. и 11.03.2011г., за претърсване и изземване, и за доброволно предаване; и с предложените научни мнения в изслушаните балистични, физикохимични, медицински заключения, категорично доказващи обвинителната теза. Липсата на визирани ясни форми на проявление на посочените в касационната жалба пороци в доказателствения анализ, и на подкрепящи ги фактически и юридически аргументи, не позволява подробен коментар и излагане на съображения с изискуемата се конкретика, от упражняващия инстанционен контрол съдебен състав. На налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК не индицира и твърдяната от защитата доказателствена непълнота, по делото, обективирана в недопускането на допълнителна експертиза на веществено доказателство – един брой метална сачма, с неправилна форма, отстранена чрез оперативна намеса от белия дроб на М. Ц., със задача установяване причините на дължащата се деформация /пряко попадение или рикошет/, довело до накърняване правата на С. П., В. М. и С. М.. Отказът да се уважи направено от подсъдимите лица доказателствено искане от съда, предпоставя ограничаване на правния им статут, само ако очертава процесуална нужда от събиране и проверка на фактически данни, необходими за изясняване на релевантните за повдигнатите обвинения обстоятелства, без които обективната истина в наказателния процес не може да бъде разкрита. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс доказателствени способи, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите положения и правни изводи по предявеното от прокурора обвинение. При формирано вътрешно убеждение за неговата категорична и безспорна доказаност, правно ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно, че част от доказателствата са лишени от стойност. Такава е конкретиката по настоящото дело. Приобщените в рамките на досъдебното и съдебно производство доказателства очертават обезпеченост на тезата на прокурора за осъществени от С. П., В. М. и С. М., на 10.03.2011г. в [населено място], посегателства против живота и телесната неприкосновеност на М. Ц., В. Ц., П. М., Н. П., Й. Ц., К. Ц. и П. М., и за съпричастността на подсъдимите лица към тях. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели; писмената документация; и изслушаните съдебни експертизи, обосновават обвиненията срещу С. П., В. М. и С. М. с изискуемата се степен на доказателствен интензитет, и обуславят заключение за спазване на предписанията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, поради което и с мотивирани определения от 30.09.2014г. и 23.03.2015г., съдебните инстанции са отхвърлили доказателствената претенция, с аргументи за отсъстваща необходимост от запълване на „пропуски” в инкорпорираната доказателствена маса. Недопускането на исканата от защитника на подсъдимите лица допълнителна експертиза не е създало и процесуални пречки за установяване на субективната страна на престъплението по чл.116, ал.1 т.4, пр.2 и 3, и т.6, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, отразяващо субективното му отношение към общественоопасния характер и вредните последици. Решавайки въпроса за нейното съдържание, респективно за характеристиките на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да изхожда от комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление, като отчете предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимоотношения, използваните средства при престъплението, броя и силата на нанесените удари, тяхната насоченост и медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания. За да е налице субективният състав на умишленото убийство е нужно доказаност на факти, че деецът е искал да умъртви пострадалия, или за това, че целейки друг правомерен или неправомерен резултат, той е изградил в съзнанието си представи за фаталния край, съгласявайки се или безразлично отнасяйки се към настъпването на смъртта. Доктрината и съдебната практика са категорични, че съзнателното възпроизвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие, годно да причини смърт и от разстояние, осигуряващо пронизващо попадение в жизненоважни части на човешкото тяло, и предвиждането на общественоопасните последици на деянието - телесни увреждания, водещи като закономерност или възможност до фатален край, в кумулативна даденост с демонстрираното желание или допускане на този резултат, указват на пряк или евентуален умисъл за убийство. Те са последователни и в становището, че за умисъла при телесните повреди и убийствата е характерна неопределеност и алтернативност-деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като иска /или допуска/ настъпването, на който и да е от тях. При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на поражението зависи от редица фактически подробности /възраст и физически данни на дееца, сила и насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и защитни реакции/, а и предпоставя процеси, подчинени на сложни биологични и физиологични закони. Това налага изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай извършителят да има определени познания и представи за всички специфични усложнения, вследствие на които в резултат на неправомерното му деяние се стига до съответните вреди. Логическо следствие от това е заключението, че когато авторът на престъпното посегателство действа при евентуален неопределен умисъл, той ще отговоря за реално настъпилите вреди, а не за по-тежките такива, тъй като е невъзможен опит при евентуален умисъл като форма на вина. Когато обаче извършителят действа с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-леките общественоопасни последици, отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. Описаните фактически положения за осъществената от С. П., В. М. и С. М., на 10.03.2011г., в [населено място], престъпна дейност, обективирана във възпроизвеждане на стрелба с ловни пушки /12 калибър марка /марка/ и 16 калибър, марка /марка/, съзнателно подготвени от тях за причиняване на поразяващ ефект, и от разстояние повече от две дължини на цевта на оръжието, но достатъчно за пронизващо попадение в тялото на жертвата, при която М. Ц. е получил нараняване довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в проникване в лявата гръдна половина, с навлизане на проектила във второто междуребрие, като без навременна и висококвалифицирана медицинска намеса, леталният изход е бил реален, сочат недвусмислено на намерение за умъртвяване и на пряк алтернативен умисъл за убийство. В контекста на изложеното и за пълнота на съображенията, настоящият състав счита за необходимо да посочи, че конкретиката по делото, сочеща на произведени от подсъдимите, при демонстрираната от тях агресия и упоритост, изстрели с две ловни пушки по посока на събралите се роднини на К. Ц. и любопитни граждани, при което М. Ц., В. Ц., П. М., Н. П., К. Ц. и П. М. били ранени, очертава реализиран начин на посегателството и използвано средство, опасни за живота и телесния интегритет на множество лица. Дистанцията от която е възпроизведена стрелбата, огнестрелните оръжия /пушки със сачмен заряд/ и тяхната поразителна сила, притежаваща изключителна енергия, насочеността към хора, намиращи се в непосредствена близост и медико-биологичните особености на огнестрелните увреждания на жертвите на престъплението, в причинно-следствена връзка с инкриминираното поведение, обосновават изводи за съзнателни и целенасочени действия на С. П., В. М. и С. М., и формират вътрешното убеждение за доказаност на интелектуалните и волеви характеристики на пряк неопределен /алтернативен/ умисъл за убийство на повече от едно лице като форма на вина, не само по отношение на М. Ц. и В. Ц., чиито жизненоважни органи били засегнати, но и спрямо останалите пострадали от стрелбата лица, доколкото характерът на получените телесни наранявания, незастрашаващи техния живот, може да се дължи на случайности при ситуирането им към момента на изстрелите, на спонтанни телодвижения и защитни реакции, или на неточност в прицелванията. Подобно психическо състояние на дееца, отразяващо неговото субективно отношение към общественоопасния характер на извършеното и общественоопасния резултат, мотивира заключение за осъществено престъпно посегателство по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 НК, приключило в стадия на опита за пострадалите М. Ц., В. Ц., П. М., Н. П., К. Ц. и П. М., и сочи на неправилност на правната квалификация по чл.131, ал.1, т.9, вр.чл.129, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, пр.1, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. При наличен алтернативен пряк умисъл за убийство, когато деецът поради независещи от него фактори причини по-лекия от резултатите /телесни повреди/, той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат- по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.18 от НК. / П2/1957г. на Пленума на ВС, Р517/77г., Р369/80г., Р1/83г., Р252/89г., Р32/91г., Р24/96г. на ВС на РБ./ Некоректни са и правните очертания на извършеното спрямо Й. Ц. посегателство, което с оглед обективните дадености при които е извършено - активни действия по издирване, целенасоченост на огнестрелните оръжия и възпроизвеждане на изстрели, използвано средство /ловни пушки/ и причинени телесни уврежданията, и предвид предшестващите го ескалираща вражда и отправени закани за „убийство” от подсъдимите лица спрямо пострадалия и целия му род, също сочи на опит за умъртвяване, при доказан пряк алтернативен, неопределен умисъл. Визираните недостатъци в правната квалификация на инкриминираните престъпления са несанируеми при инстанционната проверка, поради бездействието на прокуратурата, която не е лимитирала правилно обвинението и не е подала съответен протест за отстраняване на констатираното нарушение на материалния закон. При реализирания извънреден контрол, ВКС не установи и декларираното незачитане от първостепенния и въззивен състав на процесуалните разпоредби на чл.305 и чл.339 от НПК, при излагане на съобразителната част на атакуваните осъдителна присъда и решение. В мотивите на постановените от съдебните инстанции актове е описана значимата за обвинението фактическа обстановка; подробно е обсъден доказателственият материал, като в обсега на предложената интерпретация са коментирани наличните противоречия в него и е даден аргументиран отговор на направените от процесуалните страни, доводи и възражения; очертани са правните изводи за обективната и субективна престъпна съставомерност на деянията и авторството им. По справедливост, при съблюдаване тeжестта на престъпните деяния и личната опасност на извършителите, в обсега на чл.54 от НК съдебните инстанции са отмерили съответните санкционни последици за подсъдимите В. М., С. М. и С. П., като за последния те са редуцирани, при условията на чл.63 от НК. Наказанието за извършеното престъпно посегателство по чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и 3, и т.6, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, определящо за подлежащата на изтърпяване от подсъдимите лица обща санкция лишаване от свобода по чл.23 от НК, обосновано не е индивидуализирано в пределите на чл.58, б.”А” от НК. Цитираната материалноправна норма има диспозитивен характер, свързан с особеностите на опита като стадий на престъпление. Буквалното, логическо и систематическо тълкуване на същата, в корелация с установения от чл.18, ал.2 от НК регламент обуславя заключение за наказуемост на автора на престъпното деяние с предвидената за извършеното престъпление санкция, при съобразяване степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъпното посегателство е останало недовършено, като се допуска лимитиране на наказанието в рамките на чл.55 от НК, при наличието на посочените в чл.58, б.”А” от НК, предпоставки. В казуса, предмет на разглеждане конкретната мяра на визираните модалитети на реализираното престъпно намерение и причините за недовършеност на общественоопасното деяние не мотивира субсумиране на факултативната възможност за правоприлагане на чл.58, б.”А”, вр.чл.55 от НК. В коментирания смисъл Плевенски ОС и АС-Велико Търново са отчели механизмът на престъплението, реализиран чрез хладнокръвна стрелба спрямо множество лица и използваното средство /ловни пушки/, с поставен акцент на довършеността на изпълнителното деяние, фаталните последици от което – смъртта на М. Ц., В. Ц. е предотвратена, поради незабавно оказаната помощ и спешната лекарска интервенция; и с юридически усет интерпретирали медикобиологичните характеристики на причинените на жертвите увреждания, довели до разстройство на здравето с реална опасност за живота и параметрите на умисъла като форма на вина. Проявен е професионализъм и при обсъждане на обстоятелствата за мотивите за инкриминираното престъпление, и за предхождащото го поведение на В. М., С. М. и С. П., индициращи на незначителност на повода за проявената агресия; на интензитета на желанието за отмъщение, проектирано в намиране на огнестрелни оръжия, отправяне на заплахи и търсене на възмездие не само спрямо участниците в конфликта, провокирал саморазправата на 10.03.2011г., но по отношение на всеки, опитал се да ги спре при осъществяване на намеренията, и да предотврати физическия сблъсък. Очертаните обстоятелства, значими за наказателната отговорност, анализирани поотделно и в логическа взаимовръзка с фактическите данни за личността на подсъдимите – съдебно минало, добри характеристики, тежко материално и социална положение, и непълнолетната възраст на С. П., сочеща на недоизградена ценностна система, са предпоставили определяне на наказанията по чл.116, ал.1, т.4, пр.2 и 3, и т.6, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, с лимитиране на предвидения в особената норма и чл.63, ал.2, т.1 от НК минимум. Наложените наказания, ценени в аспекта на предписанията на чл.36 НК цели за специална и генерална превенция, не мотивират редуциране. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №57 от 06.04.2015г., постановено по внохд №340/2014г., по описа на АС-Велико Търново. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. . 2.