Р Е Ш Е Н И Е № 282 София, 16 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 849 по описа за 2012 година. Постъпило е искане от осъдения А. Б. К. за възобновяване на нохд № 4395/09 г. на Районния съд – гр. Плевен, с което се претендира наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му – адвокат Ж.Н., поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4395/09 г. ПРС е ангажирана отговорността на двама подсъдими – А. К. и Л. Ф., за деяние, извършено на 29/30.06.2009 г., като са осъдени на основание чл.330, ал.1 НК, за подс.К. – във връзка с чл.20, ал.3 НК, за подс.Ф. – във връзка с чл.20, ал.2 НК, за двамата и чл.54 НК на по една година и шест месеца лишаване от свобода условно за срокове от по три години и шест месеца. Със същата присъда на основание чл.45 ЗЗД двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на С. Г. сумата от 1678 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. С решение № 435 от 08.12.2011 г., постановено по внохд № 682/11 г., образувано по протест на прокурора и жалби на двамата подсъдими, Окръжният съд-гр.Плевен изменил посочената присъда като увеличил размера на сроковете по чл.66, ал.1 НК за двамата подсъдими – на по пет години. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е частично основателно. 1.Възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК е неоснователно. На тази плоскост осъденият възразява срещу приложението на чл.94, ал.4 НПК, като претендира, че по този начин е нарушено правото му на защита. Данните по делото указват на следното: обвинителният акт е внесен на 02.12.2009 г., като с разпореждане от 07.12.2009 г. съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане за 04.02.2009 г.; на 03.02.10 г. подс.К. упълномощил адв.Д. М. да го защитава по делото пред ПРС (л.29); с молба от 03.02.10г. (л.28) адв. М. поискал от съда отлагане разглеждането на делото, поради необходимост да изпълни поет ангажимент пред РС-гр.Никопол, което било уважено, като следващото съдебно заседание било насрочено за 08.02.10 г.; с молба от 04.02.10 г. (л.46) подс.К. уведомил ПРС, че адв.М. е задържан под стража, а той лично – болен; на следващото съдебно заседание – на 19.05.10 г., разглеждането на делото било отложено, поради неявяване на втория подсъдим и защитата му, за 30.06.10 г.; с молба от 29.06.10 г. (л.63) адв.М. уведомил ПРС, че подс.К. е задържан под стража по чнд по описа на РС-гр.Горна Оряховица, поради което разглеждането на делото е отложено за 29.09.10 г.; в следващите съдебни заседания, проведени на 29.09.10 г. и 8.11.10 г., в присъствието на подс.К. и адв.М. е даден ход на делото и съдебното следствие; в съдебно заседание на 20.12.10 г. адв.М., редовно призован, не се явил, като разглеждането на делото било отложено за 18.01.11 г.; призовката за адв.М. за последно посоченото заседание на ПРС е върната с отбелязване от 05.01.11 г., че адв.М. е задържан под стража (л.209); в съдебното заседание на 18.01.11 г. подс.К. е заявил, че желае да бъде защитаван само от адв.М., а ПРС при съображения за наличието на условията на чл.94, ал.4 НПК изискал от АК-гр.Плевен посочването на адвокат за участието му като резервен защитник за подс.К.; в следващото съдебно заседание на 15.02.11 г. ПРС на основание чл.94, ал.4 НПК назначил определения от АК-гр.Плевен адвокат К. за резервен защитник на подс.К. и дал ход на делото и съдебното следствие; в следващите съдебни заседания – на 10.03, 23.03.,14.04., 04.05. и 13.05.2011 г., подсъдимият е участвал лично и представляван от адв.К., като адв.М. не е взел участие, поради взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”; жалба срещу първоинстанционната присъда от името на подс.К. подал адв.К., а в съдебно заседание пред ПОС се явил адв.М. (л.69). При така установеното ВКС не намира правото на защита на молителя да е било нарушено, поради приложението на института по чл.94, ал.4 НПК. От изложеното по-горе добре е видно, че провеждането на наказателното производство в разумен срок е било злепоставено, с оглед на вида на взетата спрямо адв.М. мярка за неотклонение и заявеното от подсъдимия нежелание да бъде защитаван от друг адвокат. Този извод не се променя от това, че макар и задържан под стража адв.М. не е загубил адвокатските си права, които реално не е могъл да упражнява. 2.Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, макар и не по посочените от молителя причини. Правилното приложение на закона се оспорва от осъдения с твърдения, че не е извършил инкриминираното престъпление, не е склонявал умишлено осъденият Ф., като тези оплаквания не намират опора в данните по делото. Изводите на въззивния съд по фактите са направени след внимателен анализ на събраните, по предвидения в НПК ред, доказателства и доказателствени средства. Изпълнено е и задължението на въззивния съд по чл.339, ал.2 НПК. В тази връзка следва да се отчете, че искането за възобновяване дословно възпроизвежда писмените бележки, представени от подсъдимия К. пред въззивния съд (л.67). При правилно и безпротиворечиво установени факти, законът е приложен правилно. Осъденият К. е поръчал на Ф. да запали инкриминирания автомобил, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл.330, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 НК. ВКС установи, че ПОС е нарушил чл.66, ал.2 НК, съгласно който изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. От друга страна, съображенията на ПОС относно несъответствие на определените от първостепенния съд изпитателни срокове със степента на обществена опасност на конкретното деяние и дейци, изцяло се възприемат от касационната инстанция. Това предопределя осъществяване на правомощията на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 НПК спрямо молителя и осъдения Ф. (за когото са налице условията на чл.426, във връзка с 347, ал.2 НПК), тъй като констатираното основание е в тяхна полза. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.3, във връзка с чл.426, чл.347, ал.2 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 435 от 08.12.2011 г., постановено по внохд № 682/11 г. на Окръжния съд-гр.Плевен като намалява определените на А. Б. К. и Л. Й. Ф. изпитателни срокове по чл.66, ал.1 НК на по четири години и шест месеца, за всеки един от тях ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О.М. ОСОБЕНО МНЕНИЕ Считам, че делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, тъй като не е безспорно установена стойността на запаления автомобил, а изводът, че запаленото имущество е на значителна стойност не се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е следвало да назначи нова експертиза, която да оцени инкриминирания автомобил, тъй като неговата стойност има пряко значение за преценката относно наличието или не на обективния признак „значителна стойност”, а оттам и за обективната съставомерност по чл.330, ал.1 НК. Предмет на експертна оценка е автомобил Фолксваген Голф ІІІ, с първоначална регистрация от 27.04.1995 г., който е бил запален на 29/30.06.2009 г. Видно от писменото заключение по оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство и безкритично приета от съда по същество (л.л.38-40), за установяване на средната пазарна цена на посочения автомобил, експертът се е позовал на извършени от него справки и проучване на пазара за употребявани автомобили, направени консултации със специалисти в търговията и застрахователните агенции за оценка на автомобили, каталог за автомобили „S. SCHWACKE” и интернет страници, въз основа на които достигнал до извод за пазарни цени в диапазона от 3200 лева до 3800 лева, а оттук и до средна пазарна цена на коментирания автомобил от 3500 лева, към момента на извършване на инкриминираното деяние. Към експертното заключение липсват приложения за проучванията, извършени от експерта. Нещо повече, липсват данни за годината, през която оценявания автомобил е произведен. Отделно, решаващият съд е декларирал наличието на „значителна стойност”, по смисъла на чл.330, ал.1 НК, без да изложи съображения за това. Доколкото въпросът не е разрешен с НК или с акт на ВКС, задължителен по приложението му, наложително е било извеждане на обективния критерии на плоскостта на константната практика на ВС на РБ (ВКС) - (например решение № 531 от 19.11.1980 г. по н.д. № 550/80 г., І н.о.) и ТР № 1/98 г. по н.д.№ 1/98 г. на ОСНК на ВКС, което касационната инстанция, вън от казаното по-горе, не може да направи за първи път в това производство. Съдия Евелина Стоянова: