Р Е Ш Е Н И Е № 45 София, 01.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №450 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от [населено място], против решението от 06.11.2009г., постановено по в.т.д. №707/2009г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.04.2009г. по гр.д.№2186/2006г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №940 от 24.09.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречивото решаване на въпроса: дали кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, или и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустимо от закона доказателствени средства, във въззивното и приложеното решение №663 от 20.03.1969 по гр.д.№250/69г. на ВС, Іг.о. Настоящият касационен съд намира за правилно разрешението на релевирания правен въпрос, дадено с приложеното решение на ВКС - че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за признаване за недействителен спрямо него на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.12.2005г. с н.а.№182/2005г. между М. Д. М. и Б. А. М. и сина им Д. М. Д.. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД /че имотът е разпореден от длъжника преди възникване на вземането на кредитора по записа на заповед/, по съображения, че макар записът на заповед да е издаден преди разпоредителната сделка, едва след извършването й е отхвърлен искът на длъжника по чл.254 от ГПК/отм./, че не дължи част от сумата, за която на кредитора е издаден изпълнителен лист въз основа на записа на заповед. Приел е иска за неоснователен, тъй като не е доказано знанието на третото лице-купувач за увреждането, както и намерението на намерението на страните по сделката да увредят ищеца. Решението е неправилно. Установено е, че въз основа на запис на заповед от 10.11.2005г. с падеж 17.11.2005г. на основание чл.237, б.”е” от ГПК/отм./ е издаден изпълнителен лист в полза на В. А. П. срещу М. Д. М. за сумата 13 000лв.-главница, въз основа на определение от 29.11.2005г. по ч.гр.д.№5888/2005г. на Варненски районен съд. С решение от 15.10.2007г. по гр.д.№977/2006г. на Варненски окръжен съд, поправено с решение от 15.02.2008г., оставено в сила с решение №158 по в.гр.д.№263/2008г. на Апелативен съд-В., е прието за установено в отношенията между П. и М., че М. не дължи част от главницата по изпълнителния лист, а именно сумата 8240лв., като в останалата част искът е отхвърлен, а именно за сумата 5 740лв., представляваща останалата част от присъдената главница въз основа на записа на заповед. На 02.12.2005г. М. М. и съпругата му Б. А. М. продали с н.а. №182/2005г. на сина си Д. М. Д., собствения си придобит в режим на съпружеска имуществена общност имот: апартамент №22 в [населено място] за сумата 8 600лв. Установено е със събраните доказателства, че вземането е възникнало преди увреждащото действие. Обстоятелството, че вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл.135 от ЗЗД. Обстоятелството, че за част от изпълняемото право, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно основание, не е съществувало, също е ирелевантно за момента на възникване на вземането. Въззивният съд неправилно е приел обратното и това се отразило на правилността на извода му, че приложимата хипотеза е тази на чл.135, ал.3 от ЗЗД, в която когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял да увреди кредитора. Установено е качеството кредитор на ищеца по предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. По делото е установено, че В. П. има вземане за сумата 5 740лв., дължима по издаден на 10.11.2005г. от М. М. запис на заповед с падеж 17.11.2005г. и че вземането на кредитора е възникнало преди извършването на прехвърлителната сделка на 02.12.2005г., с която М. М. заедно със съпругата му Б. М. са дарили на сина си Д. Д. придобития в режим на съпружеска имуществена общност апартамент. Прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Очевидно е знанието на длъжника по договора за заем - че с даряването на имота на сина си, намалява възможността на кредитора по договора за заем, да се удовлетвори от имуществото му. Презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД е приложима и към процесната сделка, предвид близкото родство по пряка линия на надарененото дете на длъжника. Презумпцията за знанието им не е оборена. Несеквестируемостта не намира приложение по спора с правно основание чл.135 от ЗЗД. Тя е уредена като форма на защита на основно право от социално естество – правото на жилище на длъжника – в изпълнителното производство, но след като самият длъжник прехвърли собствеността върху имота, то и самата защита отпада и не намира приложение в спора по чл.135 от ЗЗД. С оглед наличието на вземане на кредитора, възникването му преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, увреждащия характер на действието на кредитора и знанието му за това, следва да се приеме, че са налице елементите на фактическия състав на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се отмени и предявеният иск се уважи. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 06.11.2009г., постановено по в.т.д. №707/2009г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява: ОБЯВЯВА за недействителен спрямо В. А. П. договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.12.2005г. с н.а.№182, том ІІІ, рег.№11283, дело №598 от 2005г. на нотариус с рег.№205, с който М. Д. М. и Б. А. М. продават на Д. М. Д. апартамент №22, находящ се в [населено място],[жк], бл.408 с прилежащата му изба и съответните идеални части от сградата и мястото, на основание чл.135 от ЗЗД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: