РЕШЕНИЕ   N 94   София, 28.05.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 18 май две хиляди и седма година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 900-2009 година.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Г. и И. М. И. и двамата от г. София срещу въззивното решение от 12.05.09 г. по г.д. № 3985/06г. на СГС, ІV-то “Д” отд., с което е оставено в сила решението от 16.08.06г. по г.д. № 4334/05г. на СРС, 74-ти с-в. С последното са отхвърлени исковете им срещу ЗК”Х”АД/в несъст./-г. София, предявени в обективно съединение на основание чл.399 ал.1 ТЗ/отм./ за сумата 4369.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 254 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.12.02 г.-16.06.03г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” не се дължи за вреди, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила. Касаторът обосновава в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване това, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В тази връзка развива съображения относно неправилно прилагане на чл.390 ал.1 ТЗ/отм./ и чл.399 ТЗ/отм./ и липса на съдебна практика в хипотезата на заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. За да отхвърли предявените в обективно кумулативно съединение искове срещу ЗК”Х”АД/в несъст./-г. София, предявени на основание чл.399 ал.1 ТЗ/отм./ за сумата 4369.00 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “каско” и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 254 лв., представляваща мораторна лихва за периода 28.12.02 г.-16.06.03г. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че покритите рискове по “клауза 3” от ОУ/т.6/ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г. изключва вредите, причинени от кражба на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и на вещи и предмети, намиращи се в автомобила, каквото в конкретния случай е застрахователното събитие, настъпило на 3.06.02г. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 ГПК приема следното: Материално правният въпрос, който е от значение за правилността на решението в конкретния случай е относно това дали е налице противоречие между “клауза 3” от ОУ-т.6 към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г., която визира обема и съдържанието на рисковете, които са изключени от задължението за изплащане на обезщетение и разпоредбата на чл.390 ал.1 ТЗ/отм./ във вр. с чл.399 ал.2 ГПК. От данните по делото е установено, че в края на м. Септември 2002 г. процесният автомобил е бил открит без необходими принадлежности, каквито са предните седалки, акумулатор, решетка с предни фарове и броня, задна врата с регистрационна табела и др. В “клауза 3”-т.3.1 от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г.-т.3.1 е предвидено, че всички монтирани от производителя части, оборудване и принадлежности спадат към т.нар. покрити рискове. Противното разрешение е предвидено в т.6.1 от “клауза 3”-т.3.1 от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г. При съчетаното тълкуване на т.3.1 и т.6.1 от Клауза 3 на ОУ на застрахователния договор при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че към покритите рискове от застрахователят спада и кражбата на отделни части, оборудване и принадлежности на МПС, както и вещи и предмети намиращи се в автомобила към датата на застрахователното събитие, настъпило на 8.06.02г. ВКС-ТК кредитира приетата от въззивният съд съдебно техническа експертиза на в.л. инж. А. М. , според констатациите на която стойността на обезщетението на автомобила при тотална щета към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата 3349.10 лв. До този размер иска следва да бъде уважен предвид разпоредбата на чл.399 ал.2 ТЗ/отм/, от която иска черпи своето правно основание и според която обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с цит. т.3.1 от “клауза 3” от ОУ към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01г., поради което въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което иска следва да бъде уважен за сумата 3349.10 лв., представляваща обезщетение за вреда към датата на застрахователното събитие. В останалата си част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предявеният в обективно кумулативно съединение иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на закъснителна лихва за периода 28.12.02г.-16.06.03г. следва да бъде уважен до размера на сумата 194.70 лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени 1064.75 лв. разноски по съразмерност съобразно уважената част на исковете. Водим от горното ВКС-ТК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 12.05.09 г. по г.д. № 3985/06г. на СГС, ІV-то “Д” отд., с което е оставено в сила решението от 16.08.06г. по г.д. № 4334/05г. на СРС, 74-ти с-в и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК”Х”АД/в несъст./-г. София да заплати на Ц. П. Г. и И. М. И. и двамата от г. София сумата 3349.10лв./три хиляди триста четиридесет и девет лева и 0.10 лв./, представляваща застрахователно обезщетение, сумата 194.70 лв., представляваща закъснителна лихва за периода 28.12.02г.-16.06.03г. както и сумата 1064.75 лв. съдебни разноски по съразмерност съобразно уважената част на исковете. ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част като неоснователни. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: