Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 846 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. И. и Р. Н. И. срещу решение № 1498 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2522/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск. Петитумът на исковата молба сочи на иск по чл.109 ЗС и точно по този иск се е произнесъл районният съд. Действително има разминаване между обстоятелствената част на исковата молба, в която са изложени обстоятелства за взето решение на ОС на ЕС, което не е изпълнено, и петитума, сочещ на иск по чл.109 ЗС. Първата инстанция не отстранила това противоречие, а освен това разгледала иск по чл.109 ЗС, предявен от нелегитимна страна, тъй като Етажната собственост не притежава право на собственост, което да брани с иска по чл.109 ЗС. Въззивният съд обаче не трябвало да предоставя възможност на ищеца за изменение на иска от такъв по чл.109 ЗС в иск по чл.38 ЗУЕС, а следвало да прекрати производството по делото поради липса на правна легитимация на ищеца. Освен това в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, вместо да даде собствено разрешение съобразно приетата от него правна квалификация на иска.
Ответникът в производството – Етажна собственост /ЕС/ на жилищна сграда № 1 в [населено място], [улица], представлявана от управителя Н. П. С., оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
С определение № 223 от 0705.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какви са правомощията на въззивния съд, когато установи, че е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд, както и следва ли въззивният съд да реши делото по същество, ако даде нова правна квалификация и разпредели доказателствената тежест на страните във въззивната инстанция, или следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
Отговор на поставения въпрос се съдържа в мотивите на т.5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. В първото тълкувателно решение е прието, че само когато противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е довело до неконституирането на надлежния ответник, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първата инстанция за ново разглеждане. В останалите случаи на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.
В ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС също изрично е посочено, че въззивният съд може да остави без движение исковата молба съгласно чл.100 ГПК /отм./ при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора, като при поправянето им в срок производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им първоинстанционното решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се прекрати. Посочено е също, че отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на чл.98 и чл.99 ГПК /отм./ при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитума или страните /в тази част има промяна с ТР № 1/2013 г. ОСГТК/, то не следва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред въззивната инстанция в нарушение на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./.
В допълнение към тези разяснения следва да се посочи, че когато противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба бъде отстранено от въззивния съд, ако е необходимо той може да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест, да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства, след което да отмени неправилното първоинстанционно решение и постанови решение по съществото на правния спор, ако не се налага конституиране на нов ответник.
По съществото на касационната жалба.
С решение № 3424/24.08.2019 г. по гр.д.№ 14238/2017 г. на Пловдивския районен съд е бил отхвърлен като неоснователен искът по чл. 109 ЗС, предявен от Н. С., в качеството му на управител на Етажна собственост на жилищна сграда №1, с адрес [населено място], [улица], против Р. Н. И. и С. К. И., за преустановяване на действията, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху площ от 4,5 кв.м., принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата на [улица], като бъдат осъдени да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна.
С обжалваното в настоящото производство решение № 1498 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2522/2019 г. Пловдивският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за разглеждане на действително предявения иск.
Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 269 ГПК дължи служебно произнасяне по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта му в обжалваната част. Констатирал е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В обстоятелствената част били изложени факти за влязло в сила решение на Общото събрание на ЕС, с което ответниците И. били задължени да премахнат съществуващото помещение и да възстановят общата част. Това решение не било изпълнено. Формираният петитум обаче бил такъв по чл.109 от ЗС – за осъждане на ответниците да премахнат спорното помещение. Първоинстанционният съд не бил констатирал това противоречие и разгледал иска като такъв по чл.109 от ЗС. В същото време дори не установил какъв е интересът на Етажната собственост от негаторен иск, след като самата тя не е носител на правото на собственост. Тези недостатъци на исковата молба били указани на ищците, жалбоподатели във въззивното производство, и с молба от 14.11.2019 г. те посочили, че искането към съда е за осъждане на ответниците Р. И. и С. И. да изпълнят решение от 09.04.2017г. на ОС на ЕС на сграда №1, в [населено място], [улица], в частта, в която са задължени да премахнат преградната стена на спорното помещение в избения етаж. С оглед това уточнение въззивният съд е дал правна квалификация на иска като такъв по чл.38 от ЗУЕС и е разпределил доказателствената тежест. Приел е, че при това положение въззивната инстанция не може да упражни контрол за законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, тъй като в него е разглеждан друг предмет – правото на собственост на ищците и неоснователното въздействие от страна на ответниците, с което те смущават това право на собственост. Разгледан е непредявен иск, поради което постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на районния съд, за да бъде разгледано от друг състав, който да постанови решение по предявения иск.
Решението е неправилно.
На първо място – като е приел, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петититум и тази нередовност е отстранена във въззивната инстанция, въззивният съд е следвало да постанови решение по съществото на правния спор според приетата от него квалификация на предявения иск, а не да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново разглеждане. Обезсилване на решението на първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане може да се постанови само при условията на т.5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не и в останалите случаи на нередовна искова молба. Само на това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на същия съд за постановяване на решение по съществото на правния спор.
На следващо място – въззивният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.38 ЗУЕС. Разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС обаче сочи само път за изпълнение на решение на ОС на ЕС. По-същественото обаче е това, че въззивният съд неправилно е приложил чл.129 ГПК, като е приел, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение за отстраняване на недостатъците ѝ. Както обстоятелствената част, така и петитумът на исковата молба сочат на предявен иск по чл.109 ЗС. В обстоятелствената част се сочи, че в представляващия обща част на етажните собственици коридор на избения етаж на процесната сграда незаконно е преградена тухлена ограда и врата, като по този начин са обособени две помещения – стая, която по същество представлява изба, и ниша, а в края на коридора е поставена тоалетна, на мястото, където де намират спирателният кран на водопровода и обратните води от бани и тоалетни Вследствие на това ответниците ползват самостоятелно част от коридора с квадратура 4,5 кв. м. Посочено е, че липсва архитектурен проект и строителни книжа за това преустройство и че вследствие незаконно извършеното заграждане не само останалите съсобственици не могат да ползват заградената част от коридора, същата се ползва само от ответниците, а и се създават затруднения за ползването на другата част от коридора поради това, че се отнема слънчева светлина, тъй като прозорецът на външната стена попада в заграденото пространство, освен това се възпрепятства достъпът на съсобствениците до спирателния кран и канализацията, включително не могат да се извършват наложителни ремонти. Тази обстоятелствена част на исковата молба, която въвежда основание по чл.109 ЗС, кореспондира напълно с въведения петитум – да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно поставената преградна стена и врата на коридора в избения етаж, както и незаконната тоалетна, с които се възпрепятства упражняването на правото на собственост върху притежаваните от ищците общи части – част от коридор с площ от 4,5 кв. м. в приземния етаж на процесната сграда. Действително, в обстоятелствента част на исковата молба има и допълнително изложение, че етажните собственици не са давали съгласие за извършеното преустройство, напротив, многократно са се противопоставяли, като на общо събрание на ЕС на 09.04.2017 г. е взето решение Р. и С. И. да премахнат незаконното заграждение в коридора и незаконната тоалетна, но това задължение не е било изпълнено от тях. Този текст обаче има единствено значението да обоснове правния интерес от иска по чл.109 ЗС и законното представителство на управителя на етажната собственост, а не да насочи към друг иск, какъвто не е бил предявяван. Нещо повече – дори и след като в съдебно заседание пред въззивния съд ищецът е „уточнил“ исковата молба съобразно указанията на въззивния съд, той е поддържал отново защита по чл.109 ЗС, като в устните състезания и в писмената защита е поддържал, че оспорваната площ е част от коридор, обща част на етажните собственици, в който незаконно е построена от ответниците тухлена ограда и врата и вследствие на това незаконно заграждение останалите собственици не могат да ползват тази площ, като се възпрепятства и техният достъп до спирателния кран и канализацията.
Следва да се има предвид и практиката на ВС и ВКС, според която искът по чл. 109 ЗС е процесуално допустим и в случаите, когато има за предмет защита на общи части на етажната собственост - решение № 583 от 02.06.1993 г. по гр. д. № 2246/92 г. на ВС, IV-то г. о. В решението се разглежда разликата между вещноправната защита при иска по чл. 109 ЗС от една страна и управлението на общи части в етажната собственост от друга. Допустимостта на иска по чл.109 ЗС при етажна собственост е разгледана и в решение № 283 от 7.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 387/2012 г., II г. о., ГК. В него е прието, че по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост. Целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение. Точно такъв е и случаят по настоящото дело.
Следва да се има предвид и практиката на ВКС, свързана с процесуалното представителство на етажната собственост. Така в определение № 59 от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I-во г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, изрично е прието, че предявяването на иск по чл.109 ЗС срещу етажен собственик за прекратяване на неоснователните действия, с които се пречи на останалите етажни собственици да използват общите части на сградата според тяхното предназначение, попада в обхвата на делата по чл.23, ал.4, предл.1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя /председателя на УС/, без за това да е необходимо изричното му овластяване от ОС на ЕС. По същия начин – в определение № 62 от 26.01.2012 г. по ч. гр. д. № 713/2011 г. на ВКС, III-то г.о, съставът на ВКС е разгледал правната уредба на чл.23, ал.3, ал.4 и ал.5 ЗУЕС и е направил извод, че по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на ОС по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание. Същият извод е направен и в определение № 582 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 1120/2012 г. на ВКС, IV-то г.о.; определение № 314/22.07.2009 г. по гр. д. № 287/2009 г. на ВКС, II-ро г.о., определение № 505 от 25.10.2011 г. по ч. гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, I-во г.о. и др.
По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който да постанови решение по съществото на правния спор по чл.109 ЗС, като прецени дали преградената площ представлява обща част на сградата и дали е налице неоснователно действие, поддържано от ответниците, което пречи на останалите етажни собственици да упражняват правото си на собственост върху общите части.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1498 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2522/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: