3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. София, 06.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1843 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Национална електрическа компания“ ЕАД против решение № 1063 от 07.05.2019г. по в.т.д. № 3116/2018г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от касатора молба по чл.247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 158/ 18.01.2018г. като навсякъде в диспозитива му вместо сумата 686 133,96 лева се чете сумата 673 528,51 лева и е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателите атакуват въззивното решение като неправилно, тъй като сборът на присъдените суми от 601 189,05 лева - недължимо платени за енергия за небаланс, и 72 339,46 лева – за обезщетение за забава, не е 686 133,96 лева, а е 673 528,51 лева т.е. за разликата от 12 605,45 лева е налице очевидна фактическа грешка. Сочи се, че решението е очевидно неправилно. Претендира разноски по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна по жалбата и по делото, „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, поддържа, че жалбата е неоснователна.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови отхвърлителното си решение по чл.247 ГПК апелативният съд е приел, че действително в диспозитива на решението е посочено, че общата сума от 686 133,96 лева се формира от сумите 601 189,05 лева - за енергия за небаланс, и 72 339,46 лева – обезщетение за забава, което е явна грешка, доколкото сборът на двете суми е 673 528,51 лева, а не 686 133,96 лева. Същевременно, съдът е счел, че в случая не се касае до очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК. Посочено е, че такава грешка е налице само при несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Прието е, че в случая, такова разминаване не е налице, доколкото и в мотивите, след като съдът е приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 686 133,96 лева, е посочил, че същата се формира от сбора на двете суми: 601 189,05 лева - за енергия за небаланс, и 72 339,46 лева – обезщетение за забава, което е математически грешно, но което е отразено и в диспозитива на решението. Изложени са съображения, че е недопустимо по реда на чл.247 ГПК чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка да се замести вече формираната и изразена в съдебния акт воля на съда, което би обусловило различен правен резултат. Оставено е без уважение и искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, доколкото уважаването му е обусловено от уважаване на молбата по чл.247 ГПК, като в тази част обжалваният акт има характер на определение.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, а именно за 601 189,05 лева – за недължимо платена енергия за небаланс, и за 72 339,46 лева – за недължимо платено обезщетение за забава, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД. Доколкото в мотивите на решението действително формираната воля на съда е за сумата от общо 673 528,51 лева, явяваща се правилния сбор от сумите 601 189,05 лева и 72 339,46 лева, е налице допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка при отразяване на действителната воля на съда в диспозитива на решението, в който е присъдена сумата от 686 133,96 лева, поради което обжалваният акт, с който се оставя без уважение молбата по чл.247 ГПК, като неправилен следва да бъде отменен, а молбата по чл.247 ГПК – уважена чрез поправяне на размера на присъдена в диспозитива сума от 686 133,96 лева на 673 528,51 лева.
С оглед уважаването на молбата по чл.247 ГПК, присъдените в полза на ищеца разноски следва да бъдат редуцирани от 29 795,36 лева на 29 247,97 лева за първоинстанционното производство и от 14 172,68 лева на 13 912,30 лева за въззивното производство, поради което обжалваното решение в частта, с която се отхвърля молбата по чл.248 ГПК, имащо характер на опредление, следва да бъде отменено, като се допусне исканото изменение на решение № 158/ 18.01.2018г. по в.т.д. № 3116/2018г. на Апелативен съд – София в частта за разноските.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1063 от 07.05.2019г. по в.т.д. № 3116/2018г. на Апелативен съд – София, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 158/ 18.01.2018г. по в.т.д. № 3116/2018г. на Апелативен съд – София, като вместо "сумата от 686 133,96 лева”, се чете "сумата от 673 528,51 лева".
ДОПУСКА изменение на решение № 158 / 18.01.2018г. по в.т.д. № 3116/2018г. на Апелативен съд – София в частта за присъдените в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД разноски, като намалява същите на 29 247,97 лева за първоинстанционното производство и на 13 912,30 лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |