Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 13.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 241 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалби на двамата подсъдими В. Л. В., чрез адвокат В. А., и на подсъдимия К. К. П., против решение № 457 от 11.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 672/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в които се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касационната жалба на подсъд. В. В. не съдържа доводи за нарушение на материалния закон, освен твърдението за „несъставомерно поведение в деянието“, което, според защитата, изключва субективната страна на деянието по чл. 115 от НК. За съществени процесуални нарушения са изтъкнати възраженията за едностранчив доказателствен анализ; пренебрегване на здравословното състояние на подсъдимия при постъпването му в следствения арест; с неоснователния отказ да се разпита като свидетел Х. Ц.; изграждане на съдебните изводи въз основа на свидетели заинтересовани от изхода на делото; с игнориране на фактите по упражнено насилие; ограничаване на правото на защита с липсата на мотиви относно състоянието на афект и поради отказа на съда да назначи допълнителна балистична експертиза. Явната несправедливост на наказанието е изведена от завишения размер на лишаването от свобода, при определянето на което съдът не взел предвид незрялата възраст на подсъдимия и разкаянието му за стореното от него. В самостоятелната жалба на подсъдимия К. П. касационното основание нарушение на материалния закон е изведено като последица на допуснатите съществени процесуални нарушения, сред които са изброени застъпените в жалбата на другия съпроцесник, а още и: неприобщаване чрез прочитането им на всички показания на свид. З. от досъдебното производство (прочетени били от 07.10.2014 г., но не били прочетени от 07.09.2014 и от 27.05.2014 г.); позоваването на свидетели със съмнения за достоверност на техните показания. В касационната жалба подсъдимият излага собствен доказателствен анализ на събраните по делото доказателствени източници. Настоява за намаляване на определените му наказания, но не сочи аргументи за тяхната несправедливост или прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Подсъдимият В. и защитниците му адвокатите А. и Б. поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Навеждат допълнителни доводи, че с отказът да се назначи поисканата балистична експертиза фактите по делото останали неизяснени. Оспорват приетата фактическа обстановка по издаване на звук от натискане на пистолетния спусък, тъй като в състоянието в което е намерено (заседнал патрон в цевта) оръжието не е могло да произведе изстрел и спусковият механизъм не могъл да се движи. Твърдят още, че е препятствана тяхната възможност за проверка на онези свидетелски показания, на чиято достоверност съдът стъпил, за да изведе изпълнителното деяние на опита за убийство. Изразяват теза, че правната квалификация не е прецизна, тъй като деянието не представлява недовършен опит към убийство, а закана към убийство по чл. 144, ал. 3 от НК, за което настояват неправилно приложеният материален закон да бъде поправен с преквалифициране на деянието или делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Наложеното наказание се оценява за несъразмерно тежко на извършеното престъпление, неправилно е пренебрегнато здравословното състояние на подсъдимия след нанесения му побой, не са обсъдени и наличните обстоятелства за физиологичен афект. Подсъдимият П. и защитникът му адвокат К. настояват за удовлетворяване на касационните им искания. Излагат доводи, че процесуалните нарушения не позволяват оставянето в сила на въззивния съдебен акт, постановен въз основа на непроверени и противоречиви свидетелски показания и допълнително твърдят, че при техническата засечка на оръжието е невъзможно то да издаде звук като от щракване на спусък. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилите жалби за неоснователни и предлага атакуваното въззивно решение да се остави в сила. Частният обвинител Л. З. и неговият повереник адвокат М. Н. не вземат становище пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 457 от 11.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 672/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав е потвърдена изцяло присъда № 124 от 25.04.2016 г. по н.о.х.д. № 2887/ 2015 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХХІІІ състав, с която подсъдимите били признати за виновни в това, че на 07.09.2014 г. в [населено място], [улица], № **, пред бар „Е.“ и дискотека „Н. Ф.“, подсъдимият В. Л. В., като извършител, в съучастие с подсъдимия К. К. П., като помагач, направил опит умишлено да умъртви Л. И. З. с огнестрелно оръжие – пистолет „Ceska Zbrojovka”, № *****, калибър 6,35 мм, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини (оръжието не произвело изстрел, тъй като патронът засякъл в цевта), поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (за подсъд. В.) и във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК (за подсъд. П.) на всеки от съучастниците било определено при условията на чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание от пет години „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим за изпълнение в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Със същата присъда подсъдимият П. бил признат за виновен и в това, че на неустановена дата придобил и до 07.00 часа на 07.09.2014 г. в [населено място], [улица], № **, държал огнестрелно оръжие – пистолет „Ceska Zbrojovka”, с № ******, калибър 6,35 мм, както и боеприпаси за него – пет броя патрони, произведени от „Sellier§Bellot”, Ч., с обозначения на дъната им „SBP 6.35”, калибър 6.35 мм, без да има за това надлежно разрешение (съгласно чл. 50 от ЗОБВВПИ), поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил на подсъдимия П. едно общо най-тежкото наказание измежду наказанията, наложени му по н.о.х.д. № 19859/ 2014 г., по описа на Софийски районен съд и тези по разглежданото наказателно производство, а именно – пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Към общото наказание присъединил наказанието глоба в размер на 800 осемстотин лева (наложено му по н.о.х.д. № 19859/2014 г.) С първоинстанционната присъда съдът приспаднал предварителното задържане на двамата подсъдими с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест, а така също и изтърпяното от подсъдимия П. наказание пробация по н.о.х.д. № 19859/ 2014 г., по описа на Софийски районен съд, като два дни пробация зачел за един ден лишаване от свобода. Софийският градски съд признал подсъдимия К. К. П. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 1 от НК, на основание чл. 9, ал. 2 от НК. В тежест на подсъдимите съдът възложил разноските по делото, без тези по оправданото обвинение. Касационната жалба на подсъдимите В. и П. в частта за допуснати съществени процесуални нарушения е основателна. Пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимите направили аргументирано искане за допускане на допълнителна балистична експертиза по въпроси, по които вещото лице не е могло да отговори в непосредствения му разпит в съдебно заседание. Те се отнасяли до възможността спусковият механизъм да бъде натиснат след техническата засечка на пистолета, заради която не е произведен изстрел по време на деянието. Експертът пояснил, че са необходими допълнителни експериментални изследвания, които не са били приложени при изготвената от него балистична експертиза. Въззивният съд отхвърлил искането за събиране на нови доказателства, тъй като не били нужни за изясняване на обективната истина по делото, а броят на щраканията на засякъл пистолет били без фактическо и правно значение за обвинението (стр. 69-70 от въззивното дело). Поначало въззивният съд е суверенен в преценката си да допусне събирането на нови доказателства по искания на страните. В тази преценка следва да се ръководи от въведените с чл. 13 и чл. 14 от НПК основни начала (принципи) на наказателния процес – длъжен е да предприеме всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, а вътрешното си убеждение да вземе след обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за извършеното престъпление, неговото авторство и наказателната отговорност на дееца. Защитата на подсъдимите настоятелно оспорвала приетите още с първоинстанционната присъда факти и обстоятелства за невъзможността при установената техническа засечка пистолетът да стреля. Нещо повече – те твърдят, че спусковият механизъм на оръжието изобщо не е могъл да бъде натиснат от подсъд. В. В., както е прието от фактическа страна от съдилищата. След като изрично вещото лице е заявило, че не може да отговори на поставените в съдебно заседание въпроси, още по-малко може да се очаква въззивният съд да аргументира своите изводи при очевидната липса на необходими научни познания и опитност в областта на балистиката. При липсата на експертен отговор и изрично възражение на защитата в тази насока въззивният съд е бил длъжен да допусне поисканата експертиза. Защото с останалите доказателства експертната празнина не е преодоляна. Нарушението на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК е съществено, тъй като двамата подсъдими и техните защитници са били лишени от възможността да докажат отстоявано от тях твърдение, пряко свързано с главния факт на доказване и оправдателната си позиция за липса на изпълнително деяние на престъплението убийство. Следователно нарушени са техните процесуални права – касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Налага се задължителният извод, че приетото от фактическа страна натискане на спусъка на пистолета от подсъд. В. не е категорично и несъмнено доказано по делото. Следователно въззивният съд, а преди него и първоинстанционният съд, постановили съдебните си актове въз основа на предположение. Те не обсъдили всички факти и обстоятелства от съществено значение за повдигнатото обвинение и не успели да отхвърлят и други възможни версии за деянието, освен наложената с присъда. Това е така, от една страна, защото защитата е искала да подложи на проверка достоверността на част от свидетелските показания за щракване на спусъка на огнестрелното оръжие, която теза те изрично заявили в хода на въззивните прения. А съдът не разгледал доверието си в показанията на свидетелите-очевидци от това гледище, за да отхвърли защитните възражения като несъстоятелни. От друга страна, защото е оспорена правната квалификация на деянието, дадена с първоинстанционната присъда. Според защитата липсата на следи по вклинената гилза, включително и за удряне върху възпламенителя, както и за въздействие върху спусъка на оръжието, представяли за неубедителна тезата за опит към убийство, а към друг вид престъпление – закана с убийство, хулиганство и др. Въззивният съд изобщо не е подложил на задълбочен и всестранен анализ правната квалификация на извършеното деяние. Позовал се на използваното средство за умъртвяване, насочеността на огнестрелно оръжие годно да причини смърт, на непосредствената му близост до пострадалия, на заявеното от подсъд. В. „да избие/ликвидира всичките“, за да обоснове обвинителната теза. Но и другите две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 325 от НК също могат да бъдат осъществени чрез насочване на огнестрелно оръжие към жив човек, чрез неговото зареждане и подготовка за стрелба, чрез натискане на спусъка и мн. др. сходни, активни действия за психическо заплашване или демонстрация на хулиганска проява. В конкретния случай, опитът към убийство и заканата с убийство се доближават изключително близко при установената липса на изстрел от засеклия пистолет. А съображения спрямо искането на защитата за преквалифициране на деянието в по-леко наказуем закон не са изложени. Възражения в тази насока изрично са били направени. Необходимо е било в решението да залегне допълнителна правна мотивировка, от която да личи вътрешното убеждение на съда за възприетата категорична позиция, подкрепена с убедителни аргументи и анализ за липсата на признаци от друг състав на престъпление. Затова и основателно се оказва оплакването на касаторите, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви – касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Допусната е и друга проява на същото касационно основание. Въззивният съд не е дал отговор на поставените пред него възражения. А те са свързани с оспореното от защитата твърдение, че при натискане на спусковия механизъм на засяклото оръжие свидетелите-очевидци чули шум като от щракване на спусъка; че е невъзможно при техническата засечка пистолетът да издаде подобен звук и затова са настоявали за експертен отговор по този въпрос; налице ли е негоден опит към убийство и как е извършен – с абсолютно или относително негодни средства. Намерените съществени процесуални нарушения налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Изходът на делото препятства касационната проверка по останалите доводи на касаторите, които са свързани с фактическите и правните изводи на въззивната инстанция, които не са окончателни заради отмяната на въззивния съдебен акт и предстоящото повторно разглеждане на въззивното съдебно производство. Процесуалните страни могат да подновят доказателствените си искания и да поставят нови искания за събиране и проверка на доказателства. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 457 от 11.11.2016 г. по в.н.о.х.д. № 672/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.