Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 27.04.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията Декова гр.дело №4329 по описа за 2015 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 23.04.2015г., постановено по в.гр.д.№800/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.02.2015г. по гр.д.№15539/2014г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №1223 от 22.12.2015г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения от касатора въпрос: „възможно ли е посочването в трудов договор на периода на учебната година да се възприеме като „технологическа причина” по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, което да изпълнява императивните изисквания на правната норма”, разрешението във въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС: според решение № 176 от 15.03.2010г. по гр.д.№3022/2008г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е необходимо в срочния трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ – за определен срок, който е най-малко една година или за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя, за работа в ОДЗ /която няма характера по ал.3/, да е посочено изключението по параграф1, т.8 ДР на КТ, обуславящо срочността му и че записването „до края на учебната година” определя срока, но не и обективните причини за него по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, които задължително следва да са налице към сключването и да се посочат в договора по чл.68, ал.1, т.1 КТ когато е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. С решение №104 от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, чрез процесуални представители адв.П., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Н. И. М. срещу Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №1295/01.09.2014г. на директора на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител ДГ”. Въззивният съд е приел за установено, че трудов договор № 932/13.09.2013г. е сключен между страните на основание чл.68 ал.1 т.1 и ал.4 от КТ, вр. §8 ДР на КТ, за определено време от 16.09.2013г. до 15.09.2014г./вкл./ и със заповед № 1295/01.09.2014г. е прекратено трудовото правоотношение по причини – изтичане на уговорения срок. Съдът е приел, че: при положение, че няма никакъв спор, че договорът е подписан напълно доброволно от служителя, след като е постигнато споразумение по всички негови елементи, включително и срока на действие, не е налице предпоставка за атакуване на законността на същия с обратна сила. Волята на страните е била такава. Съдът е приел, че този извод се подкрепя от обстоятелството, че не само договорът е уговорен за продължителност в рамките на допустимия период от три години, каквото е изискването на чл.68 ал.1 т.1 и на алинея 4 от КТ /до една година/, но и е изпълнен от двете страни без никакви възражения. Трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, след изтичане на уговорения срок от една година, поради което и не е налице задължение за работодателя непременно да го продължи със същия работник/служител, само защото същият е изпълнявал стриктно възложената работа и е нямало никакви забележки към него за трудовата дисциплина. Въззивният съд е приел, че срокът е съобразен предвид характера на длъжността „учител” и съответно за периода на учебната година 16.09.2013г./15.09.2014г., което може да се възприеме като „технологическа причина” по параграф1, т.8 от ДР на КТ. В противоречие с дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос въззивният съд е тълкувал и приложил параграф 1, т.8 ДР на КТ, приемайки, че е възможно посочването в трудов договор на периода на учебната година да се възприеме като „технологическа причина” по смисъла на параграф 1, т.8 ДР на КТ, което да изпълнява императивните изисквания на правната норма. Трудовият договор е сключен при действието на измененията на чл.68 КТ, при които с разпоредбите на ал.3-5 са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл.68 КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл.68, ал.3 от КТ, посочена в договора, тъй като тъй не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл.68 ал.4 КТ, като в §1 т.8 ДР на КТ е регламентирано, че “изключение” по смисъла на чл.68 ал.4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко от 1 година- изр.1 на чл.68 ал.4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя- изр.2 на чл.68 ал.4 КТ. В случая в договора не са посочени конкретни факти за причини, представляващи “изключение” по смисъла на чл.68 ал.3 КТ и в инстанциите по същество не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието “по изключение”, визирано в посочената разпоредба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на трудовия договор за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността. Предвид че изпълняваната от ищцата длъжност „старши учител ДГ” безспорно е съществувала преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68, ал.3 от КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени конкретни причини, обуславящи срочността, съгласно чл.68, ал.4 от КТ във връзка с §1, т.8 от ДР на КТ и не са представени доказателства за наличието на такива причини. По силата на разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време. Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от работодателя основание за уволнение с издадената заповед №1295/01.09.2014г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325 т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и спорът да се реши по същество от касационната инстанция. В случая не са налице предпоставките по чл.68, ал.3 от КТ, нито предпоставката “по изключение” по чл.68, ал.4 от КТ. Следователно трудовият договор е сключен в нарушение на посочените законови разпоредби. При това положение по силата на чл.68, ал.4 от КТ трудовият договор между страните се счита за неопределено време, поради което не е налице приложеното основание по чл.325, т.3 от КТ, от което следва незаконността на уволнението, а оттам – че е основателен обективно съединеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като исковете бъдат уважени. С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски в инстанциите по делото в размер на1240лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 23.04.2015г., постановено по в.гр.д.№800/2015г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Н. И. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.П. С.” №38, ап.9, извършено със заповед № 1295/01.09.2014г. на директора на Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”. ВЪЗСТАНОВЯВА Н. И. М. на предишната работа като “ старши учител ДГ”. ОСЪЖДА Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, [населено място], [улица], да заплати на Н. И. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул.П. С.” №38, ап.9, сумата 1240лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Целодневна детска градина „М.” с филиал „Котаракът с чизми”, [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 90лв. - държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: