Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * главен иск * евентуален иск * нередовност на въззивна жалба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

София, 28.10.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Виолета Петрова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 3769 /2013 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Българската държава (нататък и Държавата), представлявана от министъра на Р., срещу въззивно решение № 22 от 07.02.2013 г. по възз. гр.д. № 588 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение № 1622 от 31.08.2012 г. по гр.д. № 701 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о. и вместо това е постановено друго, с което на основание чл.124,ал.1 ГПК е признато по отношение на Държавата, представлявана от министъра на Р., че [община] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], приморски парк „Горчивата чешма” с посочен идентификатор по кадастралната карта, одобрена с посочена заповед от 2004 г., с площ 5 313 кв.м., при граници - имоти с посочени идентификатори и държавата е осъдена да заплати на [община] 4 864.37 лева разноски по делото за двете инстанции.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 409 от 16.07.2013 г. по процесуалноправните въпроси : :може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася; Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Насрещната страна [община] оспорва основателността на касационната жалба.

По правните въпроси настоящият състав намира следното:

По първия:

Въпросът е по приложението на правилото на чл.210 ГПК.

При обективно съединяване на искове, когато един петитум е основан на различни изключващи се основания и ищецът е заявил едно от основанията като главно, а другото като евентуално (исковете са предявени в съотношение на главен към евентуален), разглеждането на евентуалния иск е обусловено от изхода от разглеждането на главния иск и съдът следва да се произнесе първо по главното наведено основание (по главния иск) и едва в случай, че го намери за неоснователен, да се произнесе по второто наведено основание (по евентуалния иск) като посочи в диспозитива на решението си правната квалификация на разгледания иск.

По втория:

След като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА) съдът по същество е длъжен да разгледа своевременно направено от ответника възражение за придобивна давност.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: между страните няма спор за притежанието на правото на собственост върху процесния имот от Държавата преди влизане в сила на ЗОС и З.; имотът е в строителните граници на населеното място; със заповед от 1985 г. на Председателя на ИК на ОНС В. имотът е отреден за парк и спортен терен и т.к. мероприятието е било реализирано, имотът не е възстановен на бившия собственик, което е постановено с решение на ВАС; отреждането на имота е станало при действието на ППЗТСУ (отм.) – чл.75,ал.1,т.2 б. „б.” поради което възражението за нищожност на заповедта е неоснователно; ответникът упражнява фактическа власт върху имота повече от 15 години; с това са осъществени предпоставките на разпоредбата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС: тя има за предмет както застроени, така и незастроени терени, които към влизане в сила на разпоредбата съгласно предвижданията на действащите градоустройствени планове са отредени за обществени и градоустройствени мероприятия на общините, така по силата на закона е настъпила трансформацията на частната държавна собственост в частна общинска собственост за визираните имоти; процесният имот отговаря на изискванията на разпоредбата и не попада в историческото ядро на морската градина. С това е обоснована основателността на иска. В. съд не е разгледал наведено от ответника възражение за придобивна давност, което е прието за разглеждане. В. съд е приел, че на ищеца следва да се заплатят направените по делото разноски за двете инстанции.

По доводите за неправилност на решението :

Че въззивният съд се е произнесъл недопустимо, т.к. във въззивната жалба не се съдържат доводи за пороци на първоинстанционното решение, поради което тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а правилото на чл.262,ал.1 ГПК не предвижда възможност за последващо отстраняване на нередовности по т.3,т.5 и т.6 на чл.260 ГПК.

Д., че [община] е подала въззивна жалба, в която се изброяват общо видовете пороци на първоинстанционното решение, визирани в чл.281,т.3 ГПК : необоснованост, противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и не е посочен конкретно нито един порок, който да води до нищожност, недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, е основателен.

Правилото на чл.260,т.3 ГПК изисква въззивната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на решението, но правилото на чл.262,ал.1 ГПК не предвижда за администриращия въззивната жалба съд задължение да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовност в жалбата си при липса на такъв реквизит (указание за порочността), следователно въззивна жалба, която не отговаря на изискванията на чл.260,т.3 ГПК, не е нередовна.

Основателен е доводът, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение (на чл.262,ал.1 ГПК) като е дал на жалбоподателя указание да посочи в какво се състои порочността на първоинстанционното решение. Само за пълнота следва да се отбележи, че указанията са изпълнени след изтичане на едномесечния срок за обжалване (на 15.10.2012 г., а съобщението за първоинстанционното решение е получено на 12.09.2012 г.) Като е обсъдил наведените в резултат на това указание допълнително доводи за неправилност на въззивното решение (а те не се отнасят до неправилно приложение на императивни материалноправни норми, за което въззивният съд следи и служебно съгласно приетото в т.10 от ТР 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за касационното производство), въззивният съд е допуснал нарушение на правилото на чл.269 ГПК, съгласно което извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Следователно основателен е евентуалният довод на касатора, че тези процесуални нарушения са се отразили на правилността на обжалваното решение.

С оглед дадения отговор на първия правен въпрос следва да се приеме, че е основателен и доводът, че въззивният съд се е произнесъл по евентуално предявеното основание на иска, без да разгледа главното наведено основание.

Както беше обосновано и в определението № 409 от 16.07.2013 г., с което е допуснато касационното обжалване на решението:

С исковата молба е предявено едно искане (петитум) с посочена правна квалификация – чл.2,ал.1,т.2 ЗОС във връзка с пар. 42 ПЗР ЗИД на ЗОС във връзка с пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА и са въведени фактически твърдения като основания за предпоставките по двете квалификации. Предпоставките по всяко едно от посочените квалификации по двата иска са различни, с тях са въведени две различни и взаимноизключващи се основания. Тяхното предявяване като основания на едно искане (петитум) е допустимо при посочване кое от основанията е главно и кое евентуално. В първото съдебно заседание (л.151,стр.2) ищецът е уточнил, че поредността на основанията е хипотезата на пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА, евентуално пар. 42 ПЗР ЗИД на ЗОС.

Видно от изложеното въззивният съд се е произнесъл по второто основание, въведено като евентуално, без да обсъди и се произнесе по главното – приел е, че са осъществени предпоставките на разпоредбата на пар. 42 ПЗР ЗИД ЗОС.

С оглед дадения отговор на втория правен въпрос следва да се приеме, че е основателен доводът на жалбоподателя, че след като е приел, че са осъществени предпоставките по едно от наведените основания на иска, въззивният съд не е разгледал направено с отговора на исковата молба (л.72) възражение за придобивна давност, което е прието за разглеждане с определение по подготовката на делото по чл.140 ГПК (л.110) и в първото открито съдебно заседание (л.150).

С оглед установените процесуални нарушения, правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да разреши по същество спора.

По същество:

Както беше обосновано въззивната жалба е бланкетна, но е допустима и редовна и следва да бъде разгледана такава, каквато е, без да бъдат взети предвид допълнително наведените указания за порочност на първоинстанционното решение, които се отнасят до неговата неправилност, но не до нарушения на императивни материалноправни норми.

Във въззивната жалба не се твърди, че първоинстанционното решение е невалидно и недопустимо, с допълнителната молба изрично е отбелязано, че е валидно и допустимо. При служебна проверка на първоинстанционното решение настоящият състав също намира, че то е валидно и допустимо, както и че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, както и че в това производство съдът не следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Т.к. във въззивната жалба не е посочен нито един порок на първоинстанционното решение, то не следва да бъде проверявано служебно за такъв.

От изложеното следва извод за неоснователността на предявените главен и евентуален иск, поради което и не следва да бъде разглеждано наведеното от ответника по исковете възражение за придобивна давност.

Обжалваното решение следва да бъде отменено, включително и в частта, с която държавата е осъдена да заплати на [община] разноски и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният на две основания иск да бъде отхвърлен.

Жалбоподателят не претендира разноски, нито е представил списък за направени разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. С оглед изхода от спора насрещната страна няма право на разноски и на нея също не следва да се присъждат такива.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 22 от 07.02.2013 г. по възз. гр.д. № 588 /2012 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение № 1622 от 31.08.2012 г. по гр.д. № 701 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о.. Вместо това постановява:

Отхвърля предявения от [община] срещу Българската държава, представлявана от министъра на Р., иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на Българската държава, че [община] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], приморски парк „Горчивата чешма” с идентификатор 10135.536.355 по кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-13 от 16.02.2004 г., с площ 5 313 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.536.357, 10135.536.478, 10135.536.477, 10135.536.354, 10135.536.301, на основание придобиване от общината по силата на пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА, евентуално по силата на пар. 42 ПЗР ЗИД на ЗОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.