3 РЕШЕНИЕ № 152 София, 19.08.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1073/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 ГПК. Подадена е от Т. А. Т. от [населено място] чрез адвокат Е. Л., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1303 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 10349/2014 г. на Варненския районен съд, с което молителят е осъден да заплаща на А. Т. А., чрез нейната майка и законна представителка Т. К. С., месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 12.08.2014 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и месечна издръжка от по 200 лева за минало време за периода от 12.08.2013 г. до 12.08.2014 г., или в общ размер от 2 400 лева, ведно със законната лихва, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Молителят твърди, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван поради злоупотреба с право от страна на ищцата при посочване на постоянния му и настоящ адрес, както и че е бил лишен от възможността да извърши съответните процесуални действия и да защити позицията си и представя писмени доказателства от съществено значение за спора. Иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответницата чрез своята майка и законна представителка счита, че молбата е неоснователна. С определение № 101 от 11.04.2016 г. молбата е приета за допустима, като подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Производството по гр. д. № 10349/2014 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по иск за издръжка на малолетното дете А. Т. А.. Съобразно правилото, установено с чл. 38, изр. 1 ГПК, съдебните книжа са изпратени на молителя за връчване на адреса му по исковата молба - [населено място],[жк], вх. Б, ет. 8, ап. 55. На 05.09.2014 г. връчителят е уведомил съда, че книжата не са връчени, тъй като ответникът не живее на посочения адрес. На Т. С., в качеството й на майка и законна представителка на ищцата, са дадени указания да представи справка за настоящ и постоянен адрес на ответника. В молбата, подадена от адвокат Д. Д. - процесуален представител на ищцата, като настоящ адрес е посочен [населено място], [улица], на който ответникът не е открит; на 01.10.2014 г. на входната врата на ап. № 9 е залепено уведомление, но страната не се е явила на посочения в уведомлението адрес, за да получи съдебните книжа. Същевременно, в поисканата с молбата справка от Националната база данни „Население” като постоянен и настоящ адрес е посочен: [населено място],[жк], вх. Б, ет. 8, ап. 46, на който е изпратено съобщение съгласно чл. 38, изр. 2 ГПК. В продължение на един месец, считано от 29.09.2014 г. до 28.10.2014 г., адресът е бил посетен от връчителя трикратно, по различно време, по ответникът не е бил намерен и не се е отзовал на съобщенията. Съдът е разпоредил на основание на чл. 47, ал. 1 ГПК да се залепи уведомление и един екземпляр да се пусне в пощенската кутия. На 03.11.2014 г. и на 24.11.2014 г., поради липса на достъп до апартамента, на входната врата на входа са залепени уведомления, че книжата се намират в канцеларията на Варненския окръжен съд и в двуседмичен срок ответникът може да се яви, за да ги получи. Посочено е, че в противен случай книжата ще се приложат към делото и ще се считат за редовно връчени. След изтичане на срока и въз основа на констатация от 09.12.2014 г., че за получаване на съобщението не се е отзовал никой, на 12.12.2014 г. съдът е разпоредил предоставяне на правна помощ чрез оказване на процесуално представителство на основание чл. 23, ал. 1 вр. чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ и чл. 47, ал. 6 ГПК. За особен представител е назначена адвокат Г. А. Ц. от В. адвокатска колегия, която е представлявала ответника в производството по делото. С оглед така установените по делото данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., счита, че молбата за отмяна е неоснователна поради следното: На посочения в исковата молба адрес, както и на следващия посочен от ищцата чрез процесуалния й представител /този в [населено място]/, съдебните книжа са били изпратени от Варненския районен съд, но връчване не е извършено по причина, че адресатът не е открит. По същата причина връчване не е извършено и на удостоверения от компетентната служба настоящ адрес, който е посочен и като постоянен адрес на ответника. Документирането на невъзможността за връчване на съдебните книжа съответства на правилата на ГПК и на съдебната практика по приложението им, тъй като адресът е бил посетен от длъжностното лице - връчител, три пъти в рамките на едни месец, по различно време. Това е наложило връчването да бъде извършено по реда на чл. 47 ГПК и на ответника е бил назначен особен представител, който го е представлявал в производството по делото. Видно от посоченото в молбата за отмяна, пречката за лично връчване е фактът, че самият молител не е подал уведомление в общината за промяна на настоящия си адрес, който е различен от постоянния и е [населено място],[жк], вх. Г, ет. 8, ап. 72, и така не е изпълнил вмененото му с чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация задължение да заяви в законоустановения срок промяната на настоящия си адрес. Не е доказано недобросъвестно упражняване на права, изразяващо се според твърденията в молбата за отмяна в това, че действителният настоящ адрес бил известен на законната представителка на ищцата, но последната заблудила съда, посочвайки вместо него погрешни адреси. В обобщение, твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила при призоваването, вследствие на които молителят е бил лишен от възможност да участва в производството по делото и да организира защитата си, както и че не е бил надлежно представляван, поради злоупотреба с право от страна на ищцата, са неоснователни. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна на влязлото в сила решение. На второ място молителят твърди, че след влизане в сила на решението е разкрита непълнота на фактическия и доказателствен материал относно възможностите му да доставя издръжка на малолетното си дете. Счита, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма как назначеният особен представител да се снабди с документи за трудоспособността и доходите на страната, които да послужат като доказателства в процеса. Представя писмени доказателства. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че след като молителят е бил надлежно представляван по делото от особен представител - адвокат, определен по Закона за правната помощ, не се касае за обективна невъзможност да се разкрие истината при висящността на делото, а до последица от осъществения начин на защита, при което основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не намира приложение. На трето място в молбата за отмяна се посочва, че голяма част от твърденията в исковата молба не отговарят на действителното положение, но са възприети като верни от съда и той е основал решението си на тях, без другата страна да е имала възможността са се защити. По същество това са оплаквания за неправилност на решението, а не твърдения за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които да съставляват основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата - ищца по делото, е направила искане за присъждане на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд. С оглед изхода на спора, то се явява основателно. Видно от представените договори за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 19.02.2016 г. и № [ЕГН] от 07.06.2016 г., договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в размер на 700 лева. Предвид възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност и явяването на процесуалния представител на страната в съдебно заседание, разноските следва да бъдат присъдени в минималния размер от 500 лева, предвиден в чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/09.97.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. А. Т. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1303 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 10349/2014 г. на Варненския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. ОСЪЖДА Т. А. Т. да заплати на Т. К. С. като майка и законна представителка на А. Т. А., разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: