Р Е Ш Е Н И Е № 245 гр.София, 13.05. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ..................……. и с участието на прокурора………………............…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2207 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С разпореждане от з.з. на 19.Х.2018 г., постановено по настоящето дело, е била допусната до разглеждане по същество молбата на Н. И. С. от гр. Плевен с вх. № 21342 от датата 16.VІІІ.2018 г., същият действащ като едноличен търговец с фирмата „М. – НС- Н. С.”, в която се съдържа искането му по чл.303, ал. 1, т. 2, предл. 4-то ГПК за отмяна на влязлото в сила – по реда на чл. 296, т. 1 ГПК- въззивно решение № 529 на Плевенския окръжен съд, ГК, І-ви с-в, от 16.ХІ.2014 г., постановено по гр. дело № 868/2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 890-І/9.VІ.2014 г. на РС-Плевен по гр. д. № 203/2014 г.: за признаването за установено в производство по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 410 ГПК, че ЕТ настоящ молител дължи на ищцовото „Бурденис`93” О.-гр. С. сума в размер на 1504.71 лв. (хиляда петстотин и четири лева и седемдесет и една стотинки), „представляваща главница – за разликата над 2 336.73 лв. и до 3 841.44 лв., произтичаща от неизплатената цена на закупени и получени месни продукти по фактура № 1000009292/5.ХІІ.2012 г.”, а също и сума в размер на 249.12 лв. (двеста четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху общо претендираната в заповедното пр-во сума от 4 210.91 лв., съответно за периода 6.ХІІ.2012 г. – 22.VІІ.2013 г. и ведно със законната лихва върху главницата от 3 841.44 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (22 юли 2013 г.), по което е било образувано ч. гр. дело № 3928/2013 г. по описа на РС-Плевен, и до окончателното погасяване на първото от тези две задължения. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС молителят в извънинстанционното пр-во ЕТ Николай С. от гр. Плевен, както и ответното по молбата му за отмяна „Бурденис`93” О.-гр. С., редовно призовани, не са били представлявани. Поради това от страна на ВКС бяха съобразени твърденията на ЕТ в молбата му за отмяна досежно евентуалното наличие на предпоставката по т. 2, предл. 4-то на чл. 303, ал. 1 ГПК, а също и доводите му, наведени в неговата т. нар. „писмена защита” по делото (с вх. № 10203/27.ХІ.2018 г. по описа на ВКС), изготвена от процесуалния му представител по пълномощие от АК-Плевен. Съобразено бе и становището на търговеца ответник по молбата за отмяна – досежно нейната недопустимост и неоснователност, обективирано още в писмения му отговор с вх. № 23011/11.ІХ.2018 г. по описа на първостепенния съд /РС-Плевен/, както и искането му с пощенско клеймо от датата 29.ХІ.2018 г /чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК/ за даване ход на делото в о.с.з. на 3.ХІІ.2018 г. и за присъждане на разноски за настоящето извънинстанционно производство в размер на изплатения адвокатски хонорар от 300 лева. Като писмено доказателство в настоящето извънинстанционно производство е приет приложен към молбата за отмяна заверен препис от протокол № 417 от откритото съдебно заседание пред Плевенския РС, НК, ХІІ-и с-в, проведено на 10.VІІІ.2018 г. по н.о.х.д. № 2006/2018 г., чиито предмет е било одобряване на постигнатото Споразумение между Районна прокуратура – гр. Плевен и подсъдимия Руси Г. П. от гр. Свиленград: за признаването на последния за виновен в това, че на датата 7 март 2014 г. в гр. Плевен, по гр. дело № 203/2014 г. по описа на РС-Плевен, той съзнателно се е ползвал от официални документи, с цел същите да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях обстоятелства, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва: ~ фактура № 1000009495 от 28.ХІІ.2012 г. за сключена сделка между „Бурденис`93” О.-С. и ЕТ „М. – НС-Н. С.”-гр. Плевен за продажба на месни продукти на обща стойност 1 504.70 лв., в която е удостоверено невярно обстоятелство - че е осчетоводена на посочената дата; ~ фактура № 1000009577 от 11.01.2013 г. за сключена сделка между „Бурденис`93” О.-С. и ЕТ „М. – НС-Н. С.”-гр. Плевен за продажба на месни продукти на обща стойност 965.02 лв., в която е удостоверено невярно обстоятелство – че е осчетоводена на посочената дата; ~ фактура № 1000009842 от 19.ІІ.2013 г. за сключена сделка между „Бурденис`93” О.-С. и ЕТ „М. – НС-Н. С.”-гр. Плевен за продажба на месни продукти на обща стойност 404.24 лв., в която е удостоверено невярно обстоятелство – че е осчетоводена на посочената дата; ~ фактура № 1000010165 от 29.ІІІ.2013 г. за сключена сделка между „Бурденис`93” О.-С. и ЕТ „М. – НС-Н. С.”-гр. Плевен за продажба на месни продукти на обща стойност 967.52 лв., в която е удостоверено невярно обстоятелство – че е осчетоводена на посочената дата. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните в настоящето извънинстанционно производство, намира, че молбата на Н. И. С. от гр. Плевен, действащ с фирмата ”М. – НС- Н. С.”, с предмет отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4-то ГПК - на влязлото в сила въззивно решение № 529/6.ХІ.2014 г. на Плевенския ОС, постановено по т. д. № 868/2014 г. /за частичното потвърждаване на съответното първоинстанционно решение на РС-Плевен/, е неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са следните: Главното твърдение в молбата за отмяна на ЕТ Н. С. от гр. Плевен е за това, че при уважаване на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 415 и чл. 410 ГПК/ срещу ЕТ настоящ молител положителен установителен иск на свиленградското „Бурденис`93” О., представлявано от управителя си Руси Г. П., първоинстанционният съд бил приел, че „издадените от ответника разходни касови ордери са погасили задължения към ищцовото дружество по доставка на стоки от датите 27.ХІІ.2012 г., 9.І.2013 г., 15.ІІ.2013 г. и 28.ІІІ.2013 г.”, като до този свой правен извод решаващият е достигнал на база констатацията си, че „тези доставки са надлежно вписани в дневниците за продажбите на продавача и стойността им е отразена в справки-декларации по ЗДДС”. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи вкл. и „престъпно действие на страната /респ. на нейния представител/ въз връзка с решаване на делото”. Точният разум на закона изисква това да е наказуемо по Наказателния кодекс конкретно деяние, извършено обаче от насрещната по спора страна, респ. представителя й по чл. 30, ал. 1 ГПК /т.е. такава, различна от „заинтересованата”/, което да е установено с влязла в сила присъда на наказателния съд. В процесния случай тази насрещна /ищцова/ страна е била търговско дружество- юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ. Според разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност, каквото е ответното по молбата за отмяна, се представлява от своя управител. По делото, по което е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, не е било спорно обстоятелството, че към датата на завеждането му /7.ХІ.2013 г./ от страна „Бурденис`93” О.-С., управител на последното е бил Руси Г. П.. Като пълнолетно /дееспособно и вменяемо/ лице той е могъл да носи наказателна отговорност: съгласно чл. 31, ал. 1 НК. Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК приравнява одобреното от наказателния съд споразумение за решаване на делото по неговите материално- и процесуалноправни последици с влязлата в сила присъда, а според съдопроизводственото правило на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В процесния случай, след близо 4 години, считано от влизането в сила на въззивното съдебно решение, чиято отмяна се претендира, Руси Г. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316 НК /във вр. чл. 311 от същия кодекс/ при разглеждането на първоинстанционното гр. дело № 203/2014 г. по описа на РС-Плевен, от което обаче „имуществени вреди не са причинени”, за което му умишлено деяние е получил наказание пробация. Същевременно в мотивите към решението си по същия облигационен спор въззивната инстанция дословно е приела, че: „Волята на страните за сключване на търговската продажба е обективирана в процесната фактура № 1000009292/5.ХІІ.2012 г., като изрично в нея е посочен и начина на плащане, а именно плащането на дължимата сума да се извърши чрез платежно нареждане по която и да е от посочените банкови сметки на продавача, открити в „Търговска банка Д” АД и в „И.” АД. Докато от писмените доказателства по делото се установява, че с преводно нареждане за кредитен превод от 8.Х.2013 г. ответникът е превел по с/ка на ищцовото д-во в „И.” АД само сумата от 369.47 лв., а други преводи по посочените 2 банкови сметки, които да са свързани с плащането на цената на продадените стоки по процесната фактура № 1000009202/5.ХІІ.2012 г. не се доказват, а и не се твърди от купувача да е извършвал такива парични преводи, по която и да е от 2-те банкови сметки”. При тези данни по делото в случая по необходимост се налага извод, че нито едно от 4-те документни престъпления, за извършването на които управителят на „Бурденис`93” О.-С. е бил признат за виновен, няма отношение към решаването на облигационния спор, по който е било постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна ЕТ Н. С. от гр. Плевен претендира. Напротив, за процесната данъчна фактура с № 1000009292/5.ХІІ.2012 г. (за разлика от инкриминираните с №№ 9495/28.ХІІ.2012 г., 9577/11.01.2013, 9842/19.ІІ.2013 г. и 10165/29.ІІІ.2013 г.) липсва заключение на наказателния съд тя удостоверява невярно обстоятелство, изразяващо се в осчетоводяването й на посочената в нея дата. Ирелевантно в тази връзка е какво е приел първоинстанционният съд във връзка с издадените от ответника /ЕТ настоящ молител/ разходни касови ордери от датите 27.ХІІ.2012 г., 9.І.2013 г., 15.ІІ.2013 г. и 28.ІІІ.2013 г. . Следователно, при така установената липса на главния елемент от фактическия състав на предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл.4-то ГПК, а именно решението, чиято отмяна се претендира, да е било основано върху престъпно действие на представителя на насрещната по спора страна /О./, то искането на молителя ЕТ Н. С. от гр. Плевен в този смисъл ще следва да се преценява като изцяло неоснователно. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение и предвид изрично направеното от представителя на ответното по молбата на ЕТ търговско дружество искане за това, молителят Н. Ив. С. от гр. Плевен ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Х.: съгласно приложени по делото пълномощно от 30 октомври 2018 г. и договор за правна защитна и съдействие от същата дата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от едноличния търговец Н. И. С. от гр. Плевен /с фирма „М. – НС-Н. С./ с вх. № 21342/16.VІІІ.2018 г. МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 4-то ГПК, на влязлото в сила въззивно решение № 529 на Плевенския окръжен съд, ГК, І-ви с-в, от 6.ХІ.2014 г., постановено по гр. дело № 868/2014 г., с което е било потвърдено в обжалваната негова част първоинстанционното решение № 890-І/9VVІ.2014 г. на РС-Плевен, ГК, 1-ви с-в, по гр. дело № 203/2014 г. О С Ъ Ж Д А молителя едноличен търговец Н. И. С. от гр. Плевен, ул. „Цар Самуил” № 109, ап. № 2, същият действащ с фирмата „М. – НС-Н. С.” /ЕИК[ЕИК]/, да заплати на ответното по молбата му за отмяна „Бурденис`93” О. /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Свиленград, област Х., ул. „23-ти септември” № 73, СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат на дружеството от АК-Х.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2