О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 гр. София, 06.02.2020 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч. гр. дело № 4727 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.П. Н. от АК-Велико Търново срещу определение № 615 от 7.10.2019 г, постановено по в.гр.дело № 363/2019 г на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 2457/9.8.2019 г по гр.дело № 2586/18 г на Шуменски районен съд за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове. В касационната жалба се подържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Подържа се, че не само страните по сделката, а и всяко трето лице е легитимирано да предяви иск за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД, а съдът е този който следва да отчете всички факти и обстоятелства, изложени от ищеца и относими към допустимостта на исковата претенция, т.е правният интерес следва да бъде преценен винаги конкретно, при всеки отделен случай.Атакуваната имуществена сделка рефлектира върху правната сфера на ищеца-бивш съпруг, който е собственик на 1/2 ид.част от имота.При прогласяване на нейната нищожност и при завеждане на иск за делба, жалбоподателят би могъл да предяви претенция за възлагане, тъй като не разполага с друго жилище, а упражнява родителските права върху роденото от брака дете.Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба Е. Т. М. и И. М. Ц. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.С. З.-С. от Шуменска адвокатска колегия.Излагат подробни съображения относно липсата на основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.Молят съда да не допуска касационно обжалване на въззивното определение. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните процесуалноправни въпроси, уточнени от съда, съобразно правомощията, дадени с ТР № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГТК : Относно наличието на правен интерес у трето на сделката лице от предявяване на иск по чл.26 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност, поради неравностойност на престациите при твърдения, че недвижимия имот, предмет на същата ще бъде предмет на иск за делба. По този въпрос се подържа и наличие на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК–противоречие на даденото от съда разрешение относно наличието на правен интерес със съществуващата практика на ВКС, обективирана в решение № 1410/18.12.2008 г по гр.дело № 6191/2007 г на П. ГО, както и в определение № 65 от 27.1.2010 г по ч.гр.дело № 705/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и определение № 295/24.6.2013 г по ч.гр.дело № 3681/2013 г на ВКС, Първо ГО. От данните по делото се установява следното : Касаторът-ищец по делото и ответницата Е. Т. М. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 1.7.2014 г решение по гр.дело № 2012/2014 г на РС-Плевен, като упражняването на родителските права върху роденото от брака дете е предоставено на бащата.През времетраенето му бившите съпрузите са придобили поземлен недвижим имот в [населено място], [община] с еднофамилна жилищна сграда и стопанска сграда.През 2018 г ищецът установил, че ответницата е прехвърлила на втория ответник И. М. Ц. собствената си 1/2 ид.част от имота с данъчна оценка 6 476, 80 лв, по замяна с движима вещ-кожен диван , модел „Витебск 3“, на стойност по фактура-410, 35 лв.Ищецът подържа, че сделката е нищожна, като сключена в противоречие с добрите нрави, налице е очевидна нееквивалентност на престациите-разликата в стойността на вещите е повече от 15 пъти.При условията на евентуалност предявява иск за нищожност, поради привидност на сделката, тъй като прикрива покупко-продажба, с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС. Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител са оспорили допустимостта, респ.основателността на предявените искове. Първоинстанционният съд е приел, че при сключване на договор за замяна между съсобственик и трето лице, с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 от ЗС не е налице нищожност, поради заобикаляне на закона.За съсобственика съществуват две процесуални възможности-да предяви нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или да повдигне преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване.Съсобственикът обаче няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване.Интересът да оспори с иск сделката произтича от правото му на изкупуване.Ищецът е предявил два установителни иска по чл.26 ал.1 ЗЗД-за прогласяване на нищожност поради накърняване на добрите нрави и евентуален-за нищожност, поради привидност, с оглед липсата на предявен иск за изкупуване обаче, установителните искове са недопустими поради липса на правен интерес.Още повече, ищецът подържа, че е узнал за сделката през м.април 2018 г, като двумесечният срок за предявяване на иска по чл.33 ал.2 ЗС е изтекъл, като с преклудиране на това му право е отпаднал интереса от оспорване на сделката с иск за прогласяване на нейната нищожност.Същите изводи са споделени от въззивния съд, който е приел за неоснователен доводът на ищеца, че интересът му се обуславя от предявяването на иск за делба, в който може да претендира възлагане на имота, тъй като липсвали данни за предявяване на такъв иск. С касационната жалба са представени следните съдебни актове : -Решение № 1410/18.12.2008 г по гр.дело № 6191/2007 г на П. ГО, постановено по реда на чл.218а б.“а“ ГПК /отм/, с което е прието, че наличието на правен интерес се извежда от твърденията в исковата молба и не зависи от произнасянето на съда по същество по друг кумулативно съединен иск. - Определение № 65 от 27.1.2010 г по ч.гр.дело № 705/2009 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, с което е прието, че освен с възражение, твърдението за нищожност на сделката може да се предяви с установителен иск, изходът по който не е обусловен от изхода по предявения ревандикационен иск относно същия имот. -В мотивите на определение № 295/24.6.2013 г по ч.гр.дело № 3681/2013 г на ВКС, Първо ГО, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК е прието, че правният интерес на третото лице, при предявен иск за нищожност на договор се преценява от твърденията в исковата молба.Няма нужда правният интерес да бъде доказван, още по-малко с влязло в сила решение по друг иск, който разкрива материалните права на третото лице, засегнати от считания за нищожен договор. При така изложеното, съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира следното : Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото мотивите на въззивното определение не са постановени в отклонение от цитираната по-горе съдебна практика.В съответствие с нея съдът е приел, че наличието на правен интерес, при предявен иск за нищожност се преценява винаги с оглед конкретните твърдения, изложени в исковата молба. Осъществено е обаче алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на което въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол, предвид отсъствието на константна и задължителна практика на ВКС по значимия за спора правен въпрос. Относно отговора на поставения въпрос. По силата на чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави-това са наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и зачитането им е в интерес на обществените отношения каквито са принципа на справедливостта, на добросъвестността, както предотвратяването на несправедливо облагодетелствуване. Нееквивалентността на престациите е конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.Правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност би имала само страната по сделката и нейните универсални правоприемници.Едно трето на сделката лице изобщо не би имало интерес от подобно установяване, дори да е съсобственик на недвижимия имот, защото пороците засягащи разпореждането на другия съсобственик с неговата част не влияят върху правната му сфера.Това е така, защото никой от съсобствениците не може да черпи права от пороци, засягащи други части от имота.В съответствие с установената практика по приложението на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция.Правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор, а третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността й, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната. Съществуващата съсобствеността може винаги да бъде прекратена чрез предявяване на иск за делба. Относно оплакванията в касационната жалба. С оглед дадения отговор на обуславящия касационното обжалване въпрос следва да се приеме, че въззивното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед конкретните твърдения за нищожност, изложени в исковата молба искът за прогласяване недействителност на сделката, предвид твърдяната неравностойност на престациите се явява процесуално недопустим, като предявен при липса на правен интерес. Правен интерес от предявяване на установителния иск би съществувал за ищеца при посочване на други основания за нищожност на договора, като преюдициален, но само когато е съединен с иска за изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС-напр., че договорът за замяна е привиден и прикрива договор за покупко-продажба, но съсобственика няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иска по чл.33 ал.2 ЗЗ за изкупуване.Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал произтича от правото му на изкупуване.Ако то не бъде заявено отпада и правния интерес да я оспорва.В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 54 от 18.3.2013 г по гр.дело № 627/12 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 296/15.7.2011 г по гр.дело № 179/2010 г на Четвърто ГО и решение № 302/28.11.12 г по гр.дело № 1597/2011 г на ВКС, Трето ГО. При сключване на договор за замяна на недвижим имот между съсобственик и трето лице, с цел да се избегне приложението на чл.33 ал.1 ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на сделката по тази причина.В резултат на замяната се прехвърля собственост, което не е забранено.Законът не предвижда забрана за съсобственика за разпореждане с притежаваната от него идеална част, а е въведено ограничение, чието нарушаване води до възникване на преобразуващото право на изкупуване при същите условия.Касаторът обаче не е упражнил това свое право в рамките на преклузивния срок. Наведените от него твърдения за наличие на правен интерес независимо от това, че е пропуснат срока по чл.33 ал.2 ЗС са неоснователни. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 615 от 7.10.2019 г, постановено по в.гр.дело № 363/2019 г на Шуменски окръжен съд и ПОСТАНОВЯВА : ПОТВЪРЖДАВА определение № 615 от 7.10.2019 г, постановено по в.гр.дело № 363/2019 г на Шуменски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ :1. 2.