2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 683 С., 18,10,2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………...……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 624 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2584/1.VІІІ.2011 г. на [фирма] - С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против въззивното определение № 1487 на Благоевградския ОС от з.з. на 15.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 534/11 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на Б. срещу първоинстанционното определение № 1252 на РС-Разлог от 23.ІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 1083/2010 г.: за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и на изп. лист въз основа на нея, издадени на 8 юли 2010 г. по ч. гр. дело № 1083/10 г. по описа на този районен съд. Оплакването на Б. частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 415, ал. 2 ГПК, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за повторно издаване на идентични заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист срещу длъжниците Р. и Г. О. от [населено място]. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор [фирма] – С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение Благоевградският ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата в Републиката правен въпрос дали при предявен в срок положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, но непредставяне на доказателства за този факт в първостепенния съд, представлява основание за обезсилване на издадените в полза на заявител заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист, ако подаването на иска в срок е надлежно установено пред въззивната инстанция. Същевременно от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото бил въпроса за „формалното и без проведено тълкуване в съвкупност на разпоредбите на чл. 415, ал. 2 ГПК” определяне на непредставянето на доказателства за предявения уст. иск както основание за обезсилване на издадените в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист въз основа на последната. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Благоевградския ОС, частната касационна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, но в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните: Съгласно задължителните з съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция, трябва да е решен в противоречие с друг такъв акт на състав от ГК или ТК на ВКС, но в пределите на съответната материя, който да е бил постановен при действието на ГПК в сила от 1.ІІІ.2008 г. В случая е налице практика на ВКС по приложението на чл. 415, ал. 2 ГПК, обективирана в представеното с изложението на Б. частен касатор към жалбата й определение № 483 от 5.Х.2009 г. на състав от І-во т.о., което е било постановено по ч. т. дело № 444/09 г., от която следва, че както езиковото, така и логическото, а и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, по необходимост налагат извод, че „на първо място, доказателства за предявяване на иска заявителят трябва да представи на съда, който е издал заповедта за изпълнение и, на второ място, че съдът не е задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението за заявителя”. Но от гледище правомощията на въззивната инстанция обаче /чл. 273 ГПК/, Благоевградският ОС е следвало да съобрази представеното пред него като доказателство за своевременно предявен от [фирма]-С. положителен установителен иск заверено копие от искова молба с вх. № 226 от 21.І.2011 г. по описа на Благоевградския ОС. В процесния случай, като е игнорирала установеното по несъмнен начин по делото обстоятелство, че искът по чл. 415 ГПК е бил все пак предявен от Б. „в указания срок”, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде касирано ведно с потвърдения от нея първоинстанционен съдебен акт. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ въззивното определение № 1487 на Благоевградския окръжен съд от 15.VІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 534/2011 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение № 1252 на РС-Разлог от 23.ІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1083/2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2