4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 16.02.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2958 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., срещу решение №170 от 24.06.2014г. по т.д. №135/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на жалбоподателката разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на Николай Р. Н., като вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., срещу [фирма], [населено място], иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева. Касационната жалбоподателка поддържа,че решението е недопустимо в обжалваната част, доколкото след постановяване на първоинстанционното решение, същата е оттеглила иска със съгласието на ответника, поради което въззивният съд не е следвало да разглежда въззивната жалба на третото лице - помагач на страната на ответника - Николай Р. Н.. Евентуално поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта и характера на претърпените от нея увреждания, както и интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания. Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ответника - Николай Р. Н., не изразява становище по касационната жалба. С определение №426/11.06.2015г. на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Великотърновски апелативен съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната му част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е основателна. Основателни са доводите на касационната жалбоподателка, че постановеното от Великотърновски апелативен съд решение се явява процесуално недопустимо, като постановено след оттегляне на предявения иск. М. Л. К., непълнолетна към датата на подаване на исковата молба, действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., е предявила срещу [фирма], [населено място], обективно съединени искове с правно осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер 605 лв, вследствие на осъществено на 20.10.2012г. ПТП по вина на водача Николай Р. Н.. В исковата молба поддържа, че с присъда по н.о.х.д.№ 96/ 2013 г. на РС-Никопол Николай Р. Н. е бил признат за виновен за това ,че като е управлявал лек автомобил Фолксваген В., на 20.10.2012г. е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на дясна лонна кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник. Твърди, че към датата на ПТП собственикът на автомобила е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника [фирма], [населено място]. С решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г., Плевенски окръжен съд е осъдил [фирма], [населено място], на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на М. Л. К. сумата 15 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причинената й средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане - 20.10.2012г. до окончателното заплащане на сумата, като за разликата до 50 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение съдът е осъдил [фирма], [населено място], на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на М. Л. К. сумата 605 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на причинената й на 20.10.2012г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата, а по сметка на Плевенски окръжен съд разноски по делото в размер на 724 лева. Решението е постановено при участието на Николай Р. Н., като трето лице помагач на страната на ответното застрахователно дружество. Съобщение за постановеното решение е връчено на ищцата на 13.03.2014г., на ответника [фирма], [населено място], на 25.03.2014г., а на третото лице – помагач Николай Р. Н. на 12.03.2014г. На 26.03.2014г. третото лице помагач е подало въззивна жалба срещу решението на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД е осъдено да заплати на М. Л. К. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и по сметка на Плевенски окръжен съд – разноски за държавна такса и вещо лице. В частта, с която предявеният иск с правно осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и в частта, с която на М. Л. К. е присъдено обезщетение за имуществени вреди, решението на Плевенски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 09.04.2014г. М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., е заявила, че оттегля предявените от нея искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, като моли производството по делото да бъде прекратено. С молба от 16.04.2014г. ответникът [фирма], [населено място], е изразил съгласие за прекратяването на производството. Въпреки постъпилата молба за оттегляне на иска, която поражда действие по отношение на тази част от предявените искове, производството по които е висящо, въззивният съд е разгледал въззивната жалба на третото лице помагач. Постановеното от него решение е недопустимо. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 180 от 23.12.2010г. по т. д. №113/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че решението е допустимо, когато отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено при надлежно упражнено право на иск, при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или правото на иск не е надлежно упражнено, или ако съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от иска, същото е недопустимо. Настоящият състав на ВКС споделя това разрешение. Десезиране на съда е налице, когато страната, която е носител на правото на иск, съответно на правото на жалба, се отказва да го упражни или оттегля иска, съответно жалбата. Това процесуално действие зависи изцяло от волята на страната и съдът не се интересува от причините, поради които страната е направила отказ или е оттеглила своя иск или жалба. В случаите на оттегляне на иска след провеждането на първото по делото съдебно заседание възможността на ищеца да десезира съда е обусловена и от становището на ответника, чието изрично съгласие е предпоставка за прекратяване на производство. Третите лица помагачи, въпреки правото им на жалба срещу постановените по делото решения, не разполагат с всички права на главните страни, които подпомагат. Следователно при извършено от ищеца оттегляне на иска в стадия на въззивното производство и изрично съгласие на ответника, въззивната жалба, подадена от третото лице, не може да запази висящността на производството. В тази хипотеза въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Предвид изложеното въззивното решение и първоинстанционното решение, се явяват недопустими, и следва да бъдат обезсилени в обжалваната част. В частта, с която въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение, въззивното решение на Великотърновски апелативен съд е влязло в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.10 от ГПК третото лице – помагач Николай Р. Н. следва да бъде осъдено да заплати на касационната жалбоподателка М. Л. К. направените в касационното производство разноски за държавна такса в размер на 30 лева, а по сметка на ВКС на РБ следва да бъде осъден да внесе ДТ размер на 100 лева. На касационната жалбоподателка не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото липсват доказателства такова да е уговорено и заплатено за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 170 от 24.06.2014г. по т.д. №135/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на М. Л. К., разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на Николай Р. Н., като вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. К., срещу [фирма], [населено място], иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, както и първоинстанционното решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на М. Л. К. разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012г. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. Л. К., срещу [фирма], [населено място], иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 20.10.2012г., в обезсилената част. ОСЪЖДА НИКОЛАЙ Р. Н. ЕГН95020141000, с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.11, да заплати на М. Л. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис №10, чрез адв. Д. Н. и адв. П. Е., на основание чл. 78 ал.10 от ГПК разноски за касационното производство в размер на 30 лева / тридесет лева/. ОСЪЖДА НИКОЛАЙ Р. Н. ЕГН95020141000, с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.4, ап.11, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 100 лева / сто лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.