Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 05 август 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осми април, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №421 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура- гр.София и касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. С. Т. срещу присъда на Апелативен съд- гр.София, постановена на 21.10.2013 г. по ВНОХД №65/2013 г. С присъда №6, постановена на 15.05.2013 г. по НОХД №С-524/2011 г. на СГС подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че за периода от 20.05. до средата на месец юни 2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление е получил имотна облага- парични суми на обща стойност 900 лева от В. А. А., от А. П. П. и от Д. Н. П., които не му се следват за оказани услуги (упражняване на влияние при взимане на решения от С. В. Т., М. Г. М. и А. С. Д.), като на основание чл.225б, ал.1 НК, във вр. с чл.26, ал.1 К и чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата подсъдимият Т. е признат за невиновен по обвиненията, посочените по- горе инкриминирани деяния да представляват престъпление по чл.304б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, както и по обвиненията за периода от 20.05. до средата на месец юни 2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление е получил имотна облага- парични суми от Е. Х. И., Ц. Н. П. и А. П. П., която не му се следва за оказани услуги (упражняване на влияние при взимане на решения от В. Г. Т., К. М. М. и П. Д. Л.). С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.304б, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК. С присъдата подсъдимият П. А. И. е признат за невиновен в това, че за периода от 20.05. до средата на месец юни 2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление е получил имотна облага- парични суми от В. А. А., А. П. П., Е. Х. И., Ц. Н. П. и от Д. Н. П., които не му се следват за оказани услуги (упражняване на влияние при взимане на решения от С. В. Т., М. Г. М. и А. С. Д., В. Г. Т., К. М. М. и П. Д. Л.), като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.304б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С въззивна присъда №83, постановена на 21.10.2013 г. по ВНОХД №65/2013 г. на Апелативен съд- гр.София е преквалифицирано инкриминираното деяние с пострадал В. А. А. от престъпление по чл. 225б, ал.1 НК в престъпление по чл.209, ал.1 НК, като за него е наложено наказание две години „лишаване от свобода“. С въззивната присъда е отменен първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която подсъдимият Т. е оправдан по обвинението за извършено престъпление с пострадал Ц. Н. П., като е признат за виновен за това, че за периода от 14.05. до 24.05. 2009 г., в [населено място] е направил опит да получи имотна облага за извършена услуга, която не му се следва- сумата 800 лева, като извършеното не съставлява по- тежко престъпление, като е включено това инкриминирано деяние в продължаваното престъпление по чл.225б, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 НК. С въззивната присъда е отменено приложението на чл.78а НК и по отношение на подсъдимия Т. е определено на основание чл.23 НК едно общо най- тежко наказание две години „лишаване от свобода“, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден в останалата му част. В касационният протест и допълнението към него се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, като не е дал вярна оценка на събраните в хода на производството доказателства. Оспорват се изводите на съда по отношение на подсъдимия И., като се твърди, че съществуват доказателства (макар и косвени), които дават възможност той да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.304б, ал.1 НК. По отношение на подсъдимия Т. се твърди, че неправилно престъпната му дейност е квалифицирана като престъпления по чл.225б, ал.1 НК и по чл.209, ал.1 НК, а не по предложената от държавното обвинение квалификация по чл.304б, ал.1 НК. Поддържа се, че преподавателите в учебното заведение са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ НК, тъй като университета представлява обществена организация по смисъла на този текст. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на защитника на подсъдимия Т. се сочат всички касационни основания, като се оспорва преквалифицирането на едно от инкриминираните деяния от престъпление по чл.225б, ал.1 НК в престъпление по чл.209, ал.1 НК и се твърди, че това представлява нарушение на нормата на чл.287 НПК. Прави се оплакване и за отмяната на приложението на нормата на чл.78а НК, като се твърди, че въззивният съд е трябвало да съобрази възможността да бъде приложената разпоредбата на чл.225б, ал.3 НК. Оспорва се и размерът на наложеното на подсъдимия Т. наказание, като се поддържа, че определения изпитателен срок е силно завишен. На тези основания се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли да бъде уважен. Твърди че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Защитата на подсъдимия И. моли протеста да бъде приет за неоснователен. Подсъдимият Т. поддържа касационната жалба и моли да бъде оправдан. Поддържа, че е невинен. Подсъдимият И. се придържа към тезата защитника си и казаното от него пред предходните инстанции. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационния протест и касационната жалба са неоснователни. По касационния протест По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: При регламентиране на касационното производство, за разлика от въззивното, законодателят не е предвидил наличието на служебно начало. Съгласно разпоредбата на чл.347 НПК касационната инстанция има задължение да провери атакувания съдебен акт само в обжалваната му част и по отношение на обжалвалите лица. На това задължение кореспондира и разпоредбата на чл.351 НПК, където законодателят е предвидил изрично задължение за касационния жалбоподател да посочи касационното основание и данните, които го подкрепят. Ето защо при касационната проверка съдът се произнася единствено по отношение на отразените в касационната жалба (или касационен протест) касационни основания и конкретните доводи, свързани с тях. По отношение на непосочени касационни основния или при липса на доводи, които да ги подкрепят за съда не съществува изискване да проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт. При внимателен преглед на депозирания касационнен протест и допълнението към него може да бъде направен извод, че всички отразени в него доводи са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Липсват конкретни оплаквания за допуснато нарушение на процесуалния закон (извън декларативното твърдение, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК), които да кореспондират с касационното основание по чл.348, ал.1, т. НПК. Ето защо за касационния съд е невъзможно да отговори на направеното немотивирано оплакване за допуснати нарушения, свързани с това касационно основание, поради което и постановения съдебен акт не трябва да бъде отменен на това основание. Единствено може да бъде отбелязано, че и първоинстанционния и въззивния съдебни състави са направили изключително подробен и верен анализ на доказателствените източници, като правилно са изяснили релевантните за изхода на производството факти. Този анализ изцяло се споделя и от касационния съдебен състав, което е и основание да не бъдат възприети оплакванията, отразени в касационния протест. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване на държавното обвинение, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, е за неправилно квалифициране на инкриминираните деяния, като престъпления по чл.209, ал.1 НК и по чл.225б, ал.1 НК, а не по чл.304б, ал.1 НК. Касационният съд споделя изцяло изводите на предходните съдебни състави, че анализа на разпоредбата на чл.304б, ал.1 НК изисква упражненото влияние да е по отношение на длъжностно лице или чуждо длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 и т.15 НК. Правилно решаващите съдилища са преценили, че преподавателите в УНСС, изпълняващи дейност, свързана пряко с образователния процес, а именно изпитване на студенти, не са длъжностни лица по смисъла на горните текстове и инкриминираните от държавното обвинение действия на подсъдимите не осъществяват състава на престъплението по чл.304б, ал.1 НК. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че държавните университети, какъвто е УНСС, не са включени в структурата на Министерство на образованието и културата, представляват автономни юридически лица и преподавателите в тях не са длъжностни лица по смисъла Закона за висшето образование. В тази връзка правилно е посочено и ТР№2/2011 г. на ОСНК, където ВКС е разгледал сходни въпроси и е преценил, че начина на финансиране или собствеността на съответното юридическо лице не е от значение при решаване на въпроса за това дали служителите в него са длъжностни лица. Касационният съд категорично не може да възприеме тезата на държавното обвинение, отразена в допълнението към касационния протест, че УНСС представлява обществена организация и преподавателите в него са длъжностни лица по чл.93, т.1, б.“а“ НК. Няма никакво основание да се възприеме това твърдение, тъй като характеристиките на университета, съгласно националното законодателство и конкретно Закона за висшето образование, изключват възможността това самостоятелно и автономно юридическо лице, което осъществява образователна дейност, а наред с това и участва и в националния стопански живот да бъде преценено като обществена организация. Ето защо и този съдебен състав прецени, че изводите на предходните съдилища по отношение на длъжностното качество на преподавателите в УНСС са верни. На тези основания касационният съд прецени, че правилно съдилищата са приели, че очертаната от държавното обвинение инкриминирана дейност поначало не може да представлява престъпление по чл.304б, ал.1 НК и законосъобразно са оправдали подсъдимите по това обвинение. Правилно подсъдимият И. е оправдан изцяло, тъй като в хода на производството не е установено той да е получил имотна облага, която е съществен съставомерен елемент и на престъплението по чл.209, ал.1 НК и на това по чл.225б, ал.1 НК. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че подсъдимият Т. е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК (по обвинението с пострадал А.), тъй като с активни свои действия той е създал невярна представа у него за това, че ще му направи очертаната в обвинителния акт дейност, свързана с взимането на изпит. Законосъобразно останалите инкриминирани действия на Т. са квалифицирани като престъпление по чл.225б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, тъй като по тези пунктове на обвинението е установено, че този подсъдим е извършил дейност, насочена към оказване на услуга (успешно взимане на изпит на различни лица). Правилно по част от обвиненията подсъдимият Т. е оправдан, тъй като за тези пунктове от обвинението липсват доказателства, които да установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъпленията и авторството на този подсъдим. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че депозирания касационен протест е неоснователен и атакувания въззивен акт не трябва да бъде отменен на отразените в него основания. По касационната жалба По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е преквалифицирала осъщественото от подсъдимия Т. инкриминирано деяние с пострадал А. от престъпление по чл.304б, ал.1 НК в престъпление по чл.209, ал.1 НК. Процесуалният закон не забранява подобно действие да бъде извършено от въззивния съд, тъй като за преминаване от едната в другата правна квалификация не се изисква изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК. Такова изменение би било необходимо ако се постановява съдебен акт по различен от предложения от обвинението законов текст, при различни съставомерни факти. В конкретното дело съставомерните факти и по двете престъпления са идентични и подсъдимият Т. се е бранил по тях от началото на наказателното производство. Ето защо с преквалифицирането на деянието от престъпление по чл.304б, ал.1 НК в престъпление по чл.209, ал.1 НК не е нарушено правото му на защита защото тя по никакъв начин не е препятствана. Доколкото престъплението по чл.209, ал.1 НК (в редакцията му към инкриминирания период) не е по- тежко от предложеното от прокуратурата, с преквалифицирането на този пункт от обвинението и постановяване на осъдителна присъда за подсъдимия Т. не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Ето защо и не може да бъде споделена тезата на защитата, че е нарушена разпоредбата на чл.287 НПК и атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е съобразила, че престъплението по чл.225б, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК е осъществено при условията на реална съвкупност с престъплението по чл.209, ал.1 НК и в нормата на чл.78а, ал.7 НК съществува изрична забрана за освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание на привлеченото към наказателна отговорност лице. Ето защо правилно първоинстанционната присъда е отменена в тази й част и по отношение на подсъдимия Т. е наложено едно общо най- тежко наказание за осъществените от него при условията на реална съвкупност престъпления. Не може да бъде възприето и оплакването, отразено в касационната жалба, че по отношение на подсъдимия Т. трябва да бъде приложен привилигерования състав на разпоредбата на чл.225б, ал.1 НК. Неговата престъпна дейност не може да бъде преценена като маловажен случай, предвид броя на инкриминираните случаи, начина на извършване на престъплението и престъпната упоритост на Т.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че въззивната инстанция е приложила правилно закона и атакувания съдебен акт не трябва да бъде отменен или изменен. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Правилно наказанието на подсъдимия Т. е определено, като са отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъпленията, чистото му съдебно минало и продължителният период на воденото наказателно производство. Неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелства са ценени действия на подсъдимия, извън рамките на обвинението защото няма как дейност, извън инкриминираната, да бъде отчетена като основание за налагане на по- тежко наказание. Независимо от това, касационната инстанция прецени, че въззивният съд правилно е определил вида и размера на наказанието, като го е отмерил при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер предвиден в санкционната част на престъплението по чл.209, ал.1 НК в размер на две години „лишаване от свобода“. Законосъобразно това най- тежко наказание е било определено като общо за извършените при условията на съвкупност престъпления и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за максималния предвиден в закона срок от пет години. Касационната инстанция прие, че изпитателния срок не трябва да бъде намаляван, тъй като определянето му именно в този размер гарантира постигане на целите на чл.36 НК и препятства извършването на други престъпления от страна на подсъдимия Т.. Намаляването на този срок би било несъответно на осъществената от този подсъдим престъпна дейност и би поставило в опасност постигането на целите на специалната и генералната превенция. Ето защо касационният съд прецени, че не може да възприеме оплакването на защитата, че наказанието на подсъдимия Т. е несъответно на извършените от него престъпления и трябва да бъде редуцирано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда, постановена на 21.10.2013 г. по ВНОХД №65/2013 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.