Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр. София, 12.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 14 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Т. Б. Ф. против решение № 226 от 13.11.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 265/2018 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК. Твърди се, че решението не кореспондира на събраните по делото доказателства и обвинението не е доказано по несъмнен начин; че съдът неоснователно е отказал да кредитира показанията на една група свидетели за сметка на друга; че избирателно е коментирал свидетелските показания, оценявал ги е без ясен критерий и е пропуснал очевидните противоречия, които поставят под съмнение скоростта на движение на моториста; че изводът на вещите лица за техническата изправност на мотора е само предположение; че неоснователно отхвърленото искане на защитника за допълнителна автотехническа експертиза е довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимия Ф. и до неизясняване на обективната истина по съществени въпроси, каквито са зоната на видимост на водачите и причината за пътнотранспортното произшествие; че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК; че от мотивите на решението не се разбира защо съдът не е приложил привилегирования състав на транспортното престъпление; че пострадалият е допуснал многобройни нарушения на правилата за движение; че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) на подсъдимия Ф. поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 20 от 30.04.2018 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 777/2017 г. подсъдимият Т. Б. Ф. е признат за виновен в това, на 04.09.2016 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Х. М. Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 226 от 13.11.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 265/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По-голямата част от нея съдържа оплаквания за необоснованост, която не е касационен повод за отмяна на въззивното решение. Те изразяват несъгласието на жалбоподателя с оценката за достоверност на свидетелските показания. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни изгражда фактическите си изводи. Ето защо въпросите какво се установява от едни или други свидетелски показания и дали възприетите фактически обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства, представляват въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Мотивите на въззивното решение позволяват да се проследи, че Великотърновският апелативен съд задълбочено и аналитично е обсъдил всички свидетелски показания, които е преценявал както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не е проявил преднамерена едностранчивост в изследваните версии за събитието, всестранно е проучил съществуващите противоречия и изчерпателно е посочил кои от доказателствените източници и защо счита за изцяло или частично достоверни и кои от тях и защо намира, че са недостоверни. Подробно е коментирал и експертните заключения. В този аспект правото на защита не е било ограничено и от преценката на въззивния съд, че за разкриване на обективната истина не се налага да назначи допълнителна автотехническа експертиза. В съответствие с принципа, въведен в чл. 14 НПК внимателно е анализирал експертизите, преценил е тяхното значение и ясно е посочил експертните изводи, които поставя в основата на решението си. В стриктно изпълнение на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК всички доводи и възраженията на подсъдимия и неговия защитник, свързани с обосноваността на възприетите фактически положения относно величината на скоростта и начина на движение на моториста, зоната на видимост на подсъдимия в конкретната пътна обстановка и механизма на пътнотранспортното произшествие, ефективно са били разгледани и отхвърлени с ясни, точни и изчерпателни съображения. С оглед констатациите на съда за допуснати от подсъдимия Ф. нарушения на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с общественоопасните последици – смъртта на пострадалия Х., тезата на защитника, че деянието се явява случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, не може да бъде възприета. Великотърновският апелативен съд, съобразявайки задължителните указания, дадени с ППВС № 1/83 г. не е констатирал факти, очертаващи действия на подсъдимия, насочени към оказване помощ на жив човек, поради което е отказал приложението на привилегирования състав. Релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също е неоснователно. При индивидуализация на наказанието са взети предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, възрастта на подсъдимия и инцидентност на случилото се, сериозният принос на пострадалия. Тяхната относителна тежест и значение са обусловили наложеното наказание в минималния предвиден размер на лишаване от свобода с отложено изпълнение за подходящата продължителност от четири години, а определеният срок на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК държи сметка както за спецификата на допуснатото нарушение, така и за необходимостта от съблюдаване на по-стриктна необходимост от страна на подсъдимия като участник при движение по пътищата. Така определената, комплексна санкция отговаря на целите по чл. 36 НК. Ето защо Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред случай на явна несправедливост на наложеното наказание. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226 от 13.11.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 265/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: