O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

гр. София, 14.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3306/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Велпа Трейд” ЕООД срещу решение № 63 от 10.05.2021г. по в.гр.дело № 269/2020г. на Великотърновски окръжен съд, в частта му, с която касаторът - ответник е осъден да заплати на ищеца А. Д. А. сумата 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.08.2018г., на основание чл. 200, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Твърди, че изводът на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадалия работник под формата на груба небрежност, не е подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява надлежно проведен начален инструктаж и периодични инструктажи, последният от които около месец преди трудовата злополука, за задължението да ползва лични предпазни средства и специално работно облекло, вменено в длъжностната му характеристика. Поддържа, че въззивният съд е разгледал едно преклудирано, заявено едва във въззивната жалба, възражение на ищеца за непроведен инструктаж. Счита, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука е завишен и несправедлив, определен в отклонение от критерия по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че приетите по делото доказателства не са ценени поотделно и в тяхната съвкупност както при определяне на размера на процесното обезщетение, така и при преценката за наличие или не на груба небрежност. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, след което да бъде определен справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Кога е налице „обикновена небрежност“ и кога „груба небрежност“ и какви са критериите, по които се разграничават двете понятия с оглед правилното приложение на чл. 201, ал. 2 КТ?; 2. Винаги ли когато работникът е нарушил изрично разписано от работодателя правило за поведение е налице груба небрежност или съдът следва да съобразява и други допълнителни обстоятелства, за да направи извод за проявена груба небрежност? и 3. При условие, че работодателят е доказал извършването на първоначален и периодични инструктажи за безопасност при работа и същите не са били оспорени от работника в рамките на съдебното дирене, дължи ли той да доказва и какво е било съдържанието им, за да приеме съда, че инструктажите са надлежно извършени?, по които навежда разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 54 от 24.03.2016г. по гр.д. № 3804/2015г. на III г.о., определение № 593 от 02.07.2020г. по гр.д. № 4301/2019г. на III г.о, решение № 45 от 08.04.2021г. по гр.д. № 1580/2020г. на III г.о., решение № 125 от 04.05.2016г. по гр.д. № 4417/2015г. на IV г.о., решение № 291 от 11.07.2012г. по гр.д. № 951/2011г. на IV г.о. и решение № 130 от 16.07.2019г. по гр.д. № 800/2018г. на IV г.о., както и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба - А. Д. А. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски за касационната инстанция.
Третото лице – помагач на страната на касатора - ответник – „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.08.2018г..
Великотърновският окръжен съд /ВтОС/ е приел за установено, че по силата на трудов договор от 12.12.2017г. ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „машинен оператор, производство хартия”, като според длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност му е вменено задължение да следи за техническото състояние на оборудването, за състоянието на контролно-измервателните уреди, да съобщава за нередности в работата на машините и нарушения на технологичния режим, да използва правилно и по предназначение машините при пряко подчинение на ръководител-смяна, както и да ползва личните предпазни средства и специално работно облекло, които е получил към момента на сключване на процесния трудов договор. В задълженията му по длъжностна характеристика е включено и периодичното почистване на дюзите на хартиената машина, обезпечаващо нормалното й функциониране. Намерил е за установено и че на 30.08.2018г. ищецът е претърпял трудова злополука, призната за такава с влязло в сила разпореждане на началника на съответната териториална дирекция на НОИ - със знанието и по разпореждане на прекия си ръководител, е предпиел отпушване на две от дюзите на машината, по които тече пречистена вода за измиване на филца в пресовата част и формерите. Тъй като дюзите се намират в долната част на машината, за да ги почисти работникът е следвало да легне под нея. Според приетото и неоспорено заключение на съдебната експертиза по охрана и безопасност на труда, под машината в резултат на производствения процес се образувало басейнче, в което се стичала течност, съдържаща корозионното вещество SP 9251 /анионен разтвор на повърхностно активни вещества, ефективен срещу органичните замърсители на хартията, използвано за пране на филца/, която впоследствие се пречиствала и отново влизала в производствения процес. Работниците нямали пряк достъп до чистото вещество, тъй като то се подавало автоматично с помпа към системата за подаване на вода. Според инструкциите на производителя използването на веществото следвало да се извършва при повишено внимание и при използване на предпазно облекло, очила и ръкавици, като при засягане на кожата или очите се препоръчвало обилно измиване с вода, а замърсеното, пропито облекло – да се съблече веднага. ВтОС е приел за установено, че ищецът А., без да сложи предоставеното му от ответника предпазно облекло - дъждобран и ръкавици, подложил под машината картони, за да легне, които обаче се пропили с течност и намокрили дрехите му в областта на слабините и бедрата. Според съдебния експерт предоставеният от ответника дъждобран е водонепроницаем и ако пострадалият е бил облечен в него не би се намокрил, което иначе е неминуемо. Същевременно отсъства инструкция или упътване за начина, по който се извършва отпушването на дюзите на процесната хартиена машина. Наложилата се практика била работниците да поставят под машината хартия или картони, които не предпазват от намокряне, която практика е потвърдена и от свидетелските показания на прекия ръководител на ищеца. Преди злополуката е била утвърдена на 09.04.2011г. инструкция за безопасност при експлоатация на хартиената машина, а на ищеца са проведени начален инструктаж и периодични инструктажи относно опасностите и рисковете при работа и правилата и изискванията за безопасност, като видно от подписа на ищеца в нарочната книга за провежданите инструктажи, последният такъв е проведен на 04.07.2018г.. Въз основа на показанията на свидетеля С., въззивният съд е намерил за установено, че след намокрянето А. му се оплакал, че се е изгорил и се държал за слабините; С. го изпратил да се измие, но А. се върнал, като казал, че не го е сторил, защото на чешмата имало много хора и го било срам, след което го изпратил да се измие в тоалетната, но и там пострадалият не се измил, след което С. го изпратил вкъщи, за да се измие. Вкъщи, според обясненията, дадени от самия пострадал при разследване на процесната злополука, той не се измил, а само се преоблякъл, след което се върнал на работа. По-късно се почувствал по-зле и началникът му С. го освободил. От заключението на медицинската експертиза ВтОС е счел за установено, че ищецът е получил химическо изгаряне, което е наложило 11 - дневен болничен престой, както и хирургическа интервенция под обща анестезия за отстраняване на некротизирали участъци от кожата по скротума, пениса и дясната половина на пубиса, с венозна антибиотична терапия и превръзки. След изписването му ищецът е ползвал едномесечен отпуск за временна нетрудоспособност, като не се е явил за продължаването му. По време на възстановителния период, който в конкретния случай е отнел между 30-45 дни, е изпитвал значителни затруднения при уринирането, както и при движението на десния крак, които с израстването на новата тъкан са изчезнали. По отношение на белезите от изгарянето вещото лице е посочило, че тяхното заличаване съгласно добрите медицински практики изисква медикаментозна терапия за срок между три и шест месеца под наблюдението на хирург или уролог, целяща намаляване на фиброзната тъкан. Поради неявяване на пострадалия за личен преглед от вещото лице, последното е заявило, че не може да даде отговор на въпроса за наличие на остатъчни белези, за тяхното естество, както и за налични трайни увреждания. Посочило е, че ако има образуван груб белег по пениса или в неговата основа, това би могло да доведе до еректилна дисфункция, но в сучая поради неявяване на ищеца за преглед, не може да се заключи какви белези са налични и има ли някакви трайни увреждания. Вещото лице е заявило, че не може да определи каква е щяла да бъде степента на увреждане, ако ищецът веднага след намокрянето се е измил обилно, но е категоричен в извода си, че и при измиване веднага след злополуката би се получило някакво химическо изгаряне.
Въззивният съд е счел за осъществен фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, като при определяне на справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, възлизащ според него на 20 000 лв., е съобразил следните конкретни обстоятелства: вида и тежестта на уврежданията; продължителността на лечебно-възстановителния период; младата възраст на увредения, при която травматичното увреждане се отразява в по-голяма степен на самочувстието му, на съзнанието за полова пълноценност при интимно общуване; по-интензивното социално изолиране след злополуката, заради житейската му съдба /ищецът е пълен сирак, израстнал в дом/; недоказването в процеса, че уврежданията са с траен характер, и поведението на увредения, който не се явил на контролен проглед след трудовата злополука и пред съдебния аксперт.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, ВтОС е намерил, че груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, която само би била основание за намаляване на определеното репарационно обезщетение, съставлява неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, при липса на елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни технологични правила или правила за безопасност на труда. Посочил е, че за да е налице груба небрежност, пострадалият и без познаване на специфичните технологични правила или правила за безопасност, следва да е извършил действие или бездействие, несъвместимо със здравия разум, подсказващ в конкретната ситуация и на най – небрежния по природа човек, че съществува реална опасност от увреждане на здравето или живота и че без полагане на грижа за предпазване, тази опасност не може да бъде избегната. По процесното правоотношение ищецът е бил наясно, че ако легне под машината ще се намокри – имал е знанието за възможен досег с течност, поради което е и подложил картони, за да го избегне, което сочи на положена грижа. По делото обаче не е представено нито едно доказателство, че той е имал знание, че в течността се съдържа разяждащо вещество, което може да причини изгаряне, както и че при извършване на конкретната операция по почистване на дюзите, винаги трябва да облича водонепромокаемия костюм, още повече че в утвърдената на 09.04.2011г. инструкция за безопасност при експлоатация на хартиената машина липсват предписания относно конкретния начин, по който работниците следва да извършват почистването на дюзите. Не са представени доказателства, че ищецът е знаел или е могъл да допусне, че при намокряне ще получи изгаряне, като показателна в тази насока е и реакцията на учудване на прекия му ръководител на твърдението му, че се е изгорил. Липсват и доказателства, че е нормално и обичайно в течността под машината да се съдържа процесното корозионно вещество, както и че не е било възможно този теч да бъде отстранен или локализиран на друго място, без да създава опасност за здравето на работещите при случаен контакт с него. Въззивният съд е приел, че от страна на пострадалия е осъществена обикновена небрежност, която според него е от категорията обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението, но не е осъществена груба небрежност, релевантна за намаляване на обезщетението, защото липсва субективният елемент на знание за съществуваща реална опасност за здравето. По гореизложените съображения възражението на ответника за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ е счетено зе неоснователно.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. От поставените от касатора три въпроса може да бъде преформулиран и изведен съобразно правомощията на касационната инстанация следния правен въпрос: Кога е налице груба небрежност от страна на работника или служителя при трудова злополука като основание за намаляване на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и какви са разграничителните й критерии спрямо обикновената небрежност?. Правният въпрос е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение досежно произнасянето по възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което е осъщественото общото основание за допускане на касационния контрол. По този въпрос е налична многобройна безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от жалбоподателя, за съответствието с която на обалваното решение, следва да бъде допускано исканото касационно обжалване. Осъществяването на допълнителното основание по чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК изключва наличието на другото релевирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 10.05.2021г. по в.гр.дело № 269/2020г. на Великотърновски окръжен съд в обжалваната му част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: