3 Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 21.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2469 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия В. Н. Б., против въззивно решение № 258/30.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, VІ-ти състав, постановено по ВНОХД № 494/2011 г., с което е била изцяло потвърдена присъда от 21.09.2010 г. на Софийски градски съд, НО, 25-ти състав по НОХД № 3282/2010 г. С тази присъда Софийският градски съд е признал подсъдимия В. Н. Б. за виновен в това, че на 29.09.2009 г., в периода от 06. 30 ч. до 09. 30 ч., в гр. София,[жк], [жилищен адрес] в сервизно помещение на входа умишлено умъртвил М. А. Т., който се намирал в безпомощно състояние, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116 ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 54, вр. чл. 373 ал. 2, вр. чл. 58а ал. 1 и чл. 36 от НК го е осъдил на 12 години лишаване от свобода, което за изтърпи при първоначален строг режим в затвор, приспадайки задържането му, считано от 29.09.2009 г. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009 г.: на Н. Т. - 3000 лв., на А. Т. – 4000 лв. и на Б. Ч. – 3000 лв., като е отхвърлил претенциите им за разликата до предявените размери като неоснователни. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба се аргументира довод за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е отдал необходимото значение на данните за личността на дееца, които е следвало да се оценят като изключително смекчаващо обстоятелство. Иска се намаляване на наказанието. В с. з. пред ВКС подсъдимият лично и чрез служебния си защитник, поддържа изложените в жалбата доводи и искания. Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват, като повереникът им моли въззивното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради подценяване на данни за личността на дееца със смекчаващ характер са неоснователни. Видно е от мотивите на първата инстанция, възприети и от въззивната, че в категорията на смекчаващите обстоятелства са отчетени както болестната алкохолна зависимост на подсъдимия, личностовото му разстройство, така и социалната му занемареност, обусловена от ниската степен на образованост и нищетата, в която е живеел. Тези особености на личността му са били оценени съобразно действителната им тежест, която е добре съпоставена с индивидуалната такава на самото деяние, обусловена от неговата конкретна специфика и останалите установени по делото отегчаващи обстоятелства. В този аспект, липсва основание данните за личността на дееца да се оценяват като изключителни, което оттук и да поражда необходимост от прилагането на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК. Всъщност, достатъчно ясно първостепенният съд, последван от въззивния, е приел, че това и не е по-благоприятния закон при установените по делото множество и сериозни по тежест отегчаващи отговорността обстоятелства, подробно коментирани в мотивите на двете инстанции.Затова индивидуализацията е била проведена съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК (ДВ. Бр. 26/2010 г.), наложила определеното по общия ред наказание от 18 г. лишаване от свобода да бъде редуцирано с 1/3, като съответно подлежащото на изтърпяване е само 12 години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 258/30.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, НК, VІ-ти състав, постановено по ВНОХД № 494/2011 г., Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.