О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

гр. София, 22.04.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4025 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Б. И. Д., чрез адв. Д. К. – К. срещу решение № № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 5263/19.12.2018 г. по гр.дело № 985/2018 г. на Варненския районен съд и вместо това е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П. на бащата П. М. П., определено е местоживеене на детето при бащата, определен е режим на лични отношения между майката Б. И. Д. и детето М. П. П. както следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и В. празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа. Със същото решение е осъдена Б. И. Д. да заплаща месечна издръжка на детето М. П. П. в размер на 150 лв., считано от 23.01.2018 г., платима, чрез неговия баща и законен представител П. М. П.. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск от жалбоподателката с правно основание чл. 127,ал.2 СК.
В изложението са формулирани въпросите: 1. дава ли възможност разпоредбата на чл.59, ал.2 и 3 , вр.чл.127,ал.2 СК и задължителната практика на ВКС и ВС по прилагането й формулиране на ясен и конкретен разграничителен критерий между режима на еднолично упражняване на родителски права и неговата алтернатива, добила гражданственост при липса на дефиниция в действащото в РБългария материално право под наименование „споделено родителство“ или „съвместно упражняване на родителските права“ и допустимо ли е разделянето на родителските права на ежедневно осъществявани и такива, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето, с цел разпределянето им за упражняване между родителите по компоненти, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Изключва ли разпоредбата на чл.59,ал.2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, 3. Кои критерии съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, 4.кой е началният момент, от който се дължи издръжка в полза на ненавършил пълнолетие низходящ, решен в противоречие с практиката на ВКС, 5. жалбоподателката е поставила процесуално правния въпрос, а именно, че въззивният съд не е обвързан от предметните предели на въззивната жалба по тези дела, че се произнася служебно не само по валидността и допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, но и за точното приложение на императивни правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на детето, длъжен е служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства, за страните и във въззивна инстанция не съществуват преклузии да сочат обстоятелства и доказателства, както и да представят доказателства. Сочи, че при въззивното разглеждане на делото е отклонена проявена от жалбоподателката инициатива във връзка с нововъден с въззивната жалба от П. П. аргумент, че представеното от нея удостоверение от клуб по бойни изкуства не е ново доказателство по смисъла на чл.266,ал.2,т.1 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, 6. Дължима ли е издръжка в пари на малолетното дете на страните при равностойно и равновременно разпределяне на непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието му и въз основа на какви критерии следва да бъде определен един от родителите за носител на алиментното задължение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Цитирани са ППВС № 1/1974 г., решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, т.решение № 1/03.07.2013 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. М. П., чрез адв. Б. Б. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 127,ал.2 СК.
От фактическа страна е прието за установено от удостоверение за раждане, че детето М. П. П. е [дата на раждане] в [населено място] и страните по спора са негови родители. От изготвения по делото социален доклад на ДСП [населено място] е установено, че между страните е постигната извънсъдебна уговорка, според която всеки един от родителите следва да се грижи за детето по една седмица, която уговорка от проведеното социално проучване е установено, че се спазва. По данни на възпитателя на детето същото посещаващо ДГ „Славейче“ в [населено място] детето е спокойно. Възпитателката е посочила, че и двамата родители водят, взимат и проявяват интерес по отношение на детето. Според социалния доклад всеки един от родителите при необходимост може да разчита на помощ от свой близък при отглеждане на детето. По отношение на жилищното обезпечаване е посочено, че дните, когато детето е при майката те живеят в двустайно жилище с обособена всекидневна и спалня, където детето спи със своята майка. Жилището, в което детето живее, когато е при бащата представлява апартамент с отделна детска стая, оборудвана съобразно потребностите на дете на неговата възраст. Родителите на детето са посочили пред социалния работник, че работят като реализират доходи за ищцата в размер на 650 лв. и за ответника в размер на 1000 лв.на месец. Констатирано е, че детето се чувства сигурно и защитено. Посочено е обстоятелството, че и двамата родители съзнават необходимостта от осъществяване на контакти на детето с всеки един от родителите. Налице е комуникация между родителите по повод отглеждането на детето. Двамата демонстрират много добри родителски умения за предоставяне грижи за детето. Съхранена е емоционална връзка на детето с всеки един от неговите родители.
Съдът е приел за установено, че ищцата работи на длъжност „технически организатор“ в „Томика Груп“ ООД с месечно възнаграждение 670 лв., като за периода от 01.05.2017 г. - 31.05.2018 г. е получила доход от 2195.51 лв. като хоноруван преподавател.
Посочил е, че са изслушани родителите на детето по реда на чл.59,ал.6 СК, като ищцата заявила, че начинът на упражняване на родителските права по приетия от страните начин, който предполага една седмица детето да е при майката и една седмица при бащата е неподходящ за изграждане на навици у детето. Ответникът е посочил, че се справя с отглеждане на детето.
Прието е от събраните писмени доказателства, че ответникът реализира месечен доход в размер на 510 лв.
Въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели.
От правна страна е прието, че в случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителите. Посочено е, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на родителските права, че имат емоционална връзка с детето, обичат го и двамата заявяват, че детето следва да осъществява пълноценни контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права.
Приел е за установено, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от бащата с помощта на бабата по бащина линия, която оказва подкрепа и съдействие. Приел е също, че след раздялата на страните детето е останало да живее при бащата в дом, в който е живяло дотогава с двамата родители. Посочено е, че в жилището има осигурени отлични битови условия, че майката се е установила да живее в друго жилище, което е под наем, като по няколко пъти в месеца при тях живее приятелят й Г. С.. Прието е, че в жилището няма обособена стая за детето, че майката работи по трудов договор и получава основно месечно възнаграждение в размер на 670 лв.
Съдът е приел, че бащата е съдружник в „Аутослик 2008“ ООД и получава възнаграждение в размер над средната за страната заплата, като не е установено от доказателствата по делото, че работата и на двамата родители налага отсъствия от града или страната поради командироване или други причини.
Посочено е, че при изслушването на бащата същият е заявил, че при нужда за грижите за детето може да разчита на помощ от майка си, че предвид пола на детето той е по-подходящия родител за упражняването на ежедневните грижи за него, че детето следва да има контакти с майка си и той не ги е ограничавал, но желае те да са урегулирани предвид установения режим и график за занимания на детето. Прието е, че от доказателствата по делото не е установено бащата или негови близки да са създавали пречки за осъществяване на контактите на детето с майката.
Въззивният съд е приел, че при изслушване на майката същата е заявила, че желае да й се предостави упражняването на родителските права и да се промени режима на личен контакт, който е неудачен с оглед формиране на устойчиви навици на детето за поддържане на лична хигиена, спазване на дисциплина, подходящ дневен режим и време за почивка и сън.
Прието е за установено, че детето обича и е привързано и към двамата родители и има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Отчетено е, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия при които детето да живее.
Относно социалната среда, при която се отглежда детето е приел, че по делото не е установено детето да се отглежда в рискова среда. Приел е също за доказано, че родителите на бащата го подпомагат при отглеждане и възпитание на детето.
Съдът е приел за установено, че детето е привързано и към двамата родители, които имат нужния родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, че двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание имат и обективна възможност да полагат грижи за детето.
Въззивният съд е приел, че бащата е осигурил много добри битови условия за отглеждане на детето и полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за възпитанието му, подпомаган от майка си, че не са установени отсъствия на бащата от дома за кратки или продължителни периоди от време по каквито и да е причини. Приел е също, че майката живее в жилище под наем, че работи на пълен работен ден, че често пъти през месеца при нея живее приятелят й, че не е установено по делото нейните родители или някой друг да оказват помощ при обгрижването на детето. Посочил е, че бащата разполага с по-високи материални възможности, като по този критерий има предимство пред майката.
Прието е, че по критериите наличие на визпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, пол и възраст на детето, привързаност на детето ищцата и ответника имат равен потенциал. Според съда бащата има предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и изградените емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съобразено е и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който се е родило, в позната обстановка, където има изградена среда и установени приятелски отношения, че промяната в битовата и социална обстановка биха създали дискомфорт и риск за емоционалното състояние на детето. Съдът е взел предвид и факта, че след раздялата на родителите детето е живяло с бащата, който е полагал и ежедневните грижи за него, че детето се чувства добре и сигурно в настоящото си обкръжение, като е изградило и приятелски кръг сред децата в квартала и училище.
При тези съображения съдът е направил извод, че интересът на детето ще се охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при бащата, на който се предостави и упражняването на родителските права.
Съдът е приел, че следва да се определи разширен режим на лични отношения с майката, за да не бъде изгубена емоционалната връзка на детето с този родител. Приел е също, че подходящ и отговарящ на интересите на детето е следният: майката да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в неделя до 9 ч. в неделя, първата половина от Коледните, Новогодишните и В. празници, първата половина на нормативно определените зимна и пролетна ученически ваканции, четиридесет и пет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, през всяка четна година на рождения ден на детето за времето от 17 часа до 21 часа, както и на всеки рожден ден на майката за времето от 17 часа до 21 часа.
Съдът е определил местоживеене на детето М. при бащата на неговия адрес.
Като е взел предвид установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-битово детето и размера на получаваните от тях доходи е прието, че нужната му обща месечна издръжка е в размер на 250 лв., от която бащата следва да поеме 100 лв. с оглед обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето, а майката следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос - изключва ли разпоредбата на чл.59,ал.2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители.
С т.2 от т.решение № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.59,ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2, пр.3 ГПК. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Така както е формулиран въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание, предвидено в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.
С ППВС № 1/12.11.1974 г. т. II е прието, че обстоятелствата, които имат правно значение за определяне мерките по чл. 29, ал. 1 СК/отм./ са от най - разнообразно естество, че от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата в конкретния случай и по-съществените от тях са възпитателски качества на родителите, моралния облик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата,желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в цитираната практика е примерно.Посоченото ППВС не е изгубило сила и при действието на настоящия Семеен кодекс.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 203/13.10.2015 г. по гр.дело № 74/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че родителят при когото децата са живели до предоставяне упражняването на родителските права на другия родител дължи издръжка на децата от момента на привеждане в изпълнение на решението за родителските права. Цитираната практика на ВКС, касае съвсем различна хипотеза, поради което е неотносима към поставения правен въпрос. Поради това не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по петия въпрос от изложението. Въпросът не е правен, тъй като касае правилността на въззивното решение. По този въпрос съдът следва да се произнесе ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по шестия въпрос. Същият касае приложение разпоредбите на чл.146 СК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 714/13.06.2019 г. по в.гр.дело № 526/2019 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 22393/22.07.2019 г., подадена от ищцата Б. И. Д., [населено място], [улица], чрез адв.Д. К.-К., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.Д. К..
Указва на жалбоподателката Б. И. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 169 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: