Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
София, 13 май 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..
единадесети май …………........... 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..
Вероника Имова .................................
ЧЛЕНОВЕ: ..
Павлина Панова .................................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева .......................................
и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ...............,
като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..............................
КНОХД № .. 238 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния
касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители И. А. , Ю. С. и С. Б. против решение № 22 от 12.02.10 год. по ВНОХД № 548/09 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 122 от 20.10.09 год. по НОХД № 752/09 год. по описа на ОС – гр. С.. В. се касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на решението и предприемане на необходимото за увеличаване на размера на наказанието. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Защитата на подсъдимия намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Такава е и позицията на представителя на Върховна касационна прокуратура.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното:
С цитираната присъда наказателната отговорност на подсъдимия К е ангажирана по чл. 343, ал.1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1 НК за допуснати нарушения по чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 21, ал.2 и знак В-26 ЗДвП. Осъден е на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
Относно справедливостта на наложените наказания апелативния съд по жалби на подсъдимия и частните обвинители на стр. 12-13 е изложил задълбочени мотиви. Същите се споделят и от настоящата инстанция. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като им е дадена правилна оценка от гледна точка на генералната и специалната превенция. Взети са предвид степента на обществената опасност на конкретното престъпление, индивидуалното поведение на двамата участници в инцидента, миналото на К. като водач на МПС, действията му след инцидента, които не са от категорията да повлияят за преквалификация на деянието, но насочват към критично отношение относно случилото се и стремеж да се помогне. Не без оценка са останали и съществуващата алтернатива за безопасно предвижване на пострадалия Ад. А. и липсата на осигурени достатъчни предпазни мерки за предприетия начин на движение по натоварен участък в тъмната част на денонощието. Наложените наказания на подсъдимия отговарят на целите по чл. 36 НК, поради което са справедливи.
Във връзка с горното жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не е налице основание за отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл. 354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.1 НПК. Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от посоченото е на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 12.02.10 год. по ВНОХД № 548/09 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 122 от 20.10.09 год. по НОХД № 752/09 год. по описа на ОС – гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
..................................................