Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 98         София, 09 март 2009 година     В   ИМЕТО  НА  НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и девета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ                                          ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                    КАПКА КОСТОВА                                                                                                                                    при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 44/2009 година.       Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. С. против въззивно решение № 239/ 21.11.2008 год. по в.н.о.х.д. № 279/2008 год. на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основания за проверка на въззивното решение, е релевирано основанието по смисъла на чл.348, ал.1,т.3 НПК. Отправено е искане за изменение на атакуваното решение и смекчаване наказателно правното положение на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивното решение е изменена присъда № 55/ 07.04.2008год., постановена по н.о.х.д. № 349/06год на Окръжен съд-гр. Хасково, в санкционната й част, с намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от шестнадесет години и шест месеца на десет години и при условията на чл.55,ал.3 НК-отменена глоба в размер на 220 000лв. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на Н. С. за извършено престъпление по чл.242, ал..4, пр.І-во, във вр. с ал.2,пр.І-во НК и при условията на чл.54 НК- наложено наказание 16 години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 220 000лв. На основание чл.242,ал.7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл.242, ал.8 НК-моторното превозно средство, собственост на подсъдимия, послужило за превозване на инкриминираното наркотично вещество.     Жалбата на подсъдимия С е неоснователна. Въззивната инстанция, на базата на съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е извела законосъобразни изводи, относно авторството на деянието и вината на дееца. Доказателствените източници са еднопосочни, относно установяване на основния факт-пренасяне през границата на страната на наркотично вещество. Показанията на свидетелите З, Ч. и К. служители изцяло корелират с констатираното от автотехническата и химическа експертизи, на митническата декларация, на съставения АУМН. Несъмнено наркотичното вещество е поставено в специално изработен за целта тайник, намиращ се между металната преграда в задната част на купето и горивния резервоар, който е намален наполовина, обстоятелство известно на касатора, видно от депозираните от него обяснения в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие.   При установените правнорелеванти факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Несъмнено, с деянието си подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна с. престъпния състав по смисъла на чл.242,ал.4 НК. Квалифициращите обстоятелства ”особено големи размери”, /съответен на изискванията на ТР №1/98г. на ОСНК, предвид определената с ПМС № 324/06.12.2006год.минимална работна заплата от 160лв./ и „особено тежък случай”, отговарящ на критериите на чл.93,т.8 НК, са обхванати от умисъла на дееца.   Удовлетворени са възражения на подсъдимия, свързани с искането за смекчаване наказателно правното му положение. Наказанието, индивидуализирано при условията на чл.55 НК, след корекцията на Апелативния съд, е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, отличаващо се с изключително висока степен на обществена опасност, съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с целите на генералната и специална превенция. Законосъобразни са изводите на съдилищата, относно тежестта на инкриминираното деяние, предвид количеството наркотично вещество и неговата стойност, далеч надхвърляща критериите за квалифициращия белег и високия процент активен компонент в него. При условията на чл.55, ал.3 НК е отменено, наложеното от Окръжния съд кумулативно наказание глоба, с което значително е облекчено положението на С. Липсва несъответствие между извършеното от касатора деяние и наложеното му наказание, по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 НПК. Въззивният съд в достатъчна степен е отчел самопризнанието на подсъдимия, изразената критичност към извършеното престъпно посегателство и здравословните му проблеми, поради което заявеното намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, би било с нищо неоправдан либерализъм, който ще се яви в разрез с целите на определената санкция в личен и обществен план. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Н. С. , следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивното решение, като правилно и законосъобразно - в сила.     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 239/ 21.11.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 279/08год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: