Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 13 октомври 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1870/2011 г. Производството е по реда на чл. 423 от НПК. Върховният касационен съд е сезиран от Плевенския окръжен прокурор, който е изпратил по компетентност, адресирана до него молба за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 305/2009 година по описа на Плевенския окръжен съд от осъдения З. С. С.. В молбата си С. твърди, че неправилно производството е протекло в негово отсъствие, с което той е бил лишен от правото да се защитава по обвинението описано в обвинителния акт и да представя доказателства, включително и да оспорва гласни доказателства, като по-конкретно се позовава на обясненията на другия подсъдим по същото дело – С. Е. и на свидетелските показания на В. И.. По същата молба, в частта й, в която осъденият твърди, че някои от доказателствата /посочените обяснения на подсъдим и свидетелски показания/ върху които се основава присъдата са неистински, се е произнесъл първоначално сезираният на основание чл. 422 ал. 1, т. 1 от НПК Плевенски окръжен прокурор, с постановление за отказ да се направи предложение за възобновяване на същото наказателно производство. Искането на осъдения С., в останалата част, с правно основание по чл. 423 от НПК е процесуално допустимо, тъй като е постъпило в деловодството на ВКС в предвидения в чл. 423 ал. 1 от НПК шестмесечен срок, от узнаване от молителя за осъждането му. Последният е задържан от българските гранични власти на 26.01.2011 година, а молбата е входирана в Плевенския окръжен съд на 4.05.20011 година. Пред касационната инстанция осъденият С. се явява лично. Представлява го служебно назначеният защитник – адвокат Б. Т. от САК, която пледира за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство, с позоваване на изложените от осъдения съображения в саморъчно изготвената молба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането, поради това, че молителят лично, на 13.05.2009 година, е получил обвинителния акт, въз основа на който е образувано наказателното производство по н о х д № 305/2009 година по описа на Плевенския окръжен съд. С това е бил известен за датата на насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и за обвинението по което следва да се защитава. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 305/2009 година по описа на Плевенския окръжен съд е неоснователно. С присъда № 104/7.12.2009 година по н о х д № 305/2009 година по описа на Плевенския окръжен съд, осъдените С. А. и З. С. са били признати за виновни в това, че на 3.10.2005 година в [населено място], след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство, а за С. и при условията на опасен рецидив, са отнели движими вещи, които не са били под постоянен надзор, без съгласието на собственика им, на обща стойност 673,58 лева- прест. по чл. 195 ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК за осъдения А. и по чл. 196 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1, т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК за осъдения С.. Наложено им е наказание лишаване от свобода, на първия – три години, а на жалбоподателя – шест години. Със същата присъда двамата осъдени са признати за виновни и в това, че на същата дата и място, в съучастие като съизвършители, чрез използване на техническо средство са повредили железен път № 1, в междугарие, където влаковете се движат обичайно с 95 км/ч, с което са създали опасност за живота и здравето на голям брои пътници и служители на Б. – прест. по чл. 340 ал. 1, пр. 1 алт.2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Наложено им е наказание както следва – на осъдения А. – три години и шест месеца лишаване от свобода /на основание чл. 23 от НК, общо наказание в същия размер, при строг първоначален режим за изтърпяване/; на осъдения и жалбоподател С. – осем години лишаване от свобода /на основание чл. 23 от НК общото наказание е определено в размер на осем години, при строг първоначален режим на изтърпяване. За двамата осъдени е постановено наказанията да бъдат изтърпяни в затвор. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. При проверката по делото се установи, от една страна, че на 13.05.2009 година осъденият С. лично е получил призовка за явяване като подсъдим в съдебно заседание пред Плевенския окръжен съд, с приложен към нея препис от обвинителния акт и указание да даде писмени възражения по него в седем дневен срок /вж. л. 11 от п-вото пред І инст./ В призовката е пропуснато да се впише информацията за призования подсъдим, уредена в новата ал. 4 от чл. 254 НПК /ДВ, бр.109/2008 г., в сила от 27.12.2008 г./ относно това, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от същия кодекс, т. е. по реда на „задочното производство.” От друга страна бе установено, че след личното получаване на информацията за насрочване на делото и обвинителния акт, в който е описано деянието за което е изправен пред съда, осъденият се укрил от правораздавателните органи и въпреки щателното издирване не бил открит. При това положение, първостепенният съд, разгледал делото в негово отсъствие, в хипотезата на чл. 269 ал. 3, т. 3, б. „в” от НПК /със ЗИДНПК обн. в ДВ бр. 32/2010 година т. 3 става т. 4/, която допуска разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, когато той е редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяването си. При това положение и съгласно практиката на ЕСПЧ, относно правото на подсъдимия да участва лично в производството като гаранция за справедлив процес /вж съобразителната част на решение Kolozza v. Italy A 76,F.C.B и др./ задочното производство е съобразено с правилата по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, когато фактите по делото сочат на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да организира защитата си. В настоящия случай, подсъдимият сам, съзнателно се е отклонил от участие в процеса, тъй като не е посочил уважителна причина за неявяването си пред Плевенския окръжен съд и се е укрил. Постоянната практика на ВКС, също е възприела тези критерии при преценката по основателността на исканията за възобновяване на наказателните производства от задочно осъдени. Поради изложените конкретни данни за поведението на осъдения С. след получаването на обвинителния акт и узнаване датата на откритото съдебно заседание по делото, настоящият състав намери, че липсва основание за удовлетворяване на искането му за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановената срещу него присъда цитирана по-горе. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения З. С. С. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 305/2009 година по описа на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: