Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 130 С., 19.06. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. дело № 2355 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 7 ал. 5 от Закона за адвокатурата/ЗА/. Образувано е по жалба на Г. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. К. от АК-С., срещу решение от 18.01.2013 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърдено решението на С. адвокатски съвет съгласно протокол № 38 от 11.12.2012 г., с което е оставено без уважение искането й за промяна в статута й от младши адвокат в адвокат и вписване в регистъра на адвокатите при С. адвокатска колегия. Оплакванията, развити в жалбата, са за неправилност на решението на Висшия адвокатски съвет, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Жалбата се поддържа от адв. К. и в съдебно заседание. Ответникът по жалбата - Висш Адвокатски съвет [населено място], не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 7, ал. 2 ЗА, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение от 18.01.2013 г. Висшият адвокатски съвет/ВАС/ – С. е оставил без уважение жалбата на Г. Д. Д. срещу решение от 11.12.2012 г. на Софийски адвокатски съвет/САС/, с което е оставено без уважение искането й за промяна на статута й от младши адвокат в адвокат и вписване в регистъра на адвокатите при С. адвокатска колегия. Приел е за установено, че жалбоподателката е издържала изпит за придобиване на юридическа правоспособност към Министерство на правосъдието на 07.11.2008 г. като на 01.12.2008 г. е започнала работа по трудов договор на длъжност „юрисконсулт” на пълно работно време в [фирма], който е бил прекратен на 08.02.2010 г. От 01.02.2011 г. до 28.03.2011 г. е била юрисконсулт в Адвокатска кантора „ А. Б. – Д.”, а на 15.02.2012 г. е вписана в регистъра на младшите адвокати при С. адвокатска колегия. При тези данни ВАС е приел, че с решението на САС е законосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 20, ал. 9 ЗА, т.е. да е изтекъл двегодишния срок от датата на вписване на жалбоподателката в регистъра за младши адвокати, което да дава възможност да бъде променен статута й от младши адвокат в адвокат, заявление за което тя е подала на 05.12.2012 г. Жалбоподателката поддържа, че тълкуването на ВАС по приложението на чл. 20, ал. 9 ЗА е неправилно, тъй като разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 2 ЗА изисква да е налице двегодишен юридически стаж, а не двегодишен стаж като младши адвокат. С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд намира, че решението на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ за вписване по чл. 20, ал. 9 ЗА е неправилно. Настоящата инстанция намира за неправилен изводът на ВАС, че разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА намира приложение само, ако младши адвокат придобие две години юридически стаж като упражнява професията в това си качество в продължение на две години. Законът за адвокатурата не изключва изрично възможността придобит юридически стаж преди полагане на изпит за адвокат по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗА да може да бъде съобразяван с оглед придобиване на правата по чл. 20, ал. 9 ЗА от младши адвокат. Изискването за юридически стаж е условие, от което зависи полагането или не на изпит като предпоставка, за да може български гражданин да стане адвокат, а не обратното. Видно от пар. 1 ЗА и Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 г. и 2011 г., утвърдена от Министерство на труда и социалните грижи, юридическата длъжност се характеризира с това, че юристите консултират клиенти по правните аспекти на проблемите; водят дела в съда; задълженията им обикновено включват: даване на правни консултации, предприемане на правни дела и въпроси от името на клиента, подаване на жалби, когато е необходимо. Посочено е, че професиите към тази група са съдия, прокурор, следовател, адвокат, нотариус, юрисконсулт. Тъй като разпоредбите на закона следва да се тълкуват и в смисъла, в който най-пълно съответствуват на други разпоредби, а не само самостоятелно/чл. 46 ЗНА/, то като се вземе предвид, че изискванията за вписване като адвокат, визирани в чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗА са наличието на две години юридически стаж и положен изпит, предвиден в закона, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 9 ЗА, предвиждаща, че младши адвокат след изтичане на две години придобива права на адвокат, то следва да се приеме, че наличието на две години юридически стаж и положения изпит съставляват основание за придобиване от младши адвокат на правата на адвокат по чл. 20, ал. 9 ЗА. В конкретния случай за юридически стаж на жалбоподателката следва да се зачете този положен след 07.11.2008 г. – когато е придобила юридическа правоспособност и е работила като “юрисконсулт” в търговско и адвокатско дружество. Законът за адвокатурата предвижда три основни хипотези, при наличие на които дадено лице, имащо юридическо образование и придобило юридическа правоспособност да може да се впише като адвокат. Първата е уредена в чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗА - да има две години юридически стаж и да е положил успешно изпит, втората е уредена в чл. 6, ал. 3 ЗА – без да полага изпит при наличие на пет години юридически стаж и третата е уредена в чл. 20, ал. 9 ЗА, според която младши адвокат придобива права на адвокат след изтичане на две години. Жалбоподателката към 15.02.2012г. не е отговаряла на изискванията визирани и в трите хипотези, затова се е възползувала от дадената й в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗА възможност – след успешно положен изпит /единен по съдържание за младши адвокати и адвокати - чл. 8 ЗА/ да бъде вписана като младши адвокат. Двугодишен юридически стаж след придобита юридическа правоспособност тя е придобила към 05.12.2012 г. и за нея в качеството й на младши адвокат е възникнало право да бъде вписана на основание чл. 20, ал. 9 ЗА в единния регистър на адвокатите с правата на адвокат, след като не са налице и пречките по чл. 5 ЗА. Ето защо, обжалваното решение следва да се отмени и с оглед разпоредбите на чл. 147 и чл. 148 ЗА Г. Д. бъде вписана като адвокат в единния регистър на адвокатите към Софийска адвокатска колегия. При този изход на делото, Висшият адвокатски съвет следва да бъде осъден да заплати на Г. Д. направените разноски за настоящото производство в размер на 280 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 18.01.2013 г. на Висшия адвокатски съвет [населено място] и потвърденото с него решение от 11.12.2012 г. на С. адвокатски съвет, за отказ да бъде променен статута на Г. Д. Д. от [населено място] от младши адвокат в адвокат. ИЗПРАЩА препис от решението на Софийски адвокатски съвет да извърши вписването на Г. Д. Д. от [населено място] в единния регистър на адвокатите към Софийска адвокатска колегия и отписването й като младши адвокат от регистъра на младшите адвокати към Софийска адвокатска колегия в 14-дневен срок от постановяване на настоящото решение. ОСЪЖДА Висш адвокатски съвет [населено място] да заплати на Г. Д. Д. от [населено място] направените по делото разноски в размер на 280 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :